Д-р Ханджиев, кои са най-честите гастроентерологични заболявания, които наблюдавате напоследък?
Бих казал, че патологията на гастроентерологичните заболявания, с която се срещам в практиката си, не прави изключение като честота спрямо всички останали. Спецификата и маниера на работа в моята клиника е малко по-различен от стандартните гастроентерологични клиники, защото ние правим интервенционална гастроентерология. При нас са концентрирани пациенти, изискващи диагностика чрез ендоскопия, перкутанни методи, под рентгенов и ехографски контрол. Ние поставяме диагнозата ендоскопски и едновременно извършваме терапевтична манипулация. В този смисъл по-често се сблъскваме със злокачествени заболявания, а те през последните години бележат известен ръст. Но за съжаление, това е световната статистика – зачестява ракът на черния дроб, на дебелото черво и на стомаха. Тези цифри постоянно се повишават в световната практика, която е съзвучна и с нашата статистика.
А кои са най-честите доброкачествени стомашни заболявания?
Безспорно зачестяващите доброкачествени заболявания са гастроезофагeалната рефлуксна болест и синдромът на раздразненото черво. Това са заболявания с добра прогноза, но много трудни за лечение. Тези пациенти стават като наши роднини, търсят ни по всяко време, защото не можем да ги излекуваме от начало до край. Например не можем да се справим окончателно с киселините и затова пациентите са тук непрекъснато. Много трудно можем да ги убедим, че докато имат проблеми, трябва да взимат лекарства и да спазват хигиенно-диетичен режим. И че лечението е – облекчаваме симптома, но не можем да повлияем морфологично самото заболяване. Същото се отнася и за синдрома на раздразненото черво. Това са двата функционални, доброкачествени основни съвременни проблеми.
А по отношение на язвата?
Веднага ще кажа, че в нашата практика относителният дял на язвената болест на дванадесетопръстника е много рядко заболяване. Вече има много медикаменти за лечение на рефлуксната болест, които имат пряко отношение и към лечението на язвената болест на стомаха и дванадесетопръстника. Докато една такава язва се излекува за 7-10 дена, рефлуксът остава завинаги. Затова в момента имаме по-малко язви. Като направя ретроспекция, в миналото лекувахме страшно много млади хора от язвена болест, а сега това не се наблюдава. Ние денонощно изпълняваме и спешна гастроентерологична помощ – спешна диагностика на кръвоизливите от стомашно-чревния тракт и тяхното овладяване по нехирургичен път. Ако мога да се изразя с един жаргон от бриджа – това е големият шлем, защото почти няма пациенти с кървящи състояния на заболяването си, които да не успеем да овладеем чрез тези методи. Един от големите дефекти на клиниките у нас е, че тази ендоскопия се извършва ненавременно – би трябвало да се направи веднага, на момента и решението се взема в движение. А не пациентът да кърви и ние да чакаме да минат 24, 36 или 48 часа, когато той вече може да е мъртъв. Бих направил аналогия с острата коронарна болест на сърцето – ако един инфаркт не се диагностицира с коронарография, която веднага да премине в поставяне на стент или извършване на байпас, ще има тежки последици. При нас извършваме една голяма част от спешността на гастроентерологичните заболявания.
При трудно овладяване на рефлуксната болест какъв хранителен режим препоръчвате на пациентите си?
Отправната точка не е толкова качеството на храната, която се фетишизира от някои пациенти, а нейният обем. Защото според средностатистическите данни стомашният обем е между 700-800 мл до 1 л, в зависимост от човека. Което означава, че еднократният прием на храна трябва да бъде не повече от 800-1000 мл, което включва обаче и течностите. Примерно ако изпиете 250 мл безалкохолно, останалият обем до 800 мл трябва да бъде всичко останало – хляб, плодове, месо и т.н. Както са казали римляните – дозата прави отровата. Специално за рефлукса има направени много проучвания върху множество пациенти от много фирми, работещи в областта, и храната безспорно е доказана като много важна при лечението. Възприето е да се избягват цитрусови плодове, обемни храни – боб и зеле, бели вина, които са с по-голямо съдържание на сулфидни стабилизатори, подправки от индийски произход – черен пипер, дафинов лист, бахар и др.
А какво е влиянието на физическата активност?
Не по-малко важна при състояния като рефлукса е двигателната активност на пациента. А тези неща малко или много се подценяват и от пациентите, и от немалко здравни експерти и диетолози. Личното ми отношение към т.нар. тясно профилирани диетолози не е положително.
Защо е такова отношението ви?
Защото няма абсолютни правила! Човек не се подчинява на правила, които да бъдат доминанта, заповед. Тези стомашни заболявания, синдромът на раздразненото черво и гастроезофагиалната рефлуксна болест, до голяма степен са емотивно, психически и стресово мотивирани състояния. Когато поставим един човек в условия на жестока рестрикция и му кажем „Не прави това!“, „Прави онова!“, ние го затваряме в капсулата, в която той се намира. Психологически той вече е ламиниран, затваря се в един порочен кръг. Смятам, че лекарят, независимо какъв специалист е той, трябва да подхожда и психологически, т.е. да бъде своеобразен психотерапевт на пациента си. От една страна да го мотивира да спазва определени норми на поведение, хранене, труд, от друга – да бъде достатъчно убедителен с внушението, че пациентът не е органично болен, че не е фатално и че може да си позволи известни волности, ако спазва наложените му правила. Тези теории за честото хранене по малко, по моя преценка, са пълни глупости! Защото променяйки маниера на човек, се намесваш в неговия вътрешен свят и вместо да го мотивираш и да го лекуваш, нарушаваш обичайните му навици и той става още по-зле. Това е тънката линия – трябва да бъдем модератори, коректори, но да не се намесваме грубо.
Става ми много странно, когато виждам дебел експерт по хранене по различните телевизии и говори за диети. Това е смешно! А много малко хора говорят за двигателната активност, че човек трябва да излезе от състоянието на стрес – туризъм, какъвто и да било спорт. Даже ходенето на театър помага при рефлуксната болест! Аз съм питал мои пациенти дали получават киселини по време на гледане на мач, на опера, балет, театър. И отговорът е 99% „Не!“!
Същото се отнася дори при пациенти с органични заболявания, например една голяма част от чернодробната цироза на пациентите е алкохолна. Безспорно, ако можеш да стигнеш до него и да го мотивираш да не пие алкохол, би било чудесно! Но ние в 30-40% от случаите успяваме, в 70% – не! Изводът е, че не го правим достатъчно добре. Един от най-големите специалисти по чернодробни болести Шейла Шерлок в Лондон разрешава на вече безнадеждните си пациенти по малко вино, там няма какво вече да се увреди. Не бива да бъдем абсолютните забранители, не можем да вземем човека от неговата естествена среда и да го затворим в една капсула, от която и най-великият психотерапевт няма да може да го измъкне. Няма нужда да повеждаш пациента в хипохондричната посока, откъдето след това никой не може да го върне, и без това има вече достатъчно хипохондрици.
Кои храни могат бързо да развалят здравия стомах, ако злоупотребяваме с тях?
Тук пак опираме до дозата, не бива да се прекалява с алкохола, пикантните и обемните храни. Дори кафето не е вредно, ако пиеш 1-2 кафета дневно, но ако пиеш 10 – безспорно това ще предизвиква куп реакции. Същото се отнася за шоколада, за тези храни, които са обвинявани, че са с по-висок рефлуксогенен индекс. Не от кафето, а от какаото се доказа, че повечето пациенти имат по-голям проблем с киселините след консумацията му. Не трябва да се прекалява с портокалите и лимоните, с газираните напитки, защото могат да предизвикат рефлукс. Но всичко е индивидуално – някои пациенти го получават от вода.
Рефлуксът и синдромът на раздразненото черво са две страни на едно и също заболяване. Според статистически проучвания, винаги преобладава едното, но и двете съществуват почти винаги едновременно при един и същи пациент. От една страна са киселините при рефлуксната болест, от друга – подуването на корема, газовете и нередовната дефекация при синдрома на раздразненото черво. Тези заболявания трябва да се разграничават внимателно, да не би зад тях да се крие нещо друго – кървящ колит, болест на Крон, ракови заболявания и др.
Пробиотиците помагат ли в това отношение?
При всички случаи – да! Самото им име „пробиотици“, означаващо „за живот“, е отправна точка за приложението им при тези състояния, както и за други органични заболявания като стомашни язви и рак. Те всички са препоръчителни, друг е въпросът с правилния избор. Не бих препоръчал на пациент правилния избор на пробиотик. Щом го има на българския пазар, значи е подходящ. БДС съществува от 1981 г., така че не е необходимо сега да говорим, например, че лютеницата била стандартизирана от някого, пък контролирана от някой друг… Щом го има на пазара и е разрешено, значи е възможно да се използва. Друг въпрос вече са предпочитанията на базата на опита. Когато при мен дойдат пациенти, на които съм предписал даден пробиотик и се чувстват добре – давам го и на други. Ако потвърдят и те – продължавам, ако не – сменям с друг. Категорично съм за пробиотиците, те са част от комплексното поведение. Най-често са на базата на мултибактериални щамове на bifidusessensis, които участват в нормалната био флора на стомашно-чревния тракт. Но той е част от комплекса, хранителна добавка и напоследък ми прави впечатление, че сериозни фармацевтични фирми работят в тази посока.
А всъщност за кои заболявания пробиотиците са най-подходящи?
На първо място това са функционалните заболявания, но и много други органични болести, особено в техния след остър период, инфекциозните стомашни болести също. Пробиотичният курс е част от големия комплекс на възстановителната терапия. В този смисъл аз адмирирам пробиотиците. Правилното им съчетаване обаче не се чете в книгите, нито един диетолог не може да го каже, това е опитът на клинициста, а не на човека, който само ти забранява какво да не ядеш и ти казва какво да ядеш. Скоро бях приятно изненадан – попадна ми продукт, съчетание от лаксатив и пробиотик. Изписах го на мои пациенти и се повлияха прекрасно! Пробиотиците не са нещо ново под слънцето, а аз не съм противник на природната медицина. Ако вземем например аспирина, великото спасение на човечеството от много болести – всъщност салициловата киселина, основна негова съставка, се съдържа в сока на плачещата върба.
Съвет за добро храносмилане и здрав стомах за нашите читатели?
От една страна е количеството, за което говорихме, от друга – качеството, съобразено с индивидуалната поносимост и начина на приготвяне на храната. Бъдете внимателни с подправките, с количеството и избора на алкохол – трябва да бъде лицензиран. Не трябва да се прекалява с обемните храни, макар че бобът или пък със зелето са много полезни. Но начинът на приготвяне е много важен. В крайна сметка човек сам избира, това е част от културата ни на хранене. Пърженето в мазнина е много вредно, нашият, балканският регион не пържи като китайците например, те го правят балансирано. Нашето пържене е лошо пържене, в много мазнина. Така че пържено не препоръчвам, особено при наличие на оплаквания. Варено, печено, на скара, с колкото е възможно повече гарнитури. По принцип съм за по-свободния режим и затова отправната ми точка е дозата. Човекът избира сам, а ние сме менторите. Не бива да ставаме забранители – на всичко и на всяка цена.
