Бек прекарва зимата във Савоа, Франция. „Има едно замръзнало езеро навън и един ден след ски си помислих, дали няма да е забавно да изляза и да направя пътечка?“, Тогава той нямал имал никакви обувки за сняг, само обикновени ботуши, но снегът не бил много дълбок и картинката се получила много добре.
Оттогава досега той прави такива картини редовно, създавайки снежно изкуство – толкова уникално, че от Disney го помолили да създаде картина за зимния им „Frozen“.
След като Бек прочел книгата на репортера на New York Times Джеймс Глейк „Хаос: да направим нова наука“, Бек започнал да вгражда математически модели в работата си.
Ефимерните снежни изображения не живеят дълго – само докато планинският вятър завее и ги засипе с нов сняг, или докато завали отново. Понякога Бек не успява да завърши даена картина, защото започва пак да вали и снегът затрупва картините. И все пак, с всеки следващ сняг Бек рисува отново и отново, понякога всеки ден, върху все същото замръзнало езеро, нови и нови картини.
Красотата на рисунките му понякога грейва и през пролетта, в топлите месеци, кгоато снегът се топи, а стопяващият се леден пласт на езерото потапя картините на Бек в прозрачността на езерната вода.
Проектите му арират от празнични снежинки до триизмерни звезди с големината на площади и сипрални модели. Той ходи пеш, изключително внимателно, като понякога прекарва до девет часа за дадено изображение. Всяка стъпка трябва да се направи перфектно от първи път, тъй като мекият сняг е „бекомпромисен“. Когато снегът е твърде плитък, Бек използва лопати, за да създаде по-малко детайлни модели, но все пак постига невероятна детайлност.
