Годините на интензиве растеж са превърнали мегаполиса в международен финансов ценгър и столица на корабоплаването с идеални улици, добре поддържани паркове и жизнен стандарт, ненадминат в Югоизточна Азия.
БВП на глава от населението се е увеличил с повече от 4400%, според правителствените статистики, а физическото пространство се е разгърнало с 20% след обявяването на независимостта – благодарение на една от най-агресивните политики за рекултивация на земята.
С население от 5,5 милиона, разпределени върху едва 719 кв.км., Сингапур няма никакво намерение да спира разрастването си и дори очерта планове за допълнително разширяване през следващите десетилетия. Това касае както жилищното строителство, така и финансовия и индустриалния растеж. Контейнерни терминали, промишлени имоти, нефтохимически заводи и летището „Чанги“, многократно избирани по света за най-добрите в какви ли не категории, са изградени все върху рекултивирани земи.
Луксозните Marina Bay Sands Hotel & Casino, както и голяма част от бляскавия „финансов квартал“ също са върху суша, отвоювана от морето в периода от 1960 до 1990 г. Районът на залива е дом на някои от популярните туристически дестинации в Сингапур – виенското колело, закритата градина Gardens by the Bay за 1 млрд. долара, пистата за Formula One Grand Prix.
Всичко това обаче има своята цена и тя е природата. Успехът на Сингапур и притокът на чуждестранни работници провокира високи цени на имотите. Градският транспорт е претъпкан. Разширява се „ножицата“ между богатите и малоимотните, което на свой ред подхранва нарастващо негодувание сред много хора в големия град, класиран от проучванията като един от най-скъпите в света.
Активната работа по рекултивация на земята е подложена на критики заради причиняване на екологични щети. Поражда и все повече напрежение сред съседите. Това, според мнозина, вече е довело до сериозни загуби на морски живот, унищожаване на мангрови гори, съсипване на коралови рифове.
Теренът на Сингапур е до голяма степен равен днес – той използва земята от околните хълмове за рекултивация. При липсата на материали, която се очертава в границите на мегаполиса, Сингапур е внесъл 517 милиона тона пясък в последните 20 години, според доклад на ООН от миналата година.
Индонезия, която е най-големият доставчик на пясък на Сингапур, вече забрани износа за града – още през 2007. тя заяви, че пясъчните мини са довели до изчезването на няколко вида риби, унищожаването на кораловите рифове и изчезването на редица малки острови.
Природозащитниците казват и, че рекултивацията причинява промяна в приливните потоци, и то далеч не не само в пределите на Сингапур, но и при съседите. Потвърждение е това, че през 2011 г. Сингапур вдигна минималната височина за рекултивираните терени, да се предпази от покачването на морското равнище.
Очаква се населението да се увеличи до 6.5-6.9 милиона през 2030 г. Затова правителството заяви, че ще се нуждае от още 50 кв.км земя. От 2013 вече има и подробен с райони, които Сингапур може да задели за военно обучение, промишлени зони и пристанищни услуги. Сингапур заяви и, че има място и за по-нататъшна рекултивация след 2030 г. Това обаче няма да е лесно на фона на нарастващите екологични щети.
