Анируд Шарма, възпитаник на MIT Media Lab, казва, че компании като HP и Canon правят около 70% от печалбата си от продажбата на касети с мастила, направени с помощта на „сложни химически процедури“ при 400% марж на печалба. Неговото изобретение обаче, ако се изпипа и произвежда серийно, може да преобърне този порочен модел.
„Обикновено хората не знаят за това – мастилото, което купувате, не е нищо повече от въглерод, смесен с няколко химически вещества, и това е всичко. Ако създавате свои собствени мастила, цената определено ще бъде много, много по-ниска,“ казва Шарма.
Според уебсайта на Шарма, неговият Kaala-принтер („kaala“ означава черен) е замислен по време на пътуване до родината му – Индия. Там тежкият смог о черните сажди са ежедневие в претъпканите градове. Това накарало младежа да се замисли дали не може саждите във въздуха да се уловят и направят на мастило за принтери.
Шарма направили и демо устройство, което може да изтегля сажди от горяща свещ и и да ги натрупва в модифицирана спринцовка, която след това се използва за запълване на модифицирана мастиленоструйна касета със смес от…. сажди, водка и зехтин! С още малко подобрение касетата послужила за отпечатване с разделителна способност 96 dpi.
Според Tech Insider, Шарма казвам че мастилото от неговия изследователски проект е неравномерно и че „все пак може да бъде по-черно“. Освен това мастилото от сажди ще трябва да мине тестовете за токсичност, преди да може да излезе на пазара. Създателят му обаче смята, че с известно усилие то може да „”стане толкова добро, колкото печатарското мастило, което HP продава“. Той изчислява, че изгорелите газове от дизелов двигател на кола може да произвежда достатъчно въглерод, за да запълни една касета с мастило за около 60 минути [място за реклама на VW, хехе], а обикновен комин – за около 10 минути.