10.3 C
София

Стогодишни традиции в занаятчийството

Завършва кремачиното училище в град Троян, а по-късно Художествената академия в София. Изучава керамика под ръководството на проф. Велко Колев. Младият керамик Николай след завършването на Академията се завръща в Троян и започва да преподава в училището по художествени занаяти в града. Става и директор на училището. Разказва, че не административната работа е призванието му, а по-скоро преподаването на керамика, защото голямата му страст и смисъл на неговото ежедневие е глината.

Дядото на прочутия троянски керамик Йовко е развивал занаятчийство заедно с баща му и неговия брат. „Повече от 100 години правим керамика, дядо ми, баща ми, аз, сега и дъщеря ми Ралица. Дай боже и внучките да поемат по този път“.

Тази огромна любов и привличане към керамиката е наследил от дядо си Йовко, който е започнал първо в с. Абланица на 20 км от Троян и там е учил първо занаят. Били са двама братя и три сестри. Най-големият брат отишъл да пасе овцете, а дядо Йовко го изпартили да учи занаят и да се образова. „И така е започнало развитието на керамиката и в селото, и в рода“, категоричен е Николай Йовков“ и споменава, че училището, в което той е учил и работил, го е завършила и дъщеря му Ралица, а пък баща му е бил директор на това училище – художествената гимназия за приложни изкуства в Троян. „Има един документ, удостоверение на дядо ми Йовко за курс по съвременно грънчарство от 1912 г. Тогава е бил на 16 години, а е можел самостоятелно да развива занаятчийство“, разказва Николай Йовков и допълва, че в България заслужените майстори на народните художествени занаяти са четирима – двама са от Абланица, баща му Стоян Йовков и Байко Добрев. “Баща ми получава художествено образование в София, учил е керамика при Стоян Райнов. Оттам се връща на село, а през 1948 г. идва в Троян, където става учител в тогавашното училище за трудови резерви. Имало е шивачество, дърводелство и най-основно керамика, когато е започнало да се развива. Керамиката се е деляла на фина и битова. Помня това от съвсем мъничък. Много съм се разхождал като дете в училището, което след 63 г. се превърна в Техникум по фина и битова керамика. Днес се учи само керамика.“, със страхотна тръпка разказва прочутия троянски майстор. Баща му Стоян Йовков е изявен керамик с много изложби в страната и в чужбина. Носител е на златен медал от Копривщица и званието „Заслужил майстор на народните художествени занаяти“.

Около 40 години от живота му са минали в това училище в Троян. Днес преподава керамика и си работи в ателието вкъщи, в една мъничка мазичка, където и баща му Стоян Йовков е работил. Участва в изложби в Троян, София, Плевен. Негови керамични произведения се съхраняват в частни колекции в Швейцария, където специализира през 2000 г., също така и във Франция, САЩ, Италия, Япония и Германия. Има десетки самостоятелни изложби в Орешак, Плевен, Трявна и Троян. Съвременните критици казват, че творчеството на троянския майстор се отличава с огромно разнообразие от стилове и форми, но през последните 15 години се насочва към изработването на Търновска сграфито керамика, която е за износ и в която се акцентира върху растителни, животински и геометрични елементи.

Една от любимите му фигури са „шейтанките“, известни още като дяволските стомни и кани – в около десетина различни форми, но преобладават чиниите. Прави и различни модели кани за вино, оцветени в жълто, кафяво, зелено, а също така и изцяло в зелен цвят с меден окис глазура.

Троянският майстор има две дъщери – едната е родена през 1972 г., а другата през 1978 г. По-голямата Ралица е завършила също училището по художествени занаяти в Троян, а по-малката е тръгнала по съвсем друг път, въпреки че керамиката й се отдава много.

Съвсем скромно, известният и извън пределите на България керамик разказва за една от спечелените награди – първа награда „Сребърна хлопка“ на Международния панаир на занаятите в Габрово, където печели вниманието на журито с авторското си произведение – дяволска стомна. Всяка година Международният панаир на занаятите събира майстори-занаятчии в Архитектурно-етнографския комплекс „Етъра“ край Габрово. През 2003 г. това изложение става с международен характер. Основна цел на празникът на приложните изкуства е да съхранява жив интереса към народните занаяти.

Дъщерята на прочутия троянски керамик Ралица Йовкова е четвърто поколение занаятчия в тяхната фамилия. След училището в Троян с отличие завършва специалност керамика в Художествената академия в София. Поема пътя на баща си и прадядо си, но има изграден собствен стил, който я отличава от всички съвременни керамици и творци, печели много престижни награди в България и чужбина.

„Нямам никакъв спомен кога са били първите ми впечатления от керамиката и как се е зародила любовта ми към занаята, защото съм израснала с грънчарското колело, въртящата се глина, винаги съм си играела около баща ми и ми се е струвало много интересно това, което той прави“, споделя младата майсторка на керамика.

Ралица често разказва една интересна случка от детството си: „Веднъж баща ми, когато се въртях около него, ме попита дали знам на какво мирише глината. Аз, естествено, не знаех. И тогава с калните ръце от колелото се с разтворен показалец и среден пръст. И каза: Помириши! Аз наивно си пъхнах носа и той ме ощипа с калните си пръсти. Така разбрах на какво мирише глината.“

Когато учи в Художествената академия в София, от сблъска си с професорите преценява, че е доста посредствена и вижда тяхното неодобрение. След половин година търсене на самата себе си, Ралица Йовкова се замисля дали всъщност керамиката е нещото, което може и иска да прави през живота си в действителност. Провокирана може би от средата, в търсене на правилния избор и на самата себе си, в един момент разбира, че това е нейното място и призвание. Тогава си прави равносметка, че има корени, изкачени стъпала, че е много по-лесно да стъпиш на по-горното стъпало и че е по-добре да надгражда, отколкото да се лута в други насоки.

Прибира се от София за едно лято в родния Троян. „Какво да прави човек в малък град, няма нито перспективи, нито среда. Хората, които оставих тук преди 4-5 години, са същите и днес, не са се променили, а аз вече пораснах.“ И решава да се върне отново в София и да работи там. Но пък в ателието в Троян изпитва такова душевно удовлетворение, казва си, че мястото й е тук, където я привлича, приятно й е да твори. Така взима окончателното решение да се върне и остане в Троян. „Щом правя нещата с любов, ще се получи!“, отсича Ралица. И така става преподавател в художественото училище на занаятите по керамика в града в продължение на 9 години. Днес има две близначки – Александра и Йоана, които вече са на 10 години. През годините, докато преподава, произвежда авторски неща от керамика и ги продава в София. Така има късмета да се срещне с Виолета Василчева, когато самата Ралица участва в едно грънчарско състезание в Етъра. Василчева открива младата и талантлива керамичка и започва да й дава ценни съвети:

„Добре работиш, обаче тези творби все едно не са на един и същи човек. Нямаш стил, нямаш почерк и никой не те различава! Трябва да направиш така, че когато човек види твоя творба да си каже: Ето, това е Ралица Йовкова!“, признава младата авторка.

Ралица се среща с интересни и даровити свои колеги и по време на едно бианале във Франция с участието на български и чуждестранни творци. Има възможност да види над 90 автора на световно ниво на керамичното изложение в Париж. И така й се отварят очите. Ограничението, което е имала в малкия град, я притеснява и тя проглежда и си казва, че трябва да има свой собствен почерк, да бъде познаваема.

„Да бъдеш по-добър от другите и да бъдеш различен… Колегите ми бяха твърде цветни, аз пък реших да бъда черно-бяла. Това бяха първите неща, които продавах и ме правеха много щастлива. Работех в ателието по 17 часа, правех всичко сама. Получавах поръчки от цяла България. В началото аз си търсех пазара, после той започна да ме търси мен и хората сами ме намираха. Разбрах, че хората се радват на творбите ми и това ми носи огромно удовлетворение.“

Един ден по време на една разходка във Варна влиза в едно магазинче за керамика с творби на много високо ниво. И си казва, че може само тайно да си мечтае и нейни произведения да бъдат изложени и да се продават тук. „Но след няколко години собствениците на магазина дойдоха в Троян да ме търсят и ми казаха, че искат да работят с мен“, с удовлетворение и усмивка на лице казва Ралица Йовкова.

И така, Ралица Йовкова, четвърто поколение керамик в известната троянска фамилия, притежава невероятната енергия да създава уникална, качествена и ценена керамика. „Трябва не само да преоткриеш традицията, защото си част от нея, но и да откриеш своя стил сред чевръстите мъжки ръце, изцапани с глина.“, казва Ралица. Това откриват всички още през 2002 г., когато Музеят на занаятите в Троян организира изложба на фамилията Йовкови.Така традицията продължава в една известна троянска фамилия, а мирисът на глина се е загнездил трайно в началото на българското занаятчийско изкуство.

Днес дъщерите на Ралица Александра и Йоана искат да бъдат като мама, запалени са по керамиката, искат да завършат същото училище в Троян, в което дълги години е преподавал прадядо им, дядо им и майка им. „Искат да бъдат пето и шесто поколение керамици във фамилията. Но аз им обяснявам, че и двете могат да бъдат само пето поколение. Те се стараят да измислят нови модели и когато намерят счупен керамичен съд, обичат да го изрисуват.“

Ралица Йовкова има забележителен път на творец, също като своя баща Николай Йовков. Това е едно доказателство, че не само занаятът, но и талантът се предават по наследство. Нейните изложби в България и Европа правят много силно впечатление на почитателите на родната ни керамика, на произведенията, изработени от крехките ръце на Ралица, смайващи с красотата на формите, багрите и своята индивидуалност. Самата Ралица Йовкова признава, че е ходила на няколко френски пазара в Южна и Северна Франция: „Там има керамични пазари без пошлост, без чорапи, локуми… Там всеки автор представя своята керамика по прекрасен начин с красива аранжировка като в магазин и ти потъваш в изкуството, в усета за керамика. И виждам, че там нещата са на много високо ниво и са прекрасни! Не се чувствам като изостанала източноевропейка“, казва тя. Участва заедно с баща си в изложби в Музея на занаятите в Троян, в бианалето в Тюфе/Правел – Франция, в керамичното бианале в град Каруж – Швейцария, където е единствената българка, избрана между 818 керамици от цял свят. Нейни произведения и колекции са извън пределите на България и прославят красотата и духа на родното ни изкуство, както и над стогодишните традиция на фамилията Йовкови от Троян.

Днес Ралица има пет работинка и се чувства щастлива и удовлетворена, че вече е разпознаваема сред другите майстори-керамици. Че притежава свой собствен стил и че радва хората, които търсят керамиката на българския и чуждия пазар.

Related Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Stay Connected

22,037FansLike
0FollowersFollow
0SubscribersSubscribe
- Advertisement -

Latest Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

Гората.бг подарява 15 000 дръвчета

Гората.бг ще раздаде безплатно 15 000 дръвчета на всички, които искат „да се събудят за доброто“. По този начин организацията ще отпразнува Деня на...

Как да предпазваме океаните с всяко пускане на пералнята

При всяко изпиране дрехите ни отделят микротъкани, които попадат във водния поток и така намират път към моретата и океаните. Това не би било...