9.2 C
София

Burnout – оправдава ли наистина целта средствата?

Мечтите започват да се превръщат в близка реалност. Разказвате на всички за бонусите, високата заплата, служебните кола и телефон, обученията в чужбина… Втурвате се с ентусиазъм да се катерите по служебната стълба на успеха. Не се щадите. Искате да докажете, че ненапразно и неслучайно сте спечелили този пост. Демонстрирате знания, креативност, гъвкавост. Вярвате, че сте на правилното място и обещанието за бляскава кариера не се поставя под съмнение. На този етап все още сте в сферата на т.нар. позитивен стрес – излезли сте от зоната си на комфорт, придобивате нови умения, справяте се в нова среда и с непознати ситуации. Интересно ви е.

Постепенно обаче установявате, че все по-често обещаното си остава само обещано, че колегите не са толкова дружелюбни и мили, че освен бонуси има и сериозни глоби за несвършена в срок задача. Обещанията за ,,свобода в избора на решения“ отдавна събират прах на някой рафт, заедно с предложенията ви за оптимизиране на работния процес. От вас се очаква и изисква все повече и повече, задълженията се оказват безкрайни, а правата са в намаляваща прогресия. Удвоявате и утроявате усилията си. Започвате да си носите работа вкъщи. Спирате да се виждате с приятели. Все по-рядко имате време за удоволствия. Пренебрегвате партньора си. Всичко това се прави с цел да докажете и на себе си и на шефовете си, че можете още и още. Смятате, че това е начинът да постигнете мечтите си, но в мислите ви започва да се промъква коварения въпрос: ,,Дали не сгреших?“. Започвате да се чувствате все по-притиснати и безпомощни. Вече се намирате във фазата на дистрес. Натискът на изискванията от средата се разминава с вашите възможности. От катализатор на положителни и качествени промени, стресът се превръща във фрустриращ фактор.

Времето тече, папките на бюрото се трупат, работното време никога не стига за поставените задачи. Пресата на ежедневието ви изплюва в края на деня и повличате нерадостно крака към аптеката, за да потърсите лек за нестихващото вече главоболие и липса на сън. Безрадостно установявате, че докато гледате в точка, сте изпили не чаша, а почти бутилка вино. Все по-малко ви интересува какво ще каже шефът. Намирате си причина да закъснявате все по-често за работа. Болничните листове не са прецедент, а начин за спасение от задълженията на работното място. Сенките под очите се превръщат във ваша запазена марка, а нервните ви изблици карат хората да ви избягват или открито да ви отхвърлят.

В последният етап на ,,прегарянето“, вие сте в емоционален и психичен колабс. Мечтате да напуснете, но отчаянието и безнадежността са изпили възможностите ви за логично мислене. Усещането ви е, че живеете в кошмар, от който няма събуждане. Провала и неуспеха преживявате като следствие от вашата некомпетентност. Като вина, която ви кара да продължавате пряко сили да се чувствате отговорни за служебните си задължения. Възможно е да сте си спечелили като бонус към всичко изброено дотук и психосоматично заболяване или афективно разстройство.

За съжеление този сценарий е все по-чест в реалността, в която живеем. Работим много, до изтощение. Страхувайки се за утрешния ден, затваряме очи и уши, спирайки по този начин гласовете на автентичните си потребности. Трябва, трябва, трябва… трябват пари за кредита, частното училище на детето, лизинга на колата… Задъхваме се под купа от задължения и отговорности на работното място. Вечер бързаме да приспим детето и залепваме пред компютъра – работа има да се върши! Автоматично пълним устата си с нещото от микровълновата и даже не се и опитваме да си зададем въпроса харесва ли ни или не. Без да осъзнаем, сме влезли в битка с предизвестен край и когато тя финишира, се оказваме развалина с разбити илюзии и надежди. Често в тази неравна борба заедно с нас падат и невинни жертви. Децата, партньорът, приятели от детството…

,,Стресовата ситуация, с която се сблъскваме, независимо дали е приятна или неприятна, предизвиква реакция в организма. От значение е интензивността и необходимостта от адаптация. Организмът мобилизира всичките си функционални възможности и резерви за преодоляване на въздействието. Предизвиква се хормонална реакция с цел да се съхрани организма, свързана с пренастройване и адаптация към новите условия. Ханс Селие определя стреса като ,,неспецифичен (физиологичен) отговор на организма на всяко поставено пред него изискване. Пълната липса на стрес също означава смърт. Образно казано стресът – това е живот“, казва проф. Захарина Савова в книгата си „Превенция на стрес и професионално изчерпване“. Тоест както всяко едно нещо, количеството определя дали стресът ще е двигател на пълнокръвен, изпълнен с приключения живот, или ще се превърне в персонален ад.

Когато се втурнете да сменяте работното си място, внимавайте за регламентираните и нерегламентираните задължения. Полюбопитствайте защо е напуснал вашият предшественик, вгледайте се в лицата на бъдещите си колеги, следете невербалния език на тялото – то никога не лъже. Вслушайте се и в собствената си интуиция. Ако имате тежест в стомаха, необяснимо лошо предчувствие, не бързайте да приемате новия пост. Съберете повече информация, преди да вземете окончателно решение.

Нито една заплата не е със стойност, отговаряща на стойността на живота ни. Избор на работа ще имаме, но животът ни е само един. Дали ще изгорим като клечка кибрит, или ще пламтим със спокоен пламък – отговорността е само наша. Дори и да не сте заплашени от burnout, се грижете за спокойствието на тялото и ума си. Предстоят все по-дълги и топли дни. Ходете пеша, карайте колело, катерете планински пътеки. Смейте се на глас и до сълзи с приятелите и семейството си. Танцувайте, занимавайте се с йога и пилатес. Слушайте любимата си музика или пък тишината. Не носете служебните си проблеми и работа вкъщи. Прибирайки се, можете да си подарите букет от пролетни цветя или свеж фреш. Поседете на пейка в парка и се порадвайте на безгрижието на тичащите деца. Не забравяйте, целта не винаги оправдава средствата!

 

 

Related Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Stay Connected

22,037FansLike
0FollowersFollow
0SubscribersSubscribe
- Advertisement -

Latest Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

Гората.бг подарява 15 000 дръвчета

Гората.бг ще раздаде безплатно 15 000 дръвчета на всички, които искат „да се събудят за доброто“. По този начин организацията ще отпразнува Деня на...

Как да предпазваме океаните с всяко пускане на пералнята

При всяко изпиране дрехите ни отделят микротъкани, които попадат във водния поток и така намират път към моретата и океаните. Това не би било...