8.8 C
София

Чисто, по-чисто, най-чисто

Това е моментът, в който отново се връща надеждата, че планетата няма да се удави в лавина от боклуци и че поне един малък човек знае къде е мястото на хартийката. Да, то не е на земята, върху пейката или зад нея, дори и в чуждата пощенска кутия не е. Мястото на отпадъка е в кошчето за боклук, в пликчето, оставено от добросъвестен съсед, в кутията от изяденото сирене, което някой е пригодил, за да не ви се налага да си тъпчете джобовете с излишества.

В края на един прекрасен празник, какъвто е първият учебен ден например, дворът обикновено прилича на нещо средно между бойно поле и район, помлян от комета. А добрият пример е заразен – ако покажеш на новите си съученици, че мястото на спуканите балони и смачкани хартийки не е на земята, със сигурност ще спечелиш искрени симпатии. И този, който ти се присмива, че с голи ръце събираш това, което някой друг не е сметнал за нужно да прибере, е достоен само за съжаление.
Традиционното есенно почистване не е нищо друго, освен поредното напомняне, че е време да се освободим от ненужното и на не особено красиви купчинки да го наредим кротко да чака боклукчийския камион. Ентусиазмът веднъж в годината обаче е напълно недостатъчен, за да могат да бъдат изринати натрупванията, които цели 365 дни в годината създаваме като потребители.
Съвременният човек е свръхпотребител – на вода, на енергия, на хартия. Дали защото му е заложено да иска още и още, или просто защото ясно осъзнава, че днешното изобилие утре може да се превърне в недостиг, той просто не спира да използва „до дупка“. А дупката, колкото и зловещо за звучи, не е твърде далеч. Една хартийка след години може да се превърне в лавина от боклук, един пресъхнал водоем може да осъди на глад и жажда цяло село.
В училището могат да те научат на всякакви ненужни неща, като да виждаш невидими ъгли и да търсиш синуси и косинуси, но специален предмет по опазване на околната среда все още не е измислен. Час, в който да разбереш колко е важно да пазиш мястото, на което живееш, да умееш да съхраняваш ресурсите му и ако не можеш да помогнеш, поне да не вредиш. То е все едно да не си миеш ръцете след като си се прибрал – може и да не личи, че са мръсни, но със сигурност поставяш здравето си на карта.
Отговорността към планетата се възпитава и учи – постепенно, нежно и внимателно. С ясното съзнание, че не всички са способни да пазят и обичат нещо, което не е тяхно собствено притежание. То е точно като отглеждането на цвете. Ако черното семенце не получи необходимите грижи, никога няма да разберем каква красота ни е подминала.

Related Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Stay Connected

22,037FansLike
0FollowersFollow
0SubscribersSubscribe
- Advertisement -

Latest Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

Гората.бг подарява 15 000 дръвчета

Гората.бг ще раздаде безплатно 15 000 дръвчета на всички, които искат „да се събудят за доброто“. По този начин организацията ще отпразнува Деня на...

Как да предпазваме океаните с всяко пускане на пералнята

При всяко изпиране дрехите ни отделят микротъкани, които попадат във водния поток и така намират път към моретата и океаните. Това не би било...