Раждането на един мит
През 1821 година Клемент Кларк Мур написва коледна история за деца, наречена „Нощта преди Коледа“, в която Дядо Коледа се появява в своята шейна, теглена от елени. Същият автор написва още една история, озаглавена „Посещението на Свети Никола“, която се появява във вестник Sentinel в Ню Йорк на 23 декември 1823 година. В нея той разказва за елфи, които раздават подаръци на децата през комина и пристигат в шейна, теглена от осем северни елена – Блицен, Дашър, Денсър, Комета, Купидон, Донер, Прансер и Виксен. Деветият елен е добавен през 1939 г. – добре известният на всички Рудолф, който осветява пътя на Дядо Коледа със своя ярко червен нос. Историята е преведена на няколко езика и се разпространява по целия свят. Дядо Коледа придобива образ през 1863 г., когато карикатуристът Томас Наст от нюйоркския вестник Harper’s Illustrated weekly го представя облечен в костюм от бяла кожа и с широк кожен колан. Почти 30 години Томас Наст представя Дядо Коледа шкембест и весел, с бяла брада и придружен от елени.
Червено и бяло
През 1885 г. илюстраторът на вестника проектира маршрута на Дядо Коледа от Северния полюс до Съединените американски щати, т. е. резиденцията му е официално обявена. Една година по-късно писателят Джордж Уебстер обявява, че фабриката за играчки, както и резиденцията на Дядо Коледа, се намират в ледовете на Северния полюс. Докато идва 1931 година и кока-кола. Компанията поръчва на Хъдън Сънблом да нарисува реклама на Дядо Коледа, пиещ кока-кола, за да се подкрепи по време на разнасянето на играчките. Естествено, целта е да се накарат децата да пият известната напитка по време на празника. Художникът го рисува в цветовете на напитката –червено и бяло. Този нов външен вид и репутацията, която му печели публичността, правят Дядо Коледа световен владетел на магичната нощ.
Успоредно с това обаче, се случват доста протести на католици срещу тази инвазивна популярност, тъй като нощта на 24-ти срещу 25-ти декември принадлежи на детето Исус. Във Франция дори се стига до горене на чучело на Дядо Коледа. Независимо от това, пристигането на Дядо Коледа остава магия за всички и символизира нашия ангажимент към семейството и роднините.
Празникът от Античността до днешния Дядо Коледа
Коледа е съществувала дълго преди раждането на Исус, още в древността. Народите са празнували по различни начини прехвърлянето на зимното слънцестоене, което отразява окончателния триумф на светлината над мрака. Преди 25-ти декември официално да стане празника на Рождеството на Исус, са съществували много езически празненства в чест на победоносното преминаване на светлината над мрака.
Ето някои от тях:
Сатурналии
От 17-ти до 20-ти декември, римляните празнували „царуването на Сатурн“ – бог на зърното и селското стопанство, с ядене, пиене и раздаване на подаръци на децата. Този празник бил синоним на свободата и „света с главата надолу“. През този период робите ставали господари, а господарите – роби, което позволявало на римляните да разберат начина на живот на своите роби. През последния ден на празника къщите се украсявали със зелени растения.
Празникът на глупаците
През Средновековието Сатурналиите дават път на празника на безумците. Той се провеждал на 25-ти декември в деня на Рождество Христово и е описан от Виктор Юго в „Парижката света Богородица“. Тогава се обръщали ценностите на обществото и на католическата църква: местните големци се обличали с дрехи наопаки и се избирал Цар на глупците. Този празник е забраняван няколко пъти от католическата църква и изчезва през XV-и век.
Празникът на Рождество Христово
Евангелията не посочват точната рождена дата на Исус и до III-ти век раждането на Христос се празнувало на 6 януари – Богоявление (Йордановден). Папа Либерий посочва датата 25-ти декември за рождена дата на Христос, за да премахне езическите фестивали, присъстващи по това време на годината. Целта е постигната – празникът на зимното слънцестоене постепенно е забравен и се превръща в чисто християнски празник.
Легендата за Свети Никола
Образът на Свети Никола идва от Никола Мирликийски. Роден в Патра, в югозападната част на днешна Турция (тогава Мала Азия) между 250 и 270 пр.н.е., той наследява чичо си – епископ на Мира. През целия си живот Никола Мирликийски е покровителствал децата, вдовиците и бедните. По времето на император Диоклециан, който преследвал жестоко християните, Свети Никола бил принуден да живее в изгнание. През 313 година император Константин реставрира религиозната свобода и Свети Никола възобновява своя епископат. Той е обезглавен на 6-ти декември 343 година, като легендата разказва, че от врата му потекло мирò след обезглавяването му. Погребан е в Мира, но костите му са били откраднати през 1087 година от италиански търговци, които ги пренасят в Бари, Италия. Сред множеството легенди, подчертаващи неговата щедра личност, е тази, че той дава пари на три бедни момичета за зестра, за да могат да се омъжат. Освен това той спасява от бурята кораб, превозващ товар от пшеница за град Мира. Чудесата, приписвани на Свети Никола, са толкова многобройни, че днес той се счита за покровител на деца, моряци, затворници, адвокати, на несемейните, а у нас и на банкерите.
През XVI век протестантската Реформация слага край на култа към Свети Никола в много части на Северна Европа, които желаят да се приключи с тези актове на преданост към католическата църква. Въпреки това, в Холандия продължават да празнуват празника на Синтер Клаас, както звучи името Свети Никола на фламандски. През XVII век Свети Никола също емигрира, придружавайки холандците, заселили се в Америка. След няколко десетилетия, холандският обичай да се празнува Свети Никола бързо се разпространява сред домакинствата на английските заселници. Синтер Клаас постепенно се превръща в Дядо Коледа.
От всичко това следва да заключим, че Дядо Коледа не е модерно изобретение, а произлиза от древни традиции, датиращи от преди Христа. А въпросът за трансформацията, продължила около 16 века, на епископа от Мала Азия в голям червендалест мъж – е вече друга тема.
Дядо Мраз
Дядо Мраз е позабравен днес образ, който навремето носеше подаръци на послушните деца в България. До преди 25 години той е и главният герой на Новата година.
Първоначално се появява в славянската митология като символ на зимата. Дядо Мраз се изобразява в дълга до земята бяла или червена шуба, дълга бяла брада и ботуши. Шейната му е теглена от тройка коне, а самият той задължително е придружен от Снежанка – негова вярна спътница и помощница. Снежанка е облечена в сребриста, бяла или синя рокля.
Образът на Дядо Мраз се въвежда първо в СССР през 30-те години на ХХ-ти век, като заместител на Дядо Коледа. Идеологията по онова време не позволява празнуването на Коледа и така Нова година става единственият празник в края на годината. Тази традиция по-късно е възприета и в социалистическа България. Традиционно Дядо Мраз раздава подаръци в навечерието на Новата година не само по домовете, но и на организирани тържества в детски градини и училища.
Коледното дърво
Мнозина не знаят, че коледното дърво всъщност е елзаска традиция. Свети Бонифаций, роден 680 г., е бил немски евангелист, който искал да убеди германските друиди, че дъбът не е свещено дърво. Легендата разказва, че свети Бонифаций видял как една млада ела расте в корените на стар дъб и възприел алегорично картината като знак за налагането на християнската вяра във времена, когато езическите вярвания са имали все още много силно влияние. За св. Бонифаций елата е символ на християнството. Оттогава в Германия раждането на Христос се отбелязва с младо борово дърво. Днес ние наричаме това дърво дървото на детето Христос.
През XI-ти век коледната елха се украсявала с червени ябълки, рози и сладкиши, като е символизирала дървото на рая. През 1521 година коледната елха се появява в Елзас. През XVIII век обичаят се установява добре и в Германия, Франция и Австрия. През 1738 година Мария Лешницка, съпруга на Луи XV, крал на Франция, за пръв път инсталира коледна елха в замъка Версай. През 1841 г. принц Алберт (Германия), съпруг на кралица Виктория, въвежда тази традиция в Обединеното кралство.
През XVII и XVIII век дърветата вече са осветени от орехови черупки, пълни с масло и малки фитили – това са първите малки свещи.
През 1858 г. на един стъклар му хрумва идеята да направи коледната топка такава, каквато я познаваме днес. През 1880 г. първите електрически коледни декорации са въведени в Съединените американски щати.
Яслите
Думата „ясла“ първоначално означава хранилка, ясла за животни. Според Евангелието на Лука, Мария и Йосиф намерили подслон във Витлеем в овчарски ясли, където тя е родила Исус.
Въвеждането на традицията за подреждане на коледни ясли се дължи на Свети Франциск от Асизи (1181-1226). Той създава първата сцена през 1223 г. в своята църква в Гречио, като използва героите от Рождество Христово – бебето Исус, Йосиф, Мария, тримата влъхви, овчарите и селяните. Постепенно обичаят се разпространява широко и първоначалните се заменят от модерни фигурки от восък, теракота, порцелан. Първите ясли, близки до тези, които познаваме, се появяват около XVI век в църквите. През ХVІІ век за празника вече започват да се подреждат ясли във всеки дом. Оттогава традицията се привежда в съответствие с националните и регионалните обичаи.
Коледният венец
Роден в Германия през XVI век, коледният венец във формата на кръг трябва да напомня на християните непроменливата годишна възвръщаемост на Христос през декември. Историята разказва, че коледният венец е въведен в средата на ХIХ век, в дом за сираци в Хамбург от преподобния Хайнрих Вичерн.
По традиция се оставя на входната врата четири седмици преди Коледа, венецът се прави от сглобяването на няколко клонки на ела, лавър, джел, имел, борови шишарки и цветни панделки, като традиционно има четири свещи. Месец преди Коледа всяка свещ трябва да бъде запалена, като се пали по една седмично. Традиционно свещите са червени – цветът на огъня и светлината. В Швеция коледните свещи са бели и символизират чистотата, докато в Австрия са лилави, символизиращи покаянието.
Има ли Дядо Коледа?
Да вярваме ли в Дядо Коледа? Вярата обикновено не се нуждае от доказателства, дори напротив. Хората вярват на какво ли не, дори на откровени лъжи. Вярата в Дядо Коледа и във всичко мистично е дълбоко вкоренена в човешката природа. Трябва ли да отнемаме на децата магията на вълшебството и да ги хвърляме от малки в суровата реалност в света на възрастните? Фактът, че под една или друга форма Дядо Коледа присъства във всички култури, показва, че такъв образ е необходим.
Въпросът „Има ли Дядо Коледа?” не се поставя от вчера. Това е заглавието на статия, датираща още от далечния 21-ви септември 1897 година, във вестник New York Sun. Вирджиния О’Ханлън пита баща си дали наистина има дядо Коледа. Той й предлага да зададе въпроса на вестника и така дава възможност на журналиста Франсис Чърч да разгледа философските страни на проблема. Като кореспондент на вестника през Гражданската война Чърч е свидетел на обезверяването и страданието на народа по време на войната. Отговорът, който дава в статията, остава най-печатаната статия в който и да е вестник на английски език, дори след 1000 години. „Само вярата, фантазията, поезията, любовта и романтиката могат да повдигнат завесата и да ни покажат божествената красота и величие, които са там. Истинско ли е всичко това? О, Вирджиния, в целия свят няма нищо по-истинско и трайно”, са думите на Чърч, с които не можем да не се съгласим.
И нека не забравяме, че истинските неща са невидими за очите!
