Инженерите били впечатлени от това, че черупките на мекотелите обичайно са съставени от съвсем крехки минерали. Учените от екипа на университета McGill в Монреал започнали да изследват в съвсем близък план как са устреони естествените материали като черупки на мекотели, кости и нокти – макар да са направени от крехки минерали.
Оказало се, че тайната се крие във факта, че минералите са свързани помежду си в по-големи, по-здрави „звена“. Обвързването на материалите в подобни микро-структури обаче означава, че черупката съдържа изобилие от малки разделителни линии, наречени „интерфейси“. На пръв поглед това може да изглежда като слабост. На практика обаче е майсторски дефлектор за външен натиск.
Знаейки това, екипът използвал лазер, за да изреже микроскопични 3D пукнатини в стъклени парчета, след което пукнатините били запълнени с полимер. Учените открили, че това стъкло е 200 пъти по-здраво. Въздействията върху стъклото се поемат по-добре – при което се получава леко огъване, вместо разцепване. „Гравираното“ стъкло може да „се разпъва“ почти 5%, преди да достигне точката на счупване – на фона на едва 0,1% за стандартното стъкло.
По-якото стъкло може да намери приложение в изработката на бронирани прозорци, очила или дори смартфон-екрани.
