Какво всъщност представляват бенките?
Бенките или невусите са участъци от кожата с по-висока концентрация на пигмента меланин. Това е заложено в тяхната структура, така че слънцето е само външният фактор, макар и важен, който допринася за тяхното оцветяване и нарастване. Проявяват се като малки – 1-5 мм или по-големи – около 1 см и рядко доста повече – надигнати възелчета, най-често тъмно кафяви. Повърхността им е куполообразна, гладка или заоблена, с или без косми. С течение на годините могат да се „вкоренят“ навътре в кожата и едновременно, ако са доброкачествени – да избледнеят. Има противоречиви становища за това дали да се отстраняват профилактично. Обикновено това се смята за препоръчително, ако те са от „опасен“ вид, т.е. има съмнение за злокачествено развитие в тях, или ако са на неудобно, подложено на системна травматизация място, или пък по желание на самия човек.
Освен тези по рождение, как се образуват бенките и кое ги предизвиква?
Те са наистина до голяма степен генетично запрограмирани. Въпреки че човек се ражда с част от тях, след пубертета обикновено се появяват още. Има данни, че бенките могат да се умножават повече в периоди на стрес, хормонални преустройства, хранене с тежки и силно преработени храни, работа в условията на температурни крайности.
Кога имаме повод за притеснение, как изглеждат „опасните“ бенки?
Правилото е: А, В, С, D, Е. А означава асиметрия. Бенките обикновено са овални и симетрични, а подозрителните за туморно израждане – с неправилна форма. В е border, граница. Бенките имат добре очертан контур, при меланомите границите са неясно ограничени и назъбени. C е color, цвят – бенките имат равномерно разпределен, от светло до тъмнокафяв цвят. Нехомогенният и наситено черният са подозрителни. D означава диаметър – бенките обикновено са по-малки от 6 милиметра, докато меланомите – по-големи. Е – enlargement (уголемяване) – ако човек е имал безобидна бенка, която в един момент започва да се уголемява, прокървява и образува коричка, определено трябва да посети специалист за уточняване на процеса.
Какви мерки трябва да взимаме, за да предотвратим вредното влияние на слънчевите лъчи върху кожата?
Най-вече да избягваме продължителното излагане на тяхното действие в най-критичните часове на денонощието. В горещите месеци това са от 11 до 16 ч., а в по-хладните този диапазон може да се увеличи с час-час и половина. Когато правим слънчеви бани, по-уместно е да следваме правилото „често по малко“, отколкото да вземаме дневната си доза нагряване наведнъж. Да ползваме защитни облекла и кремове с UV-защита, най-вече с растителни и минерални съставки. Да употребяваме повече плодове, зеленчуци, както и натурални ядки и семена, богати на водно- и мастно разтворими витамини и есенциални мастни киселини. И още, както е забелязано още от древността от източните и западни светила в медицината, горчивите билки помагат за пречистването и охлаждането на организма.
Как можем да се справим с пигментните петна, получавани след излагане на слънце?
Донякъде помага намазването им със смес от равни части чист зехтин, настъргани краставици и лимони без външните кори и лимонов сок. Освен това, следва се храним пълноценно и разнообразно, защото има най-малко 40 защитни хранителни фактора срещу увреждането на клетките – и това са само тези, които са открити до този момент. Да избягваме тежките меса и сирена, както и подсладителя аспартам – те имат доста фенилаланин или тирозин – две аминокиселини, които са необходими на тялото, но в излишък водят до отлагане на повече пигмент в кожата, а също така и до неприятна нервна възбудимост – така нежелателна, особено по време на почивката!
Можем ли да се преборим с луничките?
Луничките са с изразено наследствена генеза и се проявяват по-ярко през пубертета и младостта, след което се редуцират. Необходимо е предпазване от силното слънце, което ги провокира. Макар че могат да избледнеят, чрез ползване на рецепти като горната, то премахването им изцяло, което не е нужно от медицинска гледна точка, е от компетенцията на козметолозите, както и въпрос на личен избор. Тук искам да кажа, че някои биохимични особености, свързани с луничките и бенките, но не са така очевидни, могат да имат по-голямо реално здравно значение. Установено е например, че те са с повишена чувствителност не само към към слънцето, но и към разни токсини и други фактори от околната среда, имат склонност към хормонални свръхпродукции и нехармонична имунна реактивност. Оттук – и необходимостта още рано в живота да се ориентират към здравословен начин на живот и да използват при нужда предимно природни методи и средства за лекуване.
