Доц. дм Георги Пехливанов е завършил Медицинска Академия–София. Специализирал дерматология и венерология в Париж, Будапеща и Грац. Специалист по социална медицина и обществено здравеопазване, главен експерт по полово предавани болести към МЗ, магистър по здравен мениджмънт с повече от 80 научни публикации и 150 участия в конгреси.
Доц. Пехливанов, кои са най-сериозните рискове, които крие лятната морска почивка от гледна точка на специалиста дерматолог? Кои кожни заболявания се срещат най-често?
Винаги са били най-чести слънчевите изгаряния, т.нар. соларни дерматити. Тежестта им зависи от много фактори – времето на експозиция, реактивността на организма, т.е. чувствителността към ултравиолетовите лъчи, както и типа кожа. От голямо значение са допълнителни външни фактори като козметика, парфюми и други, които, приложени непосредствено преди излагането на слънце, могат да предизвикат фотоалергични реакции.
Други дерматози, които се срещат често през лятото, са повърхностните кожни стрептококови или стафилококови инфекции. Причиняват се най-често от замърсяване на водата – морска или речна. Тези инфекции могат да се получат и от пясъка, при директно лежане върху него. Проявяват се със зачервени дребни обриви, понякога с гнойни мехурчета.
При използване на общи плажни шезлонги или фитнес лежанки с покритие от найлон или изкуствена кожа може да възникне гъбична инфекция – най-често това е т.нар. „разноцветен лишей” (pityriasis versicolor).
Крие ли инфекциозна опасност водата на басейните?
Да, има известен риск, ако басейнът не е дезинфектиран, но това сега почти не се случва, поради съвременните дезинфекционни препарати, които собствениците използват. Съществува риск, разбира се, ако ежедневно басейнът се ползва от прекалено много хора. Това увеличава риска от инфекции и същевременно затруднява опресняването на водата и нейното дезинфектиране.
По-малко опасна ли е водата на басейн, в която са използвани прекалено много дезинфекциращи средства?
Когато се прекалява с дезинфекционните средства за басейни, или се използват по-евтини и некачествени, съществува друг риск – възможно да се появят дребни, сърбящи обриви по цялото тяло. Те могат да са израз на контактно-алергична реакция или такава от дегенеративен тип, т.е. от директно увреждане на епидермиса. Вторият тип реакция обикновено се получава по-бързо.
А с какво ни застрашава замърсяването на водата в Черно море?
На много места липсват пречиствателни станции и битовите отпадни води, които се изливат в морето, могат да увредят туристите с чревни или кожни инфекции.
Трябва ли да ни притеснява например хотелското спално бельо, кърпи за баня и с какво?
В съвременните условия е по-малко вероятно да сме изложени на риск, поради централизираното пране на бельото и изисквания и контрола от Регионалните здравни инспекции (РЗИ). Това, разбира се, е част от цялостната хигиена на хотела и неговата категоризация.
А ваните и джакузитата в хотелите винаги ли са безопасни?
Поради същите съображения смятам, че са надеждни, но едно повишено внимание не е излишно.
Какви симптоми и заболявания можем да очакваме, ако стоим дълго време с влажен бански костюм?
Най-често се усеща парене и лек сърбеж в гениталната област. Ако по-дълго време не се вземе душ и не се смени банския костюм, много вероятно е да се развие гъбична инфекция – най-вече с Candida albicans. Както при всички типове гъбична инфекция, влагата е благоприятстващ фактор за нейното развитие. Особено чувствителни към това са жените, поради анатомичната специфичност.
Вярно ли е, че жените са по-застрашени от хламидална инфекция, отколкото мъжете?
Да, статистически е доказано, че жените са с по-висок риск за заразяване с хламидиална инфекция. Това е така, поради анатомо-биологичните особености на жената. Най-възприемчиви към хламидиална инфекция са жените около 20-24-годишна възраст. След 30-35-годишна възраст, за тяхна радост, те са доста невъзприемчиви към хламидиите. Разбира се, това не трябва да ги успокоява.
Важна особеност на хламидиалната инфекция е, че тя има дълъг инкубационен период – от 15-20 дни до 2-3 месеца. Освен това симптомите й не са остри, а меки и доста завоалирани. Всичко това прави откриването на заболяването по-бавно и трудно, което увеличава многократно броя на заразените лица.
А гъбичната инфекция задължително ли означава изневяра?
Разбира се, в по-малко от половината случаи гъбичната инфекция се дължи на изневяра. Най-честите причини за нея са приемането на антибиотици, без профилактика на гъбичките, лоша хигиена, използване на перорални противозачатъчни средства, както и на кортикостероиди. Гъбичните инфекции много по-често съпътстват болните от диабет или заболявания с общ понижен имунитет.
До какви усложнения може да доведе нелекуваната навреме инфекция, например с хладимии, трихомони, гъбички?
Тези инфекции са доста различни по своята биология, епидемиология и социално-здравно значение, в различен аспект за мъжа и за жената. При мъжа хламидиите и трихомоните могат да доведат до уретрити, упорити простатити и полова слабост, а понякога и до стерилитет. При жената тези инфекции се проявяват с вагинити, цервицити, аднексити, тазово-възпалителна болест, а също е възможно да се достигне до стерилитет, предизвикан от хламидиалната инфекция.
В този смисъл, коя е най-упоритата инфекция, която се случва да лекувате?
Всяка инфекция, която навреме се диагностицира, може да се лекува добре. Важното е да не се разчита на внушения от познати, препоръки от аптеката или на самолечение. Когато не е своевременно диагностицирана и съответно лекувана, толкова „по-упорита” става тя.
Кои са условията, които повишават риска от цистит?
Най-вече простудата при жените, а понякога и E. coli. – ешерихиа коли.
Какво бихте посъветвали читателите ни за една незабравима лятна отпуска, без след нея да им се налага по спешност да ви посетят?
Да се наслаждават на хубавите мигове и ако ще рискуват – да бъде с пресметливост. Спокойствието, с което ще се върнат от почивката, си заслужава.
