6.8 C
София

Потопеното село Пчелинци вече не съществува, но от него е останала чудно хубава средновековна църква.

„Селото е било до пътя, ей-там, и се казвало Борисово. Когато турците се оттегляли през 1878 г., минали през него, разрушили църквата, опожарили го и обезчестили жените. Който успял да избяга, тръгнал към тези баири. По-късно оцелелите хора решили, че въпреки че идвали мирни времена, не си струва да вдигат къщите долу в ниското, на пътя. Дошли точно тук – в гънките на планината и си направили ново село. Но всички вече ги знаели, че те били от „почернените” хора, от онези със съсипаното село и така си и останало името”, разказва накратко дядото.

В центъра на Поцърненци е останал малък площад с магазин, който не работи. Пътят продължава след магазина наляво и стига до една махала. Подминава се и се стига до друга махала – двайсетина къщи, овце, налягали на пътя, кучета, които се скъсват от лай. След малко асфалтът свършва, влиза се в гората и параклисът вече се вижда в далечината. Просто една бяла точка сред нивите.

Параклисът “Свети Йоан Богослов” или просто “Свети Йоан Летни”, както си го знаят местните хора, е селската църква на потопеното село Пчелинци, което сега е останало под водите на язовира. През 70-те години на ХХ век хората са изселени, а селото е заличено от картите. Останала е само черквата – построена през 1350 г. в местността „Камико” или по-официалното „Пчелин камък”.

Някога тя се е белеела над селото. Сега стърчи високо над водите на язовир „Пчелинци”. Някога е била просто стара селска църква – сега е по-скоро параклис, отдалечен от околните села и в него не се извършват служби.

Малък, почти миниатюрен храм с размери 6 на 4,60 метра, покрит с камени плочи, еднокорабен, едноабсиден, с полукръгли отвън и отвътре конхи*. Стените му са варосани, а под тях прозира каменият градеж. Храмът е красив. Какво ти «красив». Това е едно от най-въздействащите места, на които сме били.

Да, мястото е необикновено и действително предполага спокойствие и тишина. Това не пречи да озвучим района за нула време. Децата тичат по черния път, крещят с пълно гърло, ние крещим след тях: „Стой тук!”, „Не бягай!” и “Върни се веднага!”, но особен ефект няма. Дори през есента стръмните полянки около параклиса са зелени и децата нямат търпение да потичат. Точно това място обаче не е за игри. Налага се да прибегнем до по-груби мерки – и ги затваряме в църквата. Как звучи само?

Е, това не е точно така, просто един от нас влиза вътре с децата, а другият снима. След което се редуваме.

Самото влизане в параклиса е достойно за описание – дървената врата е висока не повече от метър и двайсет и само децата могат да влязат вътре прави. Възрастните задължително пристъпват с дълбок поклон. На децата това не им прави впечатление – те се вмъкват с гръм и трясък и започват да пипат всичко.

Спорно е дали е по-приятно да снимаш отвън, на фона на залязващото слънце, или да разглеждаш стенописите вътре.

Вместо прозорци църквата има тесни отвори в стените – мазгали, през които нахлуват слънчеви лъчи и осветяват цялата вътрешност в оранжево. На светлината на свещите църквата изглежда празнично озарена. Подът е покрит с големи камени плочи, върху олтарния камък са поставени икони, в конхите има свещник и пейка, покрита с бяла кърпа. Дори децата са впечатлени от мястото и, макар за кратко, зашепват.

Някога средновековната църква е била изцяло изписана. Сега стоят само част от старите стенописи от ХVІ в., по-голямата част са повредени от типичните вандалски надписи: “Цеца 1952 г”, “Жоро + Спаска = ВНЛ”, “Ние бяхме тук 1963”.

В абсидата** е изписана сцената „Богородица ширшая небес с Младенеца”, но стенописът не е от ХVІ век, а е доста по-нов. Което не пречи и той да бъде повреден и надраскан. От Младенеца е останал единствено ореолът, Богородица е ослепена. Някой вандал  – Гошо от Перник, явно се е мислел за голям герой, защото е успял е да се разпише високо горе в абсидата. През 1983 година.

Иначе “Свети Йоан Богослов” не се заключва – просто последният затваря внимателно резето на вратата, за да не я отвори вятърът. И се надява след него да дойдат добри хора.

Related Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Stay Connected

22,037FansLike
0FollowersFollow
0SubscribersSubscribe
- Advertisement -

Latest Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

Гората.бг подарява 15 000 дръвчета

Гората.бг ще раздаде безплатно 15 000 дръвчета на всички, които искат „да се събудят за доброто“. По този начин организацията ще отпразнува Деня на...

Как да предпазваме океаните с всяко пускане на пералнята

При всяко изпиране дрехите ни отделят микротъкани, които попадат във водния поток и така намират път към моретата и океаните. Това не би било...