Появата и нарояването на дейтинг апликациите за смартфони и най-вече нашествието на Tinder. Пристрастяващ феномен, сравним с бурното развитие на Фейсбук и също като него направил първите си крачки в кампусите на колежите, първият сред които е Университета в Южна Калифорния, Tinder впечатлява с 450 милиона профила, които биват оценявани всеки ден и зашеметяващия 15% ръст на участниците всяка седмица. Успехът на апликацията кара специалистите да го оценят като най-горещата тенденция в запознанствата през последните две години, както и да отчетат огромното му влияние в начина, по който ще се мисли за любовта и срещата с нов партьор през 2015-та година. Лоши новини за романтиците – запознанствата стават по-скоростни, връзките – по-нетрайни, разговорите – по-повърхностни и лековати, профилите – изцяло разчитащи на атрактивния външен ви, отхвърлянето – светкавично. Ако трябва да привлечеш някого сред хиляди други, които преминават пред погледа му за секунда, снимките ти трябва веднага да сграбчат вниманието му. А дори и да се осъществи перфектната среща, светът навън не спира да съблазнява с хилядите нови профили, очакващи запознанство – свободни, красиви, обещаващи… поне на пръв поглед.
Въпреки предимно негативното си възприемане от страна на медиите, Tinder има две страхотни предимства, що се отнася до запознанствата. Първо, той е готин, поне за своите потребители. Второ, той създава мост между виртуалните и физически срещи по напълно неподражаем начин. Използвайки GPS технология, потребителите могат да изберат определен радиус и да видят всички свободни и жадуващи също като тях среща с нови хора потенциални партньори. Възможно е да се разгледат стотици профили само с едно движение на пръста по дисплея. Ако профилът не ви харесва, придвижвате вляво. Ако някой ви допадне, движението вдясно го информира, че харесвате онова, което виждате. Ако и двамата сте придвижили пръстите си вдясно, можете да започнете разговор през приложението. Тъй като човекът по условие се намира някъде близо до вас, срещата не закъснява. Апликацията е хетеросексуалният вариант на предшестващата я Grindr, която показва всички хомосексуални, бисексуални или „любопитни“ потребители в околността. И двете стартират предимно като начин да се открие сексуален партньор за една нощ и все още много хора ги възприемат по този начин, макар и да са ставали повод за много по-дълго продължаващи връзки.
Апликацията е почти толкова пристрастяваща, колкото Фейсбук – средният потребител прекарва в нея по 11 минути на ден. Широкото ѝ разпространение кара експертите да говорят за „Tinder-ефект“ върху света на срещите и запознанствата, който очертава ясно няколко тенденции:
• Любовните срещи са превърнати в игра и сексуализирани до краен предел от новите технологии. Преди акцентът беше в успешното намиране на партньор и хората пребиваваха по-скоро неохотно в сайтове за запознанства или срамежливо пристъпваха на спийд дейт срещи с идеята, че това е цената, която трябва да платят за намирането на Единствения/Единствената. Tinder направи срещата с него/нея само претекст, измествайки акцента и реалното удоволствие към самия процес на търсене – браузването сред хилядите профили, погалването на егото, когато се получи съвпадение в харесването, идеята за множество свободни и харесващи ни хора наоколо…
• Хората, които ни се струва, че имаме на разположение онлайн, са много повече, отколкото в действителност. Въпреки че Tinder е по-достоверен от сайтовете за запознанства, използвайки профилите във Фейсбук, това не го прави по-реалистичен. Апликацията увеличава значително средното ниво на привлекателност на хората наоколо. Като се има предвид, че повечето от тях прекарват голяма част от времето си в поддръжката на своите Фейсбук профили чрез качване на селфита, докладване за страхотни пътешествия и позиране пред изискана храна, човек направо може да се зачуди как изобщо е станало така, че тези хора са без половинка… поне докато не се срещне с тях.
• Както всяка успешна интернет услуга, Tinder дава възможност на хората да удовлетворят някои базисни еволюционни и социални нужди. Точно както Facebook, Twitter или LinkedIn, апликацията дава възможност на хората да се опознават, макар и по един значително по-инфантилен, сексуален и повърхностен наин. Ако приемем, че напредъкът на човечеството се дължи на конкуренцията, няма как да се пренебрегне факта, че Tinder подхранва състезателните инстинкти и оптимизира човешкия потенциал за нови срещи и запознанства. Освен това той удовлетворява любопитството и окуражава откривателството – не е лошо да си информиран за интересите и външността на хората наоколо и да знаеш какво мислят те за твоите.
• Tinder разкри плашещата повърхностност и бързина, които се задават в сферата на любовта. Скоростта му накара спийд дейтингът да изглежда бавен като охлюв. Оказва се, че хората вече предпочитат да разглеждат и избират сред 50 профили за 2 минути, отколкото да прекарат час в разговори с 10 потенциални бъдещи партньори.
• Романтиката умира, освен в търговията на дребно. Според по-цинично настроените изследователи, Свети Валентин и особено комерсиалната страна на празника, е единственото, което кара индустрията все още да поддържа мита за красивата и вечна любов. Хората все повече нямат време, но къде ли отива то, се пита в задачата, при условие, че повечето технологични екстри са въведени, за да спестяват време, приоритетизират кариерата пред връзките си, смятат идеята за съвършеното напасване и среща с единствената сродна душа за статистически непостижима.
В крайна сметка обаче, кой знае? Любовта винаги е била плод на случайността. Големият интерес към Tinder може да бъде разчетен и като източник на надежда и упование. Може би Тя или Той са някъде наоколо и само чакат да ги открием?