На традиционни сватби и официални събития във Филипините мъжете често носят „баронг тагалог“ – тънка и прозрачна бродирана дреха над ризата. Един от най-изненадващите материали, използвани за производството на красивото творение, са листата от ананас. Дългите нишки от листата на екзотичния плод отскоро се използват за изработката на цял набор от други продукти – от кецове и дрехи, до чанти и тапицерии за коли.
На испански думата за ананас и копринената „прежда“, която се извлича от листата му, е piña. На тях е кръстен запазения бранд Piñatex – подобен на кожата текстил, направен от листа на ананас. Марката е създадена от Кармен Ихоса, бивша консултантка в производството на кожени изделия във Филипините. Неудовлетворена от стандартите за изработка на подобни текстили, тя решава да потърси устойчиви алтернативи.
Кожата започва да става все по-рядка за намиране във Филипините, а обработката ѝ опустошава огромно количество природни ресурси. Силата и издръжливостта на ананасовите листни влакна, използвани в „баронг тагалог“, привличат вниманието на Ихоса и ѝ подсказват, че и друг вариант би могъл да бъде възможен.
„Търсех упорито алтернатива на кожата. От какво биха могли да се изработват красиви чанти и обувки, ако не от кожа?“, споделя филипинската дизайнерка. Прозрението идва, когато Ихоса разбира, че може да изработи материя без плетене или тъкане – от дългите влакна на ананасовите листа, които природата е надарила с толкова уникални свойства.
Пет години отнема на дизайнерката да развие философията на бранда и технологията на производството на новия текстил в Кралския колеж по изкуствата във Филипините. В началото тя се опитва да създаде алтернатива на кожата, която изглежда точно като нея. Скоро Ихоса разбира, че ако иска да постигне успех, новата материя трябва да изглежда като себе си и като нищо друго.
Влакната, които съставляват Piñatex, се извличат от листата на ананасовите насаждения, преди да бъдат нарязани и напластени. След това преминават през производствен процес, в края на който се появява подобната на кожа материя. Страничен продукт от процеса е биомаса, която може да бъде превърната в земеделски тор, предоставяйки възможности за допълнителни доходи на фермерите. С вид, подобен на платно, получената материя може да бъде обработвана, боядисвана и украсявана с различни принтове. След обработка, Piñatex наподобява кожа с възможност за получаване на различни дебелини в зависимост от крайния продукт, за който трябва да послужи. За творения като чанти например, ще е необходима по-плътна материя.
Обичайното ананасово растение има от 30 до 40 листа, всеки от които е дълъг близо метър. За да се произведе квадратен метър от Piñatex, са нужни 480 листа – или 16 ананасови растения. На всеки 14 месеца има нова реколта в страни като Бразилия, Тайланд, Филипините, Китай, Кения и Гана. Когато не се използват за производство на иновативната материя, листата просто се оставят да изгният на земята, след като ананасите биват събрани, разказва Ихоса.
„Piñatex не замества, а създава алтернативи. Той е алтернатива на кожата и на текстила, чието производство е на основата на петрол. Материята, която създаваме, е устойчива и е създадена с грижа за социалните и екологични аспекти на процеса. Материята може да послужи за изработката на чанти и обувки„, казва създателката ѝ, която е правила дизайнерски линии обувки от Piñatex за Camper и Puma. „Можем да правим дивани, канапета, тапицерия за коли, дори накладки за кола“, казва тя.
Цените на естествената кожа се повишават с всеки изминал ден, защото има все по-малко и по-малко животни. „Кожата става абсолютен лукс, позиционирайки се в най-високата ценова точка на пазара“, допълва тя. Цената на Piñatex, който беше представен в Лондон в края на минатата година, е около £18 за квадратен метър (за диван или друга мебел от материята ще отидат около 5 кв.м).
„Имаме предимството, че отпадъчните материали от производството са 5%, докато от производтсвото на кожа са около 25%, което се отразява на цената“, казва дизайнерката.
Напоследък индустрията е охотна да експериментира с нови материи и постоянно се търсят свежи идеи, въпреки че Ихоса признава, че отнема доста време, преди те да се приемат от пазара. Тя вярва, че потребителите ще се интересуват от устойчив продукт, който помага на земеделските общности в слаборазвити части на света, но също и е наясно, че хората трудно променят навиците, с които са свикнали.
„Има все повече марки, които търсят нови и устойчиви тъкани и точно там се позиционираме ние. Трудно е, трябва да се рекламира и информира и ще отнеме време, защото засега се пускат едва първите прототипи, които хората могат да решат да купят или да не купят. Това не са нито готините кецове, нито продукт от естествена кожа, който ще се приеме с отворени обятия.“
Въпреки това Ихоса смята, че пазарът е отворен за нови продукти. В бъдеще тя има идеи за много други възможни употреби на иновативната материя. Те могат да включват изолации на домовете, както и антибактериални превръзки, тъй като материалът позволява въздухът да циркулира и да не се запушва раната.
Времето ще покаже дали оптимизмът ѝ е основателен, но Ихоса не смята да унива, а да следва плътно мисълта на Дейвид Търни: „Когато животът ти предлага лимони, продай ги и си купи ананас.“
