14.8 C
София

Уникалният остров Персин

„Персина“ – най-големият български и четвърти по големина в Европа остров. Дълъг е 15 км, а на ширина достига до 6 км. Разположен е на площ от 21 762 ха по цялата дължина на свищовско-беленската низина. Уникалните природни дадености, богатото културно-историческо наследство, в съчетание с гостоприемството на местните хора, създавата великолепни условия за развитие на орнитологичен, образователен, риболовен и еко туризъм.

Преди години дирекция „Природен парк „Персина““ започна изграждането на паркова инфраструктура. Построени са кът за отдих край Дунав, скривалища за наблюдение на птици и велосипеден маршрут до „Кайкуша“.

Изключително малко са местата в България, които предлагат невероятно приключение сред природата и пълноцено, здравословно и екологично прекарване. „Персина“ е един от 11-те природни парка в България, тук най-голямата атракция е да се разходите с лодка по реката, покрай система от защитени острови, къщички на птици и други речни и блатни общества.

Природен парк „Персина“ е създаден през 2000 г. и е разположен на територията на три дунавски общини – Никопол, Белене и Свищов. Така с моторна лодка можете да обиколите част от островите, които влизат в границите на парка, включително и най-големия от тях – о. Персин (Белене). Можете да отделите време за почивка на о. Голяма бързина, където през размножителния период може да се наблюдава колония от чапли и корморани, а през зимата от лебеди и пеликани. Началната точка е градският плаж на Белене, а продължителността е около час и половина. След това ще минете през островите Магареца, Персина, Голяма Бързина, Милка, Китка и обратно. Едно уникално пътешествие, защото пътувате по вода.

Веднага ще установите, че най-голямото богатство на парк „Персина“ са птиците – познати са над 200 вида. Именно затова беленският комплекс острови е определен като едно от 50-те орнитологично важни места в България. Паркът е дом за световно защитени видове като малкия корморан, червеногушата гъска, ливадния дърдавец, къдроглавия пеликан, белооката потапница. Горите и блатата на островите са от невероятно значение за размножаването на не малко видове водолюбиви птици. Един от забележителните символи на парка е морският орел – една от най-редките гнездящи птици в България.

Територите на парк „Персина“ и о. Персин се славят не само с природни и екологични забележителности, а и с богато историческо минало. Тук можете да видите античната стена „Димум“ край Белене, датираща от I в.пр.Хр., също така средновековната скална църква от X-XI век край Никопол, шишмановата крепост и църквата „Св.Св. Петър и Павел“ от времето на Второто българско царство.

Защитеният парк „Персина“ се обитава и от 475 вида висящи растения, а 162 от тях са свързани с наличието на вода. Горската растителност е представена от върби, а с най-голяма площ са бялата, тричниковата върба и ракита. Ще видите обезателно черната и бялата топола, полския ясен, полския и белия бряст.Освен това мястото е изключително важно за съхранение на популациите на растителни видове, включени в Берлинската конвенция за опазване на дивата природа и естествените местообитания в Европа. Такива се водната лейка, дяволският орех, четирилистното разковниче. Тук ще видите и видове, всписани в Червената книга на България – тръбест ръждавец, щитовидна какичка, обикновена мехурка, жълта и бяла водна роза, блатно кокиче, блестяща млечка и др.

Заслужава си да отидете да видите това уникално място от забележителната българска природа и заради 1100-те животински вида, които живеят тук. Това е невероятно богатство от 250 зоопланктонни и над 700 вида безгръбначни – 35 вида охлюви и 17 вида миди. А ето и кой са чай-често срещаните риби тук – дунавски щипок, дунавска мряна, говедарка, които съжителстват с 11 вида земноводни. Единствено тук можете да се полюбувате на ендемичния дунавски тритон.

А ако сте любители на природосъобразния начин на живот, можете да се разходите и по обособените еко пътеки с кътове за отдих, да видите и укрития за наблюдения на птици.

Природен парк „Персина“ продължава и възстановяването на жълтата водна лилия в блатата на острова и в Дунав. Над 20 екземляра от редкия вид са взети от р. Велека в Странджа и прехвърлени в Писченското и Мъртвото блато в „Персина“. Персинските блата са възстановени преди 5 години. Обявяването на парка за защитена територия през 2000 г. цели съхранението и възстановяването на крайдунавските влажни зони. Уникалността и голямата значимост на „Комплекс Беленски острови“ е причината през 2002 г. това място да бъде обявено за Рамсарско място, което е най-голямото на площ в България – 6 898 ха.

Пожелаваме ви едно приятно пътешествие из уникалния парк „Персина“, о. Персин и по р. Дунав, за да се насладите на една вълшебна разходка с лодка и се убедите в еко и био разнообразието, което обитава това кътче на България.

 

Related Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Stay Connected

22,037FansLike
0FollowersFollow
0SubscribersSubscribe
- Advertisement -

Latest Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

Гората.бг подарява 15 000 дръвчета

Гората.бг ще раздаде безплатно 15 000 дръвчета на всички, които искат „да се събудят за доброто“. По този начин организацията ще отпразнува Деня на...

Как да предпазваме океаните с всяко пускане на пералнята

При всяко изпиране дрехите ни отделят микротъкани, които попадат във водния поток и така намират път към моретата и океаните. Това не би било...