Наистина ли е така? Всички знаем за логичното мислене на мъжете и емоционалните реакции на жените. Различната анатомия на жените и мъжете предопределя голяма част от комуникационните особености на двата пола. А една основна функция, присъща само на женския организъм, а именно да износва и ражда потомство, обяснява по-силно изразената връзка между ляво и дясно полукълбо на мозъка при жените, за да помага на бременната жена или родилката да прави по-добра връзка между логика и емоция, с цел оцеляване на потомството. Това е и анатомичното предимство на жените що се отнася до по-добрите комуникативни умения и съобразителност.
Невро-лингвистичното програмиране обаче възприема различията в комуникацията между половете не повече от различията в комуникацията между всеки два отделни индивида, независимо от техния пол. Тази статия цели да обърне внимание на новата теория, а именно, че и мъжете, и жените са от Земята и това ги прави много повече еднакви, отколкото различни.
Често срещаме материали, посветени на различията в езика на тялото. Общоприето е, че мъжете се нуждаят от повече пространство, че са по-скоро дистанцирани, отколкото ангажирани телом, че не обичат да докосват, освен като закачлива агресия към същия пол. Обратното пък е валидно за жените – че осъществяват повече контакт с допир, че обръщат тялото и лицето си към човека, с който комуникират и че използват повече жестове с ръцете си. Но нека ви предизвикам да се замислите и направите анализ на хората от обкръжението ви. Сигурна съм, че ще се сетите за много двойки, в които мъжът е по-склонен да прегръща и „обича“ посредством жестове и допир. Ще се сетите и за мъже, които поддържат изключителен зрителен контакт и нямат проблем със скъсената дистанция по време на комуникация.
Друг елемент от анализа на т.нар. различия, се опира на различията в използването на мимиките на лицето. Редица проучвания показват, че мъжете се усмихват по-малко и контролират лицевите си изражения, а жените се усмихват повече и лицата им служат като пътна карта на емоциите, които изпитват. Това така ли е наистина? Познавате ли силно емоционални мъже, които не биха били себе си, ако останат без мимиките и жестовете, които лицето им изразява? А сещате ли се за жени с абсолютно непроницаемо лице, което често наричаме „маска“ (изключваме случаите на блокирани лицеви мускули посредством ботокс или други интервенции)?
Речта е друг елемент, чрез който бихме могли да отчетем прилики и различия в комуникацията между мъже и жени. Според теорията, поддържаща марсово-венерините разделения, мъжете използват разговора, за да отстояват независимостта си, за тях седенето за небрежен разговор не е съществена част от приятелството и чуват всеки по-задълбочен разговор като апел за помощ с цел разрешаване на проблем. Жените от друга страна използват задълбочения разговор, за да постигнат близост и интимност, което е гаранция за приятелство и добри отношения. Фактът, че жените търсят по-често консенсус може да бъде оборен с много по-честите спорове и гневни диалози в женските компании, отколкото в мъжките.
По-долу са представени още някои основни различия между мъжете и жените, като целта е да ви провокирам да видите тези различия от друга гледна точка:
1) Комуникационни умения и език на тялото
Комуникационният център в женския мозък е много по-голям, отколкото този в мъжкия мозък. Като цяло жените умеят да боравят с думи и езикови средства по-добре от мъжете. Жените отделят специално внимание на думите, четат между редовете и забелязват сигнали на невербална комуникация по-добре от мъжете. Жените също са известни с възможността си да правят няколко неща едновременно, за разлика от мъжете, които се справят успешно с една задача в един определен момент.
Всичко това е вярно както за определени жени, така и за много от мъжете. Ако езиковите познания бяха заложени само на жените, то тогава не бихме имали мъже полиглоти. Уменията за комуникация и разчитане на езика на тялото са плод на натрупано познание, логика, интуиция, мъдрост и най-вече умения и желание за наблюдение. А тази комбинация е присъща както на единия пол, така и на другия. Умението за боравене с няколко задачи или дейности едновременно е въпрос на организираност, житейски постановки или неизбежни условия.
2) Споделяне и разрешаване на проблеми
Мъжете като цяло са по-независими от жените. Те дори предпочитат да разрешават проблемите си, без да говорят за тях. Жените от друга страна, стават раздразнителни, ако не споделят проблемите си с приятели, дори и те да не могат да им предложат разрешение на проблема. Често срещан конфликт е, когато жената споделя проблем с мъжа, а неговият отговор е в рамките на едно изречение, което изречение дори трябва да послужи за разрешение на проблема.
Това е така и не е така. В съвременното общество, в което жените също работят, независимостта е избор, разрешаването на проблеми е ежедневие, а наличието или липсата на време определят дължината на разговорите и степента на задълбоченост на всеки разговор, независимо кой пол участва в него.
3) Привличане и секс
Областта, отговорна за сексуалното привличане, е много по-голяма в мъжкия мозък и като резултат:
а) Мъжете мислят за секс много по-често от жените.
в) За мъжете външният вид е много по-важен, отколкото за жените.
с) Мъжете могат много по-лесно да бъдат привлечени от дадена жена, само защото тя изглежда сексуално привлекателна. Жените оценяват много повече личностните характеристики, наред с визуална външност, докато мъжете идолизират физическата външност и са склонни да жертват други черти.
В свят на metrosexual, ubersexual и lumbersexual, показност и изобилие на плът, изборът е толкова голям! Светът има нужда от всякакви хора и както каза един мой познат наскоро: „В крайна сметка жената избира“… Живеем във времена, в които всичко се продава и всичко се купува, но опираме до не на каква цена, а с цената на какво.
4) Логично мислене и емоционално мислене
Мъжете са по-склонни да вземат решение без емоционално ангажиране, докато жените отчитат други фактори, свързани с емоции, които мъжете неглижират.
Емоционалната ангажираност и чувствителност се обособяват в ранна детска възраст. „Не плачи като момиче!“ или „Това са женски играчки“ са само част от ограниченията, които родителите поставят на децата си и по този начин ги рамкират в общоприетата поведенческа картина. Тези ограничения и при момчетата и при момичетата водят до по-слабо разбиране на палитрата от емоции и чувства. В зряла възраст всички се стремим към по-висока емоционална и социална интелигентност. Модерният начин за справяне със ситуациите е посредством разбиране на емоциите, а не тяхното неглижиране, игнориране или възприемането им като слабост.
Пожелавам ви да изградите богата душевна палитра, изпълнена с емоции и чувства без ограничения, наложени от статистически, полови или други предразсъдъци.
Бъдете себе си и ще откриете себе си.
Ще завършим с мисълта на Пиер Тейяр де Шарден: „Наш дълг като мъже и жени е да се държим така, сякаш не съществуват ограничения за способностите ни. Ние сме сътрудници на сътворението.“
