Днес 30-те острова са се превърнали в независима общност със своя собствена, необикновена идентичност. По-старите хора още носят в себе си страха от магичните легенди и истории, живяли тук дълги години. Едната разказва за призрачен кораб с името Калеуш. Той превозвал душите на претърпели корабокрушение моряци. Другата говори за Трауко – противно джудже, което можело да убива с един поглед , но въпреки това покорявал младите девици.
Йезуитите донесли католицизма на тези острови през 17-ти век. И тъй като строителните умения на месните хора били използвани основно за направата на рибарски лодки, то 160-те цветни дървени базилики, разпръснати главно по крайбрежието, са построени на база скелет, подобен на тези лодки. Понастоящем 16 от тези базилики са обявени за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. По-късно къщите започнали да се правят от месна дървесина с характерна хоросанова замазка, напълно различни от останалите в Чили.
Градът кастро, станал столица през 1576 г., все още пази облика си, въпреки някои разрушения от земетресението през 1960-та, което заличава пристанището напълно. В оживения магазин „Yumble“ всеки свободно говорящ испански може да долови специфичния диалект „чилоте“. За разлика от останалите части на Южна Америка тук търговията със стоки се осъщества по специален, контролиран начин.
Риболовът си остава едно от основните занимания тук. Наблизо са щандовете за плодове и зеленчуци с техните гигантски глави чесън и доминирани от картофите – повече от 200 местни вида, подредени по цвят – от бледолилави до жълти. Те все още се продават срещу „алмунди“ – месната валута, в пакети от по 5 килограма – стара мярка за тегло, останала още от испанската инвазия и използвана само в тази част на континента.
Ала промяната вече се усеща във въздуха. Правителството има намерение да построи мост, който да свързва острова със сушата. Това трябва да бъде най-големият в Южна Америка. Малцина местни са убедени, че това е за добро.
Преди две години авиокомпанията Lan Airways откри четири метни полета на седмица до малкото летище в близост до Кастро. Въпреки това основният достъп до останалата част на Чили си остава романтичното 30-минутно пътуване с ферибота от Паргуа югоизточно от Пуерто Монт. Плановете за моста могат да превърнат тази обиколка в скучно 3-минутно пътуване с кола.
„Тук същестува голяма преграда”, споделя архитектът и главен управител на нов хотел Andres Bravari. „Беше ни обяснено, че мостът ще спомогне за по-доброто здравеопазване – и повечето са съгласни, че е така – но вместо това защо просто не бъде заделена една малка част средства за построяването на модерна болница тук?! Истината е, че ние не сме запознати с подробностите!“
Рисковете за здравето „лъснаха” миналата година при случая с 35-годишна жена на име Мириам Сантана. Тя беше бременна в 25-тата седмица и имаше мозъчен кръвоизлив. Малката местна болница нямаше възможност да я лекува адекватно и трябваше да се потърси по-добро решение. За жалост 3-часовото пътуване до сушата се оказа фатално за нея.
Свен ползите за здравето поддръжниците на идеята за мост изтъкват и това, че той ще доведе повече туристи, съответно приходи, и възможности за бизнес. Опонентите пък са разтревожени заради последиците за местообитанията на животните и птиците, за земята и замърсяването на океана. Те съзират края на своето уединено общество.
Появата на този нов мост може да се окаже сериозен проблем, особено ако песимистичните прогнози за вредата върху екосистемата се окажат верни. В допълнение към това той може да се окаже поредното потвърждение а чудовищните темпове на глобализацията – глобализация, която за жалост размива всяка идентичност, което всъщност е… цветът на живота.
