-4.2 C
София

Щастието е чиста природа

Експертът по био земеделие е израснал в топ центъра на София – на ул. „Гурко“. В ранните си детски години е учил в руското 133 училище, а през 2001 г. завършва софийската френска гимназия. Разказва, че детството му е минало тук, в село Желен. Със семейния Москвич го карали него с баба му всяка лятна ваканция и си тръгвали чак през септември със зимнината.

“През 90-те години основно баба ми Люба ни хранеше, бяха по-трудни времената.“, признава Филип. След сбогуването си с френската гимназия, той заминава за Тулуза, където се намира най-големият университетски изследователски център по биология. Учи там 2 години, но не му харесва, че не получава от преподавателите си необходимите познания как се живее в природата. Като всички българи по това време, когато България не е била член на ЕС и е нямало студентски стипендии, му се е наложило да работи в един ресторант в Тулуза, за да се издържа.

„Изкарваш едни пари, които отиват за квартира, транспорт, телефон, изхарчваш всичко… само ти минават през ръцете и няма смисъл – разказва младият фермер.  И така заминах за един тропически остров между Мадагаскар и Австралия, тъй като не исках да бъда в града. Там записах  да изучавам скално катерене в Университета на френския остров. Открих сдружението „Тринога“, което всъщност е създадено от ирландеца Иън Уинклес. То представлява общност от хора, живеещи на 1600 метра в планината, докъдето няма път за автомобили. Всичко се носи на гръб, няма електричество, освен малки слънчеви панели и генератор, който върти пералнята. Площта на това плато беше около 160 декара, от които 120 бяха превърнати в градини. Наистина невероятно впечатляващо, защото имаше горски и овощни дървета, малиноплодни насаждения, билки, и всичко това – в етажи. Тези градини не изглеждаха както обикновените правоъгълници, а все едно всичко само си расте. С естествена форма, имитиращи положението в природата – по-високите дървета защитават по-малките, акациите хвърлят фина сянка през лятото и всичко расте в симбиоза. Това е познато като поликултура, алеопатия, биодинамика, пермакултура. Хората са го ползвали в древността, после е било загубено и през ХХ век се възражда. Да правиш градини, имитирайки природата и законите в нея е страхотно. Бобовите насаждения дават азот за другите, житните се използват като колонизатори на бедните почви. Така се създава една растителна покривка в едно бедно място.“, разказва Филип Кирилов.

На  френския остров  в продължение на 2 години Филип се занимава с възстановяване на терени. Когато през 2005 г. майка му отива да го види и го съветва да се прибере, той се връща в България. В Желен може да прави същото нещо. А пък и Френското правителство го призовава да напусне страната, защото вече е изоставил университета.

Филип се озовава в родната къща на баба си в Желен. После заминава за 6 месеца за Англия да работи, купува си коне и празни буркани и окончателно се заселва в малкото планинско село. Започва да прави сладка, сиропи, да разработва рецепти. През 2007 г. среща д-р Димитър Пашкулев. „Той инициира ежегодния летния събор, който среща хора, практикуващи в областите на екологичното земеделие, природната медицина и профилактика, на храненето, на по-адекватни форми на образованието и на взаимопомощ“, разказва младият мъж.

Филип ни посреща в старата семейна къща на баба Люба в Желен – известната Даскалова къща с типично възрожденска архитекутара, била преди години килийно училище. Тук е живял Даскал Стойчо. Къщата с над 200-годишна история, след изселването на Даскал Стойчо от Желен, остава празна цели 50 г. Тук овчарите са си палили огън. Но бабата на Филип през 1978 г. я купува и години наред я ползва като виличка. Реставрира я по собствен вкус. Автентичността й издават глинените стени, мебелите, покривките, съдовете от керамика.

„Най-големият домат, който баба Люба беше отгледала, тежеше 3 кг, а моят е 1,6 кг засега“, смее се Филип Кирилов. Баба Люба всъщност е човекът, научил Филип на любов към Желен, природата и селския труд.

Едно от най-важните неща според младия еколог е как можем да си помагаме един на друг – перма семейство или перма фамилия. Едната седмица през уикенда се работи в градината на един производител, другата – при друг. Филип разработва днес два терена в Желен, помага и на други хора из страната – ходи в градината на д-р Пашкулев, в Северна България, прави градинки също и във Франция.

През 1978 година бабата на Филип взима градина в Желен, която днес е единият център, където работи внука. Тук има горски дървета, орехи, овощни дървета – ябълки, череши, дюли, вишни, мушмули. Под тях има касис, арония, малини, френско грозде. Всичко това е съчетано с много цветни храсти. На още по-ниския етаж има маточина, салвия, ланандула, ехинацея. Една част от тях са наследство от баба Люба. Но хобито на Филип е да събира семена. И винагиq когато го питат какво иска да му донесат, той отговаря – семена. Много растения като бурагото, шивас – китайският чесън той култивира още от 2005 г. Бурагото се използва външно като козметика, а и с лечебни цели – прочиства кръвта и се яде на салата, казват му листна краставица. Страхотно е за пчелите. Цъфти от лятото до късна есен. Медодайно е и се ползва за течен тор. Всеки може да се свърже с Филип по интернет и да получи безплатно семена от това растение. Това е т.нар. полезен плевел. Със съмишлениците му от „Тринога“ садят и бяла детелина, една дузина неща, които заместват плевелите, които трудно се изскубват и са агресивни.

„Детелината лесно я скубеш, а обогатява почвата с азот. Тук е място, в което отглеждаме пипер, краставици, домати, тиквички, кратуни, зеле, цвекло, ряпа, алабаш. И всичко това е за доброволците, за нас и за семейството. Ако сме в пазарджишко, ще продаваме зеленчуци, там почвата е богата, но Балканът не е прочут със зеленчукопроизводството и за това сме се ориентирали към билки. Култивираме, събираме и ги обработваме. Предлагаме мехлеми, сиропи, сокове, имаме една гама от седем билкови смеси за чай. Чай №1 заздравява имунитета за всеки ден, чай №2 е сутрешен, тонизиращ сетивата и половата система, действа на принципа на пречистването и захранването на организма. Чай №3 е успокояващ вечерен чай. №4 пречиства кръвта, елиминира токсините, помага на всичко чрез пречистване на кръвта. Чай №5 е за нуждите на клетките, чай №6 омекотява лигавицата, за дихателната система е, №7 е за бъбреците и отделителната система“, разказна Филип от Желен.

Всичко тези билки могат да бъдат закупени от интернет магазин, а също така и чрез системата на дарения. Всеки, който иска да ползва продуктите на „Три нога“ подписва декларация, че става член на сдружението и тези изделия се предоставят за ползване на членовете. Това е предвидено в Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Винаги има пряка връзка с човека, който ги консумира. Така се получава едно сътрудничество, в което вместо да патентоваш един мехлем, тук, в Желен се правят специални сбирки, на които се показва на хората как се прави този мехлем. Последователите на сдружението „Три нога“, чийто основател у нас е Филип, изключват въобще конкуренцията като положение и смятат, че тя е въведена, за да затруднява хората. Правят се малки партиди и лично на всеки се обяснява, какво има в кутийката с мехлема. Тези продукти, както обяснява Филип, са безвредни, например захарта се инвертира с органични киселини, за да се разбие до глюкоза, фруктоза.

„Целта  ни е да предложим една напитка, която да струва колкото по-малко от газирано безалкохолно и да е полезна, вместо да е вредна. Това гарантира, че хората ще я взимат, защото е вкусна, ще я дават на децата си, а тя ще помага на здравето“, обяснява младият еколог.

Може да се варира и със стойността на продукта. Мехлемът, който правят последователите на „Тринога“, струва например 7 лв. за хора от мрежата, за тези, които взимат на едро цената е 6 лв., но за пенсионери е 4 лв. 30% от продуктите се подаряват на хората, които не могат да си ги позволят. Единият мехлем, който се приготвя на Еньовден е общозаздравяващ, в него се съдържат всички билки, които могат да се сложат на открита рана, плюс такива, които помагат на костната система и за болки в мускулите – невен, живовляк, жълт кантарион, бураго в определени пропорции. Този мехлем, освен изгаряния и отворени рани, лекува и стари травми.

Произвеждат и един по-специален мехлем, който се използва за масажи от главата до опашката, от двете страни на гръбнака. Той е с мащерка, маточина и лавандула. В тези мехлеми има и пчелни продукти и не са подходящи за хора, алергични към тях.

„Започнах да ги правя на основата на мед, восък, слънчогледово олио, има 30% лабораторно изследван вазелин, за да няма парафин вътре. Година и половина можеш да си го търкаляш в чантата, той е херметически затворен и няма да се развали“, уточнява Филип. Има и мехлеми против хемороиди, разширени вени, гъбички на краката.

Попитах го какво му дава този живот сред природата. Отговори ми: „Всичко, което от което имам нужда. Ние сме част от природата. Имаме нужда от чист въздух и чиста вода, от среда, в която да живеем, да имаме балансиран режим на физически, умствен интелектуален труд с много движение. Трябва да създадем среда, в която да отглеждаме деца, които да се развиват нормално. Аз съм израснал в града. Научих се да пуша, да пия, да работя стресираща работа. Отне ми години да спра да правя всичко това. Мечтата ми е децата да не се учат да пият и пушат и да живеят в напрегнато ежедневие. Не е хубаво да имат нужда от кафе, защото не са се наспали. Трябва да живеем здравословно и по-близо до природата. Сега се връщам от градината на д-р Димитър Пашкулев. Бяхме 15 души, водени от идеята за здравословен живот. Тези хора знаят невероятни неща, които променят живота ти. Сутрин ставаш, хидратираш с вода, чай, после правиш сутрешни упражнения, които ти зареждат неврохормоните. После ти дават закуска, която ти дава суровините, за да може мозъкът ти да изгради всичко, което му е необходимо. Чувстваш се супер щастлив! След това имаш 4 часа физическа работа в градината. Следобед интелектуален труд – пишем една книга, изучаваме така наречените сини зони. Това са места на планетата, където хората живеят, до дълбока старост активен начин на живот. 100-годишни са столетниците, а 110 са супер столетниците. Петте зони са във Филаделфия, Коста Рика, Япония, един гръцки остров и в Сардиния“, разказва разпалено Филип Кирилов.

Той е убеден, че начинът на живот, храненето, емоционалното здраве и обществото са важни. Трябва да се събуждаме сутрин, знаейки, че сме полезни. София вече му харесва, ходи с удоволствие на театър в големия град. Неговото малко общество в Желен се състои от хора, дошли след него. Камен, който е архитект, Владо е художник, Слав е керамик. Чичо Ехи, който е на 85 г., прител на бабата на Филип, е доайенът тук, софиянец, живеещ в Желен. Има свои градини, прегръща идеята за био земеделие, прави течни торове, спрял е да пръска с химикали. Има и високотехнологична оранжерия. Филип прибавя към този списък и имената на Кирил ботаникът, една двойка англичани, Антон, Стефан, Милен Гешев, който е купил място 16 декара, Даниел…

„Когато имаш нужда от нещо, можеш да помолиш другите да ти помогнат. Всеки ти помага, ти също го правиш, но без никакво задължение. Всички са членове-гости на „Тринога“, но всеки си има своя автономия, финансова свобода, свой поминък, взима решения какво ще прави в живота си и всеки се разполага със земята си. И се получават нещата добре“, разказва младият жител на махала „Черни камик“.

Мечтата им е да направят тук училище за децата. Но за Филип Кирилов идеята за щастлив живот е чиста вода, чиста гора, чисто съзнание. И в този дух ще възпитава и дъщеря си Невенка.

Related Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Stay Connected

22,037FansLike
0FollowersFollow
0SubscribersSubscribe
- Advertisement -

Latest Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

Гората.бг подарява 15 000 дръвчета

Гората.бг ще раздаде безплатно 15 000 дръвчета на всички, които искат „да се събудят за доброто“. По този начин организацията ще отпразнува Деня на...

Как да предпазваме океаните с всяко пускане на пералнята

При всяко изпиране дрехите ни отделят микротъкани, които попадат във водния поток и така намират път към моретата и океаните. Това не би било...