Всеядните суровоядци – омнивори, както и тези, ядящи изключително и само сурово месо, са доста по-рядко срещани.
Ако, повлияни от безбройните телевизионни формати, решите да организирате домашно кулинарно парти, предлагайки на гостите си всевъзможни готвени, печени, варени и карамелизирани специалитети, не изпадайте в паника, ако някой от присъстващите ви фиксира с проблясващ поглед и заяви – аз съм суровоядец. Човекът вероятно е съвсем безопасен, а блясъкът в очите му навярно се дължи на изключително витаминозния му начин на хранене. Просто му сервирайте някой и друг домат, краставица и каквато там зеленина ви се намира, и доброто настроение няма да бъде застрашено.
Суровоядството при хората е древно, колкото самото човечество – тук включваме и всички еволюционни форми, предшестващи появата на Homo Sapiens. Всъщност това е била единствената хранителна практика, преди да бъде открит и контролиран огънят. Съществува вероятност още преди огъня, някои човекоподобни, живеещи в близост до кипящи термални извори, да са открили чудото на сварената храна, но за това няма никакви достоверни данни.
Преди да се замислим над ползите и вредите от суровоядството, е добре да се запитаме защо древните ни предци са се отказали от него в мига, в който са намерили начин да обработват храната термично. Възможно ли е просто да са си казали – добре де, знаем че да ядем сурова храна е толкова полезно и екологично, обаче вече ни омръзна, нека видим какво интересно можем да измислим като печем, пърлим, варим или опушваме това, което до вчера похапвахме съвсем а ла натюр. Човешкият стремеж да измисля нови, дори безмислени неща, за да се разнообрази, е безспорен, но все пак едва ли това е основната причина човечеството масово да мине от сурова на готвена храна. Може би пък изведнъж са решили, че обработената храна е по-вкусна, въпреки че стотици хиляди години са били суровоядци? Друга възможност е това да е първата женска световна конспирация – да се създаде у древния човекоподобен мъж вкус към готвената храна, за да има причина той да се прибира в семейната пещера дори през лятото, вместо да се шляе свободно навън и сам да глозга в суров вид това, което е успял да улови.
Нека все пак да заложим на по-рационални причини за тази промяна в хранителните навици. Основните предимства на сготвената храна пред суровата са няколко. Консумацията й е по-лесна – след правилна термична обработка тя става по-крехка и мека. Това на практика удължава и живота на хората във времената, когато не е имало зъболекари. Храната става по-сигурна – много вредни бактерии в месата и растенията се унищожават в процеса на готвене, разложителните процеси спират и периодът на съхранение на храната се удължава. Появява се и възможността храните да се комбинират и хомогенизират, което води до по-голямо разнообразие. А с напредването на кулинарните технологии става възможно с по-малко количество храна организмът да получи много повече калории, които да изразходва по-бавно. Като цяло суровата храна има ниско КПД, защото често енергията, която организмът изразходва, за да я усвои, е почти равна на енергията, която извлича от нея. Като най-разбираем и краен пример, макар несвързан с древността, можем да вземем шоколада – за да получи организмът на един суровоядец калориите, съдържащи се в едно парче шоколад, той ще трябва да изяде килограми сурови какаови зърна и захарна тръстика. Същият принцип важи за хляба и куп други храни. Това е и причина приемането на сурови и непреработени продукти да е в основата на повечето диети за отслабване – просто тялото ни изразходва много повече време и калории, за да ги обработи.
Всъщност предимствата на суровата храна до голяма степен се припокриват с недостатъците ѝ. Ниската й калорийна ефективност на практика е за предпочитане при съвременния заседнал начин на живот. Кому е нужно да приема дневно, чрез обработени и сготвени храни, същото количество калории, с които един древен ловец е изкарвал цяла седмица, а след това 10 часа да седи пред компютъра и 8 часа пред екрана на смартфона, помръдвайки единствено пръстите си? Другото важно предимство е липсата на термична обработка, което при някои продукти може да носи риск от болести и натравяне, но ако е сигурно, че храната е прясна и свободна от вируси и вредни бактерии, организмът получава всички тези ценни и полезни съставки, които високите градуси унищожават. Но може би едно от най-важните предимства е искрената вяра на суровоядците, че начинът им на хранене е полезен и дори вълшебен за организма им, прави ги в някаква степен по-възвишени и съвършени същества. Такава вяра сама по себе си кара човек да се чувства по-добре и да постига целите си.
Живата храна е живот, мъртвата храна е смърт. Това е основният девиз във философията на модерното суровоядство. Като всеки девиз, той звучи малко плакатно и всъщност е неточен. Рядко се срещат хора, хранещи се с нещо наистина живо. С изключение на народите, пасящи трева и ексцентриците, подложили се на диета от стриди, всички, включително и суровоядците, ядат неща, които вече са мъртви. Консумацията на карпачо или сурова риба, основни храни за месоядните суровоядци, е нещо доста по различно от това да се опиташ да изядеш бягащо теле или жив шаран. В едно салатно плато също няма никакъв живот – по-точната дума в случая би била натюрморт. А дори хора, редовно поемащи сериозни количества концентриран алкохол, не споделят да са попадали на живи ядки. Но от друга страна в идеята за „живата храна“ има доза истина. Прясната сурова храна съдържа редица ценни вещества, които биват напълно или частично разрушени след термична обработка. В този смисъл суровите продукти дават на организма големи количества естествени ензими и витамини, които го зареждат с нива на жизнен тонус, несравними с тези, които може да осигури една яхния или тройка кебапчета.
Линията, която разделя суровата от несуровата храна, е 38° С. Храна, подложена на температура над гореспоменатата, вече се смята за термично обработена. Затова, ако сте екстремен суровоядец, внимавайте като похапвате на плажа в някой особено горещ летен ден – може да се окаже, че несъзнателно сте се отклонил от строгата си диета.
Интересен факт е, че съществуват и суровоядци-пушачи, но най-ревностните идеалисти предпочитат да си доставят необходимото количество никотин, дъвчейки тютюневи листа, без да нарушават табуто на термичните процеси. По-екстремните суровоядци дори правят разлика между бутилираната и свободно течащата вода – едната смятат за мъртва, а другата – за жива и полезна.
Подобни крайности едва ли работят в полза на суровоядската идея – те по-скоро отблъскват традиционалистите и изграждат сектантски имидж на суровоядството в очите на скептиците.
В действителност, за много хора с предразположение към определени заболявания, суровоядството би могло да бъде изключително полезно, даже животоспасяващо. В други случаи обаче, то може да има дори фатални последици. Затова всеки, решил да премине изцяло към този режим на хранене, задължително трябва обстойно да се запознае с принципите му, да се консултира с лекар и диетолог. Ние все още носим гените на древните си предци и вероятно сме способни да изядем доматите с колците, без допълнителна обработка и без сериозни последствия, но все пак от откриването на огъня са изминали около милион години, през които човешкият организъм се е пригодил към приема на обработени храни. Затова преди да подложим стомаха и тялото си на крайности, е добре да бъдем добре подготвени.
Балансираната диета на съвременния човек задължително включва сурови храни, обикновено под формата на зеленчуци и плодове. В този смисъл всички хора консумират сурови продукти, но суровоядци наричаме тези, чиито хранителен режим се състои почти изцяло и само от сурова храна.