-12.7 C
София

Спасение за душите на хората

 

Предполагам, че повечето от вас, в съкровени лични моменти, са си пожелавали нещо хубаво и мечтано. Други, в състояние на разочарование от себе си или прилив на добри намерения, дават обещания като: ,,От утре няма да пуша!“ или ,,Започвам да спортувам поне три пъти в седмицата!“

Питам се колко ли човеци си пожелават да станат по-добри, по-прощаващи, по-истински? Всички ние искаме такъв човек до себе си – приятел или партньор. Но дали ние самите можем да сме това, което искаме от другите? Това, което желаем от тях, е отражение на нашите нужди и липси, на реалността, в която живеем. Да изискваме и очакваме е нормално. Нормално е и да се замислим какво ние даваме на света.

Тичаме през живота си и дъх все не ни достига, за да кажем: ,,Обичам те!“, ,,Липсваш ми!“, ,,Извинявай!“. Погледът ни е напред в бъдещето, плашещо  с неизвестност и завишени изисквания, или назад, в миналото, натежало от грехове и пропуснати мигове. И така, между тревогата и скръбта, забравяме да живеем днес. А днес е сега. Безценни минути, в които можем да вдигнем глава и да видим, че небето още е синьо, че скоро дърветата ще избухнат в бели цветове. Да се усмихнем и да благодарим, че ни има.

За съжаление, обещанията, дадени по един или друг повод, се забравят или се отлагат. Ако за вас празниците са стимул за промяна, то скоро предстои един от най-светлите християнски празници – Великден. Дали сме вярващи или не, всеки има свое отношение към този ден. Според мен няма по-подходящо време в годината да пренебрегнем материалното и да се обърнем към духовното. Да се вгледаме в себе си и да се опитаме да чуем сърцето си. Да се  попитаме и честно да си отговорим дали имаме нужда от последния модел „нещо материално“ или всъщност ни липсва истинска любов, приемане и добри приятели. Вкопчени в оцеляването си, умишлено или не, изключваме сетивата си, за да не се ангажираме с болката на другите. Сутрин излизаме от нашите домове и вечер се прибираме с пълни чанти, за сметка на празните ни и уморени души. Ден след ден, година след година, надпреварата с часовника е предрешена. Телевизионният екран е анестезиолога на натежалото ни сърце и нерадостните мисли. Потокът от лоши новини, драматични събития и реклами заместват често хубавите, спокойни разговори или увлекателната книга. Не познаваме съседите си, но знаем кой е новият мъж до актуалната за момента филмова звезда. Не познаваме приятелите на децата си, но знаем кое е най-подходящото училище за тях. А самите тях попитахме ли от какво имат нужда и какво е мнението им?

Когато системно пренебрегваме сигналите на тялото и не уважаваме потребностите си, на гости идва нежелан гост – болестта. Все повече медици стигат до извода, че различните заболявания имат психосоматичен характер. Оставайки глухи и слепи за  болката, неразположението и лошото настроение, ние всъщност заглушаваме най-верния си съветник – нашата интуиция.

Има и друг път, пътят на смирението и скромността. Не да се примирим с неправдата, а да се смирим. Да умеем да изчакаме най-верния момент, за да се заявим и отстоим. Да се научим, че не всички битки са наши. И не е необходимо постоянно да се доказваме пред някой. Ние сме такива, каквито сме, но всъщност това ни прави уникални, а не добавената стойност на имането във всичките му материални изражения. Не ви убеждавам да се превърнете в аскети или да пренебрегвате удобствата на съвременния живот. Но е добре да имаме мярка и да сме адекватни към реалните си потребности. Живеем в свят, в който възможността да купуваме и ползваме е пропорционална на социалния ни статус. А наистина ли имаме нужда от 10 чанти, 30 чифта обувки или няколко часовника… Или е по-добре да се храним здравословно, за да сме по-дълго с тези, които обичаме?

Децата ни се раждат с чисто съзнание. Те интуитивно се ориентират към добрия човек, не към имащия. Най-щастливи са в прегръдките ви, а не в собствените си стаи, заобиколени от всевъзможните си играчки. Децата са най-добрите учители.

Още един начин да излекуваме душата си е да се научим да прощаваме. За да можем да простим на човека срещу нас, първо трябва да простим на себе си. Да си простим несъвършенствата, слабостите и загубените битки. Едва тогава ще можем да отворим сетивата си за другия. Да му оставим пространство и време, за да може да разкрие пред нас същността си. Да се въздържаме да съдим и да поставяме етикети. Склонни сме да обобщаваме и генерализираме: ,,За нищо не ставаш!“, ,,Той е ужасен!“, ,,Тя е непоносима!“ Няма само добри и само лоши хора. Всеки един от нас в даден момент е постъпил прекрасно, а в друг не е бил на ниво. Ако сме обективни, ще коментираме само това, което се случва в момента, без да се връщаме назад и да припомняме минали грехове. Гневът и обидата замъгляват реалната оценка на ситуацията и често са причина за груби думи и физическо посегателство.

Ниската себеоценка допълнително влошава ситуацията. Ако ние сме сигурни в нашата висока стойност, грозните епитети няма да достигат целта си. За съжаление, нерядко се случва друго. Казаните в състояние на афект фрази остават отпечатък в сърцето ни за цял живот. Подкопават самочувствието и увереността ни, особено ако са изречени от скъп за нас човек. Разрушават мостове. Разделят дългогодишни приятелства.

Живеем в трудни времена. Не са много нещата, които не промениха стойността си и издържаха на хода на времето. За мен това са вярата и любовта. В навечерието на Великден, всеки от нас може да избере как ще чества празника. Всеки от нас ще избере за какво да се помоли. Дали ще се прекръсти в църква или само ще уважи изобилието на трапезата. Аз мисля, че истинският храм на вярата и любовта, сме самите ние. За себе си избрах да обърна взор към сърцето си и да се опитам да следвам моя път. Този път, в който душа, мисъл и тяло ще са едно цяло.

Related Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Stay Connected

22,037FansLike
0FollowersFollow
0SubscribersSubscribe
- Advertisement -

Latest Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

Гората.бг подарява 15 000 дръвчета

Гората.бг ще раздаде безплатно 15 000 дръвчета на всички, които искат „да се събудят за доброто“. По този начин организацията ще отпразнува Деня на...

Как да предпазваме океаните с всяко пускане на пералнята

При всяко изпиране дрехите ни отделят микротъкани, които попадат във водния поток и така намират път към моретата и океаните. Това не би било...