6.8 C
София

Алек Попов за втори път с наградата „Хеликон“

Алек Попов е автор на романите „Мисия Лондон“, „Черната кутия“, сборника с новели „Телесни плевели“, на сборниците с разкази „Другата смърт“, „Мръсни сънища“, „Игра на магии“, „Митология на прехода“ и др. „Сестри Палавееви в бурята на историята“, представена от „Сиела“, изпъква с впечатляващия творчески риск да се обърне към една двусмислена в общественото съзнание епоха. Изпъква, разбира се, и с високия художествен резултат от този риск, се казва в мотивите на журито.

„Датата на днешното събитие бе избирана твърде прецизно, в известен смисъл дори пристрастно: да се натаманят трите дванайсетици. Дванайсети ден, дванайсети месец, награда номер дванайсет. (Защо връчването не бе насрочено в дванайсет часа остава тайна за председателя на журито.) Ако се увлечем в тази забавна нумерология, ще добавим, че в заключителния етап се състезаваха дванайсет номинирани книги, но… от единайсет автори. Както и това, че след днешното награждаване ще има дванайсет наградени заглавия – и пак само единайсет наградени писатели“. Това каза при откриването на церемонията председателят на журито Калин Донков.

„Книгата „Сестри Палавееви“ е безспорно предизвикателна, тя предизвиква може би въпроси и понякога полемики, книга, която може би не се харесва на някои хора“, каза още той. „Въпреки всичко нашето общество се променя и се променя може би към по-добро, книги като тази, които говорят по такъв начин за този труден период, помагат да преодолеем историческите вражди, които продължават да разделят българското общество. Една от моите мечти е да видя в България процес на национално помирение, който да ни позволи да вървим напред и се надявам, че тази книга и нейното продължение ще допринесе поне малко за този труден и мъчителен процес“, добави Алек Попов.

„Когато пишех книгата „Сестри Палавееви“ обстановката в страната беше по-спокойна, ситуацията е доста променена и призраците от миналото се съживяват с неочаквана сила и това прави моята творческа задача много по-трудна. Един писател се нуждае от дистанция, за да може да погледна една историческа епоха с ирония и хумор. За съжаление, времето в което живеем прави тази дистанция по-къса. Историческите рани имат свойството да оживяват така сякаш не е минало почти никакво време и това показва, че тази страница от историята не е затворена и трябва да минем през нея, за да стигнем до едно по-добро бъдеще.

Related Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Stay Connected

22,037FansLike
0FollowersFollow
0SubscribersSubscribe
- Advertisement -

Latest Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

Гората.бг подарява 15 000 дръвчета

Гората.бг ще раздаде безплатно 15 000 дръвчета на всички, които искат „да се събудят за доброто“. По този начин организацията ще отпразнува Деня на...

Как да предпазваме океаните с всяко пускане на пералнята

При всяко изпиране дрехите ни отделят микротъкани, които попадат във водния поток и така намират път към моретата и океаните. Това не би било...