Албена, разкажете за детството си.
Ранното ми детство премина в едно вълшебно русенско село. Едно място, на което Бог е пожелал да има чудотворен извор – аязмо. Това е Каран Върбовка. Моите родители са били млади специалисти, изпратени там да създават модерното селско стопанство. В това чудно селце се раждам аз. Била съм последното бебе, родено в Каран Върбовка, след това бебетата са се раждали в медицинската служба в съседното село. Нямам много съзнателни спомени от този период – на 4-годишна възраст баща ми, като особено перспективен специалист, е преместен на работа в по-големия съседен град Две могили.
Не знам доколко спомените ми са реални и доколко въображението ми се е погрижило да ги направи романтични и изпълнени с дълбок смисъл. Расла съм близо до природата и до животните, което е голям късмет. Расла съм в спокойствие и с много обич.
Как решихте да станете актриса и какви бяха първите ви стъпки в професията?
Решението да стана актриса бе взето по индиректен начин от моята майка. Тя обожава да ходи на опера, на театър и, понеже баща ми винаги е бил много зает с работата си, обичайният й кавалер за тези събития (тогава – културни мероприятия) бях аз. В началото нямах съзнанието за това на какво присъствам. Първо забелязах тишината и леко скованата тържественост на хората. После започна да ме впечатлява видът им – всички облечени официално, жените с тупирани коси, мъжете с вратовръзки. След това започнах да усещам уханията им – в театъра се носеха десетки аромат. Имало е представления, които свързвам с определен аромат – тази вечер съм гледала „Бич Може”, онази вечер „Пани Валевска”, миналата седмица – „Флейм”… Впоследствие се научих да гледам и към сцената. А веднага след това започнах да се влюбвам в артистите. Бях, както казва Кундера, „като смъртта – не подминавах”, влюбвах се всеотдайно и в жените, и в мъжете. За мен артистите наистина бяха от друга планета – по-красиви, по-умни, по-забавни от нас, земляните. Така постепенно ми се прииска и аз да заживея на тази планета.
Какво ще кажете за семейството ви и вашата творческа реализация?
Аз съм дете, възпитавано с поощрение и одобрение. Затова ще дефинирам ролята на моето семейство в избора ми на професия като мълчалива, но твърда подкрепа. Не съм потомствена актриса. Родителите ми винаги са изпитвали респект към всички професии, свързани с изкуство, но никога не са си представяли, че тяхното дете ще се хвърли в това дълбоко и непознато море. За тях аз бях много артистично и ентусиазирано дете, но не си представяха моите изяви по-мащабни от няколкото песни на Лили Иванова, изпълнени, качена на стол пред гостите в къщи. Когато кандидатствах във ВИТИЗ, бях казала на родителите си, че мина ли 3 кръг (от 5-те), няма да се явя на изпитите в университета, където също бях подала документи. Те, сега като се замисля, не бяха особено притеснени от самонадеяното ми решение – явно не са вярвали, че ще стигна далеч. За мое щастие и за пълно тяхно изумление бях приета още от първия път. Надявам се, че съдбата ми в театъра ги е убедила в правотата на избора ми.
Кои са най-близките до сърцето ви хора?
Съпругът ми Емил, моята майка, баща ми (той почина, когато бях на 30 г.), моята сестра Вяра и нашите деца – моите и нейните – Здравко, Мина, Кристина, Елена, Никола и Филип. Чувствам се благословена с едно здраво, хармонично и обично семейство, в което съм родена и с още едно такова, което успях да създам. Знам, че тези семейства са ме създали такава, каквато съм – едното е заложило в мен качествата, които нося, а другото ме е вдъхновявало и подкрепяло да ги развивам. Обичам да обичам и това във всички случаи има нещо общо с това колко много любов ми дават най-близките ми хора.
Кога разбрахте, че с Емил сте създадени един за друг?
Театърът за мене не е само професионална реализация, пряко повлия и моята лична реализация като ми намери мъж. Запознахме се във ВИТИЗ, където бяхме съученици в един и същи клас. Все си мисля, че връзката ни е толкова същностна и предопределена, че Бог щеше да ни срещне, дори и професията да не ни беше събрала. Разбирах, че сме един за друг бавно и постепенно. Но много бързо разбрах, че той ще ми бъде един истински и много верен приятел. След две години ни стана ясно, че съдбата ни е отредила много по-интензивен съвместен живот. И така си спечелих хем приятел, хем любим в негово лице. Чувствам се като негов сиамски близнак, а органът, който ни свързва, е сърцето.
Каква е тайната на един добър брак?
Преди години щях с категоричност да отговоря, че това е любовта. С времето започвам да откривам, че и толерантността е от голяма важност. Когато любовта не е достатъчна, се намесва толерантността, а когато толерантността не стига, идва на помощ любовта. Много важна е и ролята на родителите, разбира се – те създават и потребността, и умението на детето да обича, да общува и да се стреми към създаване на добро семейство. И аз, и Емил сме от семейства, в които бракът е ценност и формула за щастлив живот.
Работите в един от най-обичаните български театри, каква е атмосферата там?
Ами атмосферата в театъра е като атмосферата в държавата, с тази разлика, че в театъра все още има съхранена някаква невинност. Актьорът по природа, а и по професионална характеристика е човек леко наивен, прекалено спонтанен, предимно чистосърдечен и много рядко материалист. Това съхранява донякъде душевната чистота, но все повече инат е нужен, за да продължим да бъдем актьори и да има театър.
С какво сте ангажирана сега?
В очакване сме през пролетта да заснемем новите сезони на обичания от все повече хора сериал „Столичани в повече”. А в театъра играя в две представления – „Скакалци”, където си партнирам с любимите Любо Нейков, Христо Гърбов, Стоянка Мутафова, Ненчо Илчев, Васил Драганов и „Не всеки крадец е мошеник” – една много смешна пиеса на нобеловия лауреат – италианският драматург Дарио Фо. Сезонът е в разгара си, надявам се да мога да ви посрещна в Сатирата и с други представления.
В какво вярва Албена Павлова?
Вярва в това, че ерата на Водолея необратимо ни променя, като създава все по-насъщна нужда от духовност, осъзнатост и доброта. Вярва, че всички сме едно и това ще ни вдъхнови да проявим най-доброто в себе си – солидарност, взаимна грижа, милосърдие. Вярва, че ще осъзнаем по лесния начин върховенството на природата и това,че животът по нейните закони, ни дарява хармония и благодат.
Как поддържате ефирната си фигура?
С добра наследственост, за което нямам никакъв принос и с ежедневни разходки в парка, за което принос има нашето кученце Райка. Лятото ходим като изтървани по баирите около Априлци – вече не остана непокорен връх, не остана рекичка, в която да не сме изтръпвали от студ, не остана полянка, на която Райка да не се е налаяла на спокойствие.
Какво ви носи природосъобразният начин на живот?
Усещането, че това е единственият начин да се доближа до изгубения рай. Усещането, че живея в максимална хармония със Създателя. Че си подарявам здраве, мир и душевен покой. Усещането колко е велик животът и че неслучайно е даден на всички същества, а не само на човека и затова всички те заслужават моето уважение и загриженост. Да мислиш за себе си като за част от нещо велико и вечно е много утешително. И природата ми дава точно тази утеха!
Кое е любимото ви вегетарианско ястие?
Всяко вегетарианско ястие ми е любимо! Мога да ви дам рецептата за хита ни това лято. Нарязват се на шайби сварени картофи. Отделно се задушават лук и гъби – колкото повече, толкова по-добре. Подправят се с черен пипер, сол и босилек. В тавичка се редят картофи, лук и гъби, картофи. Пече се, а накрая може да се поръси с настърган кашкавал. Много е вкусно! Малка хитринка при постните ястия е добавянето на бяло винце и препечено брашно – винаги дава чудесен резултат!
Използвате ли някаква по-специална козметика?
Използвам българска козметика на основата на българското розово масло. Споделям убеждението, че това, което расте на нашата земя, е създадено специално за нас – готово е да ти даде, а ти си готов да получиш.
Остава ли ви време да спортувате?
Ако домашната работа е спорт – да, остава ми излишно много време за спорт. Шегувам се, но наистина спортът ми се състои в разходки с Райка и в кръстосване на баирите – кога на Витоша, кога на Балкана. Скоро планирам и поход до хижа „Иван Вазов” за втори път, но Емил още не знае.
Как релаксирате – море, планина, природа?
И море, и планина, и пътуване извън България! По много! Но сякаш с годините все повече започва да ми харесва да съм в планината. Няма къде да видиш Персеидите през август по по-внушителен начин, нали? Там забравям за съществуването на топлата вода, на телевизията, на календара…
Освен талант, какво е нужно на една актриса, за да бъде обичана и популярна?
Късмет. Има примери, които ме замислят, че понякога, когато късметът е безмерен, дори и талант не ти е нужен. При всяка нова роля откривам, че така и не успях да науча тайната на успеха… Но добросърдечието и умението да започваш отначало винаги помагат.