21.8 C
София

Албена Павлова – израснала сред природата и животните

Албена, разкажете за детството си.

Ранното ми детство премина в едно вълшебно русенско село. Едно място, на което Бог е пожелал да има чудотворен извор – аязмо. Това е Каран Върбовка. Моите родители са били млади специалисти, изпратени там да създават модерното селско стопанство. В това чудно селце се раждам аз. Била съм последното бебе, родено в Каран Върбовка, след това бебетата са се раждали в медицинската служба в съседното село. Нямам много съзнателни спомени от този период – на 4-годишна възраст баща ми, като особено перспективен специалист, е преместен на работа в по-големия съседен град  Две могили.

Не знам доколко спомените ми са реални и доколко въображението ми се е погрижило да ги направи романтични и изпълнени с дълбок смисъл. Расла съм близо до природата и до животните, което е голям късмет. Расла съм в спокойствие и с много обич.

 Как решихте да станете актриса и какви бяха първите ви стъпки в професията?

Решението да стана актриса бе взето по индиректен начин от моята майка. Тя обожава да ходи на опера, на театър и, понеже баща ми винаги е бил много зает с работата си, обичайният й кавалер за тези събития (тогава – културни мероприятия) бях аз. В началото нямах съзнанието за това на какво присъствам. Първо забелязах тишината и леко скованата тържественост на хората. После започна да ме впечатлява видът им – всички облечени официално, жените с тупирани коси, мъжете с вратовръзки. След това започнах да усещам уханията им – в театъра се носеха десетки аромат. Имало е представления, които свързвам с определен аромат – тази вечер съм гледала „Бич Може”, онази вечер „Пани Валевска”, миналата седмица – „Флейм”… Впоследствие се научих да гледам и към сцената. А веднага след това започнах да се влюбвам в артистите. Бях, както казва Кундера, „като смъртта – не подминавах”, влюбвах се всеотдайно и в жените, и в мъжете. За мен артистите наистина бяха от друга планета – по-красиви, по-умни, по-забавни от нас, земляните. Така постепенно ми се прииска и аз да заживея на тази планета.

 Какво ще кажете за семейството ви и вашата творческа реализация?

Аз съм дете, възпитавано с поощрение и одобрение. Затова ще дефинирам ролята на моето семейство в избора ми на професия като мълчалива, но твърда подкрепа. Не съм потомствена актриса. Родителите ми винаги са изпитвали респект към всички професии, свързани с изкуство, но никога не са си представяли, че тяхното дете ще се хвърли в това дълбоко и непознато море. За тях аз бях много артистично и ентусиазирано дете, но не си представяха моите изяви по-мащабни от няколкото песни на Лили Иванова, изпълнени, качена на стол пред гостите в къщи. Когато кандидатствах във ВИТИЗ, бях казала на родителите си, че мина ли 3 кръг (от 5-те), няма да се явя на изпитите в университета, където също бях подала документи. Те, сега като се замисля, не бяха особено притеснени от самонадеяното ми решение – явно не са вярвали, че ще стигна далеч. За мое щастие и за пълно тяхно изумление бях приета още от първия път. Надявам се, че съдбата ми в театъра ги е убедила в правотата на избора ми.

 Кои са най-близките до сърцето ви хора?

Съпругът ми Емил, моята майка, баща ми (той почина, когато бях на 30 г.), моята сестра Вяра и нашите деца – моите и нейните – Здравко, Мина, Кристина, Елена, Никола и Филип. Чувствам се благословена с едно здраво, хармонично и обично семейство, в което съм родена и с още едно такова, което успях да създам. Знам, че тези семейства са ме създали такава, каквато съм – едното е заложило в мен качествата, които нося, а другото ме е вдъхновявало и подкрепяло да ги развивам. Обичам да обичам и това във всички случаи има нещо общо с това колко много любов ми дават най-близките ми хора.

 Кога разбрахте, че с Емил сте създадени един за друг?

Театърът за мене не е само професионална реализация, пряко повлия и моята лична реализация като ми намери мъж. Запознахме се във ВИТИЗ, където бяхме съученици в един и същи клас. Все си мисля, че връзката ни е толкова същностна и предопределена, че Бог щеше да ни срещне, дори и професията да не ни беше събрала. Разбирах, че сме един за друг бавно и постепенно. Но много бързо разбрах, че той ще ми бъде един истински и много верен приятел. След две години ни стана ясно, че съдбата ни е отредила много по-интензивен съвместен живот. И така си спечелих хем приятел, хем любим в негово лице. Чувствам се като негов сиамски близнак, а органът, който ни свързва, е сърцето.

 Каква е тайната на един добър брак?

Преди години щях с категоричност да отговоря, че това е любовта. С времето започвам да откривам, че и толерантността е от голяма важност. Когато любовта не е достатъчна, се намесва толерантността, а когато толерантността не стига, идва на помощ любовта. Много важна е и ролята на родителите, разбира се – те създават и потребността, и умението на детето да обича, да общува и да се стреми към създаване на добро семейство. И аз, и Емил сме от семейства, в които бракът е ценност и формула за щастлив живот.

 
 Работите в един от най-обичаните български театри, каква е атмосферата там?

Ами атмосферата в театъра е като атмосферата в държавата, с тази разлика, че в театъра все още има съхранена някаква невинност. Актьорът по природа, а и по професионална характеристика е човек леко наивен, прекалено спонтанен, предимно чистосърдечен и много рядко материалист. Това съхранява донякъде душевната чистота, но все повече инат е нужен, за да продължим да бъдем актьори и да има театър.

 С какво сте ангажирана сега?

В очакване сме през пролетта да заснемем новите сезони на обичания от все повече хора сериал „Столичани в повече”. А в театъра играя в две представления – „Скакалци”, където си партнирам с любимите Любо Нейков, Христо Гърбов, Стоянка Мутафова, Ненчо Илчев, Васил Драганов и „Не всеки крадец е мошеник” – една много смешна пиеса на нобеловия лауреат – италианският драматург Дарио Фо. Сезонът е в разгара си, надявам се да мога да ви посрещна в Сатирата и с други представления.

 В какво вярва Албена Павлова?

Вярва в това, че ерата на Водолея необратимо ни променя, като създава все по-насъщна нужда от духовност, осъзнатост и доброта. Вярва, че всички сме едно и това ще ни вдъхнови да проявим най-доброто в себе си – солидарност, взаимна грижа, милосърдие. Вярва, че ще осъзнаем по лесния начин върховенството на природата и това,че животът по нейните закони, ни дарява хармония и благодат.

 Как поддържате ефирната си фигура?

С добра наследственост, за което нямам никакъв принос и с ежедневни разходки в парка, за което принос има нашето кученце Райка. Лятото ходим като изтървани по баирите около Априлци – вече не остана непокорен връх, не остана рекичка, в която да не сме изтръпвали от студ, не остана полянка, на която Райка да не се е налаяла на спокойствие.

Какво ви носи природосъобразният начин на живот?

Усещането, че това е единственият начин да се доближа до изгубения рай. Усещането, че живея в максимална хармония със Създателя. Че си подарявам здраве, мир и душевен покой. Усещането колко е велик животът и че неслучайно е даден на всички същества, а не само на човека и затова всички те заслужават моето уважение и загриженост. Да мислиш за себе си като за част от нещо велико и вечно е много утешително. И природата ми дава точно тази утеха!

 Кое е любимото ви вегетарианско ястие?

Всяко вегетарианско ястие ми е любимо! Мога да ви дам рецептата за хита ни това лято. Нарязват се на шайби сварени картофи. Отделно се задушават лук и гъби – колкото повече, толкова по-добре. Подправят се с черен пипер, сол и босилек. В тавичка се редят картофи, лук и гъби, картофи. Пече се, а накрая може да се поръси с настърган кашкавал. Много е вкусно! Малка хитринка при постните ястия е добавянето на бяло винце и препечено брашно – винаги дава чудесен резултат!

 Използвате ли някаква по-специална козметика?

Използвам българска козметика на основата на българското розово масло. Споделям убеждението, че това, което расте на нашата земя, е създадено специално за нас – готово е да ти даде, а ти си готов да получиш.

 Остава ли ви време да спортувате?

Ако домашната работа е спорт – да, остава ми излишно много време за спорт. Шегувам се, но наистина спортът ми се състои в разходки с Райка и в кръстосване на баирите – кога на Витоша, кога на Балкана. Скоро планирам и поход до хижа „Иван Вазов” за втори път, но Емил още не знае.

 Как релаксирате – море, планина, природа?

И море, и планина, и пътуване извън България! По много! Но сякаш с годините все повече започва да ми харесва да съм в планината. Няма къде да видиш Персеидите през август по по-внушителен начин, нали? Там забравям за съществуването на топлата вода, на телевизията, на календара…

 Освен талант, какво е нужно на една актриса, за да бъде обичана и популярна?

Късмет. Има примери, които ме замислят, че понякога, когато късметът е безмерен, дори и талант не ти е нужен. При всяка нова роля откривам, че така и не успях да науча тайната на успеха… Но добросърдечието и умението да започваш отначало винаги помагат.

 

Related Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Stay Connected

22,037FansLike
0FollowersFollow
0SubscribersSubscribe
- Advertisement -

Latest Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

Гората.бг подарява 15 000 дръвчета

Гората.бг ще раздаде безплатно 15 000 дръвчета на всички, които искат „да се събудят за доброто“. По този начин организацията ще отпразнува Деня на...

Как да предпазваме океаните с всяко пускане на пералнята

При всяко изпиране дрехите ни отделят микротъкани, които попадат във водния поток и така намират път към моретата и океаните. Това не би било...