Стареенето е комплекс от вредни, прогресивни, универсални и необратими промени. Процесът се наблюдава на всички нива на организация от молекули (ДНК, протеини, липиди) през клетки, органи и в целия организъм. С напредването му се увеличава и честотата на поява на различни болести, често наричани “болести на старостта”, каквито са артритът, остеопорозата, сърдечносъдовите заболявания, ракът и болестта Алцхаймер. Стареенето е съпроводено от редица физиологични промени като отслабване на слуха, намаляване на мускулната маса и на водното съдържание, увеличаване на относителния дял на мастната тъкан, увеличаване на времето за реакция и т.н.
Теориите за стареенето са изумително много, но няколко от тях доказват на практика какво се случва наистина на клетъчно и субклетъчно ниво и до каква степен има генетична предиспозиция за това.
Клетъчната теория на стареенето има стари основи, но наскоро започна да търси сериозно доказателство, а именно функцията на теломерите (хромозомни завършеци) да съкращават дължината си. Доказва се, че освен с клетъчното деление, тази функция е свързана и със своеобразен биологичен часовник на самите теломери и също така с ензима теломераза, който отключва възстановяването им, но само в някои клетки.
Теорията за ДНК увреждането е базирана на често възникващите увреди на ДНК в човешкия организъм. Тя допуска, че промените в ДНК и мутациите от тези увреди са основната причина за раковите заболявания и стареенето. Сериозна подкрепа на тази теория е и фактът, че различните бозайници, както и расите, изглежда имат различен възрастов капацитет, който може да бъде обяснен само генетично.
Теорията за свободните радикали е основана на тяхната основна характеристика да увреждат на субклетъчно ниво – ДНК, протеини и липиди. Тези повреди обикновено се наричат “оксидативен стрес”. Свободните радикали се генерират основно в митохондриите и по-малко в други клетъчни органели и макар различни външни фактори като радиация и тютюнопушене да са причина за появата им, повечето от тях се получават като резултат на нормалния клетъчен метаболизъм. Въпреки че гените са отделени в ядрото на клетката, което е защитен механизъм, с напредване на живота на клетките свободните радикали допринасят значително за повреди в генома и появата на мутации.
Митохондриалната теория за стареенето постулира, че повреди в митохондриалната ДНК, дължащи се на свободните радикали, водят до загуба на функциите на този органел и съответно до недостиг на клетъчна енергия, което води и до загуба на функциите на цялата клетка. Същевременно мутациите в митохондриалната ДНК настъпват в пъти по-често, отколкото в ядрената. Знае се също така, че една клетка може да се дели около 50 пъти и това е причина за стареенето на организмите. Когато този ресурс от делене се изчерпи, клетките спират да се обновяват. В един многоклетъчен организъм, какъвто е човекът, това води до постепенно спиране на обмяната на клетките, което се изразява с появяване на бръчки и други признаци на остаряването.
Учените отдавна мечтаят да намерят начин за забавяне процеса на стареенето и дори да дадат възможност за безсмъртие. Този фундаментален научен въпрос вълнува все повече и повече умове в света и днес сме много по-близо до отговора, отколкото средновековните алхимици.
Ричард Милър от университета в Мичигън подчертава, че експериментите с лабораторни плъхове и мишки, близки по генетичен строеж до човека, ще позволят
да се удължи живота с 40%, дори само чрез намаляване калоричността на храната. Уникално откритие е генът Sirt1, отговорен за активизирането на необходимите процеси. Един от приматите, използван при експеримента и получавал нискокалорична диета, е умрял на 41 години, което е еквивалентно на 123 човешки години. Открити са и девет генни мутации, които позволяват на опитните мишки да живеят 50% по-дълго, а в червея са намерени десетки такива гени. Проф. Обри де Грей от Кембридж смята, че първият човек, който ще доживее до 1000 години, най-вероятно вече се е родил. В момента професорът работи върху препарат за удължаване на човешкия живот и е убеден, че в недалечно бъдеше хората ще живеят по 150 години. Неслучайно създадената от него фондация носи името на библейския Метусалем, живял 969 години. Тайната за удивителната форма на 100-годишния индус Фауджа Сигх, пробягал дистанцията 42 км за 8 часа, е живот без алкохол и цигари, вегетарианска диета с къри и чай, по 10 км на ден ходене или бягане. 94-годишният италианец Виторио Коло пък е най-добрият спринтьор на 100 м в своята възрастова група. След принудителното си пенсиониране по болест на 35, Виторио тича всяка сутрин по улиците на Милано, шофира без очила, не остава без работа нито минута.
Академик Владимир Скулачов, директор на Института по физико-химична биология при Московския държавен университет, признат лидер в изследванията, свързани с безсмъртието, е убеден, че старостта е болест, която трябва да се лекува – също както рака или инфаркта.
Томас Джонсън от университета в Колорадо показва, че изменението само на един ген на кръглия червей увеличава два пъти продължителността на живота му. Дейвид Синклер от Харвард експериментира, като смесва човешкия ген Sir2 с 10 000 химически вещества, опитвайки се да намери формула за неговото активиране. Той вече е установил, че най-мощен стимулатор е ресвератролът – химическо вещество, съдържащо се в червеното вино. Синклер въвежда ресвератрола в храната на дрозофила и червея и тяхната продължителност на живот се увеличава с 14 до 70%. Ученият твърди, че днешната наука позволява удължаването на живота дотолкова, че на 90-годишна възраст човекът да се чувства поне като на 60 години.
В България пионер в областта на анти-ейджинг храненето е проф. Христо Мермерски, който пръв търси отговор на въпроса кое е най-важно за скоростта, с която остарява организма с книгата си: „Лечение и забавяне на стареенето чрез хранене с лечебни и противоракови храни”.
Идеята за нискокалориен прием води началото си от 1934 г. в университета в Корнуел, където се прилага за първи път на мишки и установява удължен живот. Съвременното състояние на тази теория допуска намаляване на калориите с 30 до 50% от обичайния прием и запазване на минералния състав на храните.
През януари 2013 г. изумително нашумя диетата на британския специалист по анти-ейджинг д-р Майкъл Мозли, която е в разрез с познатите на повечето хора хранителни режими, целящи забързване на метаболитните реакции. Това се постигна с последната сензация в областта на диетологията – методът на редуването на 5 дни нормално хранене с 2 дни ограничаване на калориите. Според множеството проучвания, проведени под ръководство на д-р Мозли, остаряването е продукт именно на забързването на метаболизма, което от своя страна предизвиква увеличаване броя на вредните свободни радикали в организма. Тялото се „стресира“ с ограничен калориен прием и постепенно започва да се адаптира към тази промяна и да забавя по естествен път темповете на обмяната на веществата, а съответно и на стареене. Този режим на хранене, известен още като диетата „5 на 2”, позволява да се наслаждавате на любимите си храни, теоретично без да пълнеете. Бързата диета на д-р Майкъл Мозли се базира не само на белтъчини, както е при диетата на д-р Дюкан или д-р Аткинс (самият Мозли е вегетарианец), а предимно на леща, зеленчуци, черен хляб, плодове, риба и морски дарове.
Пет дни в седмицата, т.нар. дни на хранене, може да се хапва почти всичко до 2000-2600 калории. В двата „гладни дни“ трябва да приемате до 500 калории, ако сте жена и до 600, ако сте мъж.
Ето и някои особености на сензационния режим на хранене:
• Гладните дни могат да са последователни, но е по-добре да не са.
• В гладните дни могат да се консумират всички калории наведнъж (на едно хранене) или да ги разделите през деня на няколко леки закуски.
• Типичната закуска за един такъв ден е около 300 калории. Може да се състои от две бъркани яйца с пуешка шунка (добри източници на протеин), съчетана с вода, зелен чай или черно кафе. За вечеря от още 300 калории можете да хапнете печена риба със зеленчуци.
• В дните на хранене можете да ядете каквото си искате, но все пак се старайте да не преминавате 2000 калории дневно, ако сте жена и 2600 – ако сте мъж.
• Диетата не се препоръчва на бременни жени или диабетици.
Примерно меню за гладните дни:
Закуска:
1. 1 банан, 1 чаена лъжичка ванилия, 100 гр кисело мляко (полуобезмаслено)
2. 2 яйца на очи и задушен спанак
Обяд или вечеря:
1. Пилешки гърди на скара (без кожата) със 100 гр зелена салата.
2. 3 фалафела на скара (кюфтета от нахут) със салата от домати и краставици.
3. Гъби на скара, гарнирани с леща и артишок (може и от консерва).
4. 5 задушени кралски скариди с настърган джинджифил и лют червен пипер, поднесени с една шепа кафяв ориз.
Напитки:
Набляга се на зеления чай, на чая от коприва, копър, ройбос, ванилия, жасмин, лайка, джинджифил, лимон и мента. Залага се на газираната вода, вместо на алкохола. Целта е да пиете по 2 л. течности на ден.
Отделни вещества, като алфа-липоевата киселина и ацетил L-карнитинът, могат също да имат ефект върху удължаването на живота.
Професор М. Нордио от клиниката „Умберто I” в Рим е един от най-изтъкнатите изследователи на мелатонина, от когото е създадено т.нар. „хапче на младостта”. В неговия обстоен труд, посветен на тази хормон, се описват редица полезни ефекти: активизиране на паметта, регулиране на храносмилателните процеси и предотвратяване на затлъстяването; мощно антиоксидантно действие и блокиране на свободните радикали, а оттам и забавяне на процесите на стареене, антистресово действие, укрепване на имунната система, положително въздействие при сезонните депресии и т.н. От особено значение за организма е свойството на мелатонина да регулира вътрешния биологичен часовник (ритъма сън-будуване), поради което препаратите, които го съдържат, често се приемат от екипажите на самолетите за трансокеански полети като “антидот” срещу ефектите на т.нар. джет лаг – разстройство на денонощните биоритми при прелитане през часовите пояси.
Истинският извор на младостта е хипофизната жлеза, където се произвежда хормонът на растежа. След 20-годишна възраст, количеството на синтезирания растежен хормон намалява с 14% на всеки десет години. Това води не само до понижаване на еластичността на кожата и втвърдяване на артериите, но и до много други промени, свързани с процесите на стареене. За да ограничат последствията от това явление, редица фармацевтични компании понастоящем разработват специфични химични съединения, които активно да въздействат върху хипофизата и да я стимулират да синтезира по-големи количества растежен хормон. В много страни синтетичният растежен хормон се използва директно като антиейджинг препарат, като обаче ползите и вредите от неговата употреба не са достатъчно премерени. Наистина, нивото на общия холестерол намалява значително, когато се приема растежен хормон от възрастни, но в същото време се наблюдава увеличаване на кръвното налягане и кръвната захар, с по-голяма склонност към развитие на захарен диабет и нарушен глюкозен толеранс. Не е изключена и възможността за увеличаване на риска за развитие на туморни заболявания. Често се наблюдава задържане на течности, поява на отоци, дифузни ставни болки и гинекомастия (увеличаване на гърдите при мъже).
Като заключение и обобщение на всичко казано дотук, е най-удачно да се цитира популярния американски специалист по анти-ейджинг д-р Александър Сиърс:
1. Намалете калориите до около две трети от количеството, с което поддържате нормалното си тегло.
2. Спортувайте – така ще се спасите от високо кръвно, затлъстяване, остеопороза.
3. Включете в менюто си много антиоксиданти. Яжте плодове, зеленчуци, пийте по чаша червено вино на ден.
4. Пийте допълнително витамин С.
5. Приемайте добавки с коензим Q10, щит срещу сърдечни болести.
6. Не живейте под напрежение и стрес, грижете се за доброто си настроение. Дълголетниците винаги са хора с добро чувство за хумор.