Важни свойства на дивите растения, включително някои сортове пшеница и ориз, са били неволно изгубени в течение на хилядите години домашно отглеждане.
Когато хората за първи са култивирали пшеницата около 7500 г. пр.н.е., земеделските производители са избрали да използват семена въз основа на няколко избрани черти, типични за техните добиви.
Но подобни решения, правени от поколения наред земеделските производители, са влошили устойчивостта на културите в лицето на нови предизвикателства като например глобалното затопляне, според изследването, публикувано във вторник в журнала „Тенденции в растителните науки“.
„Ние смятаме, че всички култури ще имат полза от обратното подивяване,“ казва Майкъл Броберг Палмгрен, учен от университета в Копенхаген и един от авторите на изследването.
„Реподивелите“ култури могат да се окажат по-устойчиви на суша, по-устойчиви на студ, болести и вредители, и по-ефективни по отношение на достъпа до хранителните вещества в почвите, пише Палмгрен.
Учените предлагат да се използват средствата на биотехнологиите, за да се вмъкнат обратно желаните гени от дивите сортове на най-популярните култури, за да се подобри хранителната сигурност.
Планът е по-малко спорен, отколкото са плановете за други генетично модифицирани организми (ГМО), тъй като проектът не включва прехвърляне на гени между несвързани организми, каза Палмгрен.
Учените обаче не са сигурни колко повече храна ще може да се произведе, ако земеделските производители послведват тези съвети. Все пак сегашните проблеми като изменението на климата, нарастването на населението и влошаването на състоянието на почвите налага спешното използване на потенциала на древния генетичен материал.
