Алек Попов е автор на романите „Мисия Лондон“, „Черната кутия“, сборника с новели „Телесни плевели“, на сборниците с разкази „Другата смърт“, „Мръсни сънища“, „Игра на магии“, „Митология на прехода“ и др. „Сестри Палавееви в бурята на историята“, представена от „Сиела“, изпъква с впечатляващия творчески риск да се обърне към една двусмислена в общественото съзнание епоха. Изпъква, разбира се, и с високия художествен резултат от този риск, се казва в мотивите на журито.
„Датата на днешното събитие бе избирана твърде прецизно, в известен смисъл дори пристрастно: да се натаманят трите дванайсетици. Дванайсети ден, дванайсети месец, награда номер дванайсет. (Защо връчването не бе насрочено в дванайсет часа остава тайна за председателя на журито.) Ако се увлечем в тази забавна нумерология, ще добавим, че в заключителния етап се състезаваха дванайсет номинирани книги, но… от единайсет автори. Както и това, че след днешното награждаване ще има дванайсет наградени заглавия – и пак само единайсет наградени писатели“. Това каза при откриването на церемонията председателят на журито Калин Донков.
„Книгата „Сестри Палавееви“ е безспорно предизвикателна, тя предизвиква може би въпроси и понякога полемики, книга, която може би не се харесва на някои хора“, каза още той. „Въпреки всичко нашето общество се променя и се променя може би към по-добро, книги като тази, които говорят по такъв начин за този труден период, помагат да преодолеем историческите вражди, които продължават да разделят българското общество. Една от моите мечти е да видя в България процес на национално помирение, който да ни позволи да вървим напред и се надявам, че тази книга и нейното продължение ще допринесе поне малко за този труден и мъчителен процес“, добави Алек Попов.
„Когато пишех книгата „Сестри Палавееви“ обстановката в страната беше по-спокойна, ситуацията е доста променена и призраците от миналото се съживяват с неочаквана сила и това прави моята творческа задача много по-трудна. Един писател се нуждае от дистанция, за да може да погледна една историческа епоха с ирония и хумор. За съжаление, времето в което живеем прави тази дистанция по-къса. Историческите рани имат свойството да оживяват така сякаш не е минало почти никакво време и това показва, че тази страница от историята не е затворена и трябва да минем през нея, за да стигнем до едно по-добро бъдеще.
