Първоначалното ми очарование бързо се изпари. Да, наистина железните грозни контейнери вече спяха спокойно в някое хале. Но пък новите пластмасови се оказаха лесна плячка за многобройните набези на клошарите. Малки ромски деца се опитваха да се наврат с главата надолу и при неуспех й драсваха клечката. Сега пред входа има само бегли спомени от чистите кутии, готови да погълнат боклука ни.
След шока от разрушителната човешка природа ми се наложи да се сблъскам и с още нещо. Докато старателно поне десетина минути разделях отпадъците, един съсед иронично отбеляза „Що се хабиш? Взимат ги в една кола, а и нямаме завод, който да ги обработи“. Продължих мълчаливо да правя разделното изхвърляне. Но и реших, като типичен невярващ журналист, наистина да проследя момента на събирането. Ами ако той наистина е прав?
Големият боклукчийски камион, мечта за всички малки момчета, дойде и о, чудо – и трите кофи, с три различни цвята, бяха събрани на едно място. С думи прости – десетминутното ми старание от сутринта отиде на дъното на камиона. А с него и усещането, че върша нещо смислено за природата, за екологията, за въздуха, който диша детето ми и за почвата, от която ще се хранят внуците ми.
Усетихте се наивни и почти глупави? Значи сте съвестни граждани. Това усещане означава, че не ви е било все едно дали в торбата със смет сме смесили хартия със стъклени бутилки и пластмаса. Също така означава, че сте изпреварили времето си. Ако съдим по модата в дрехите, у нас тя идва поне с година закъснение. За рециклирането май ще трябват поне 5.
Всъщност рециклирането е процес, при който отпадъците се преработват така, че да се произведе суровина, която да бъде използвана за производство на нови продукти. Процесът на рециклиране допринася за спестяване на необработените суровини от една страна и намаляване на количествата отпадъци и замърсяването на околната среда от друга. Поради това технологиите за рециклиране са важни както във финансов, така и в екологичен аспект.
Съществува теория, според която незачитането на „мнението“ на природата е причината през последните години толкова много земетресения, наводнения и тайфуни да съпътстват живота ни. Дори и да не следвате стриктно вярвания, свързани с кръговрата на доброто и злото, с невъоръжено око се вижда как наистина не умеем да пестим. Енергия, въздух, вода. Защото ги имаме в изобилие. А знаете ли, че в следващите години човечеството е застрашено от недостиг на вода? Това само информативно за следващият път, когато си миете зъбите и чешмата тече безконечно. Или докато миете чиниите и върху тях се изливат буквално литри.
Но сега думата ми е за рециклирането. Онова средство, чрез което младите момичета се разхождат с модни чанти от стари вестници. Добре, че дойде времето на тези чанти, за да успея да покажа на детето си брой от „Работническо дело“. Искрени благодарности на онова непознато момиче, което за цели пет спирки успя да озапти палавата природа на един мъник. И още по-искрени благодарности, че в тийнейджърската си глава, между партитата и гримовете, е намерила място и за идея да използва нещо старо, за да създаде нещо ново.
Рециклираните вестници спокойно могат да се превърнат в хартия за нови вестници. Колко ли дървета ще бъдат спасени? Откакто посадихме дърво пред блока не ми се струва толкова лесно да отгледаш фиданка, на която след години младите двойки да се подпират, докато държат ръцете си. И още по-трудно ми се вижда да опазиш едно младо растение от бурите и снега, да го закрепиш така, че то да се превърне в истинско стабилно дърво.
Сигурно доста сте се чудили в началото защо в почти всички големи вериги до входа има малка кофа, само за батерии. Защото мястото им наистина е там – далеч от хранителните, хартиените и стъклените отпадъци. Дори и след края на живота на тези захранващи устройства, остава един заряд. Малък, но същевременно достатъчно опасен и също толкова вреден за околната среда. Ако една найлонова торбичка се разгражда за повече от 100 години, не искам изобщо да си представям колко време е нужно на една батерия да изчезне от лицето на Земята. Всъщност специалистите са категорични, че батериите изобщо не изчезват. Те ръждясват и се разграждат в почвата. Някой да иска домат с електронен заряд?
Когато в офиса направихме един психологически тест с въпрос: “Бихте ли прибрали вкъщи стара продънена тенджера“, повечето отговори бяха отрицателни. Естествено тенджерата всъщност изобщо не е символ на съд за готвене. Но реакцията на хората ме изуми – в старата вещ те виждат само ненужен отпадък. А аз виждам възможност.
Възможност за спестяване на място на сметището. По-голямата част от отпадъците се извозва на сметището и се закопава там. Това е скъпа процедура, възникват проблеми с намирането на място за нови сметища, строежът им изкарва недоволните на протести. Чрез рециклирането се намалява количеството на постъпващите отпадъци, а оттам и необходимостта от огромни сметищни площи.
Рециклирането може да спести енергия. В повечето случаи енергията, използвана за направата на нещо от рециклирани материали е в пъти по-малко от необходимата за производството от нови. Например използването на рециклиран алуминиев скрап за направата на нови алуминиеви кенове изисква 95% по-малко енергия, отколкото при направата им от боксит (руда, използвана за добиване на алуминий).
Този процес пести и природни ресурси. Вече стана дума за дърветата. Рециклирането на хартия спасява до 17 дървета и консумира по-малко от 50% вода.
Рециклирането може успешно да намали замърсяването на въздуха и водата. Използването на скрап, вместо боксит, за направата на алуминиеви продукти, понижава замърсяването на въздуха и водата с около 95%. Ако идеята да направите нещо за околната среда ви допада, рециклирайте кена от бирата си следващия път.
И не на последно място по значимост е фактът, че рециклирането създава работни места. Процесът е напълно завършен, когато в него се включат фирми за събиране, извозване, сортиране и финално рециклиране на отпадъците. Дейност, която включва немалка работна човешка сила. Много социални програми включват хора, които не могат да намерят работно място, да се включат успешно в трудовия цикъл.
След рециклирането на пластмасови бутилки и батерии основен дял заема и преработката на гуми. Автомобилните гуми, дори и в отлично състояние, отделят в атмосферата изключително вредни елементи. Достатъчно е само няколко гуми да бъдат изхвърлени на сметището, за да направят отпадъкът невъзможен за преработка. Специфичните им свойства като гъвкавост, здравина и горивни качества, характеризиращи излезлите от употреба гуми, позволяват разработването на редица нови продукти с различно приложение в промишлеността и бита. През 2009 г. в Европа, чрез рециклиране автомобилните гуми, се оползотворяват над 41% в сравнение с 4% през 1992 г.
Излезлите от употреба гуми могат да се използват цели, нарязани или смлени. Те намират своето място най-вече в строителството. При изграждането на брегове или изкуствени рифове за спиране на приливни вълни. Рециклирането създава от гумите отличен продукт за насипване и на големи пътни участъци.
Протекторът може да се използва по железните и трамвайни пътища за намаляване на шума и вибрациите, а също за подметки на обувки, амортизатори или поемащи ударите подложки. Целите гуми традиционно се използват във фермите като силажни стяги.
Смлените гуми традиционно влизат в производството на колела за голф-колички, контейнери за смет, ръчни колички, касачки на трева. Те намират приложение и при изкуствени покрития за спортни зали и площадки, изкуствена трева и предпазни подови настилки.
Добавената гумена пудра, например, удължава живота на пътната настилка, намалява шума от превозните средства и подобрява безопастността на движение при мокри условия. Независимо от неговите предимства, все още това приложение не се използва в България.
Колкото и финансово изпиващо да струва изграждането на заводи за рециклиране, възвращаемостта на вложенията на практика няма цена. Опазването на природната среда, въздуха и водите, не би могло да се измери с пари. Специалисти предричат, че съвременното общество затъва все повече в отпадъци и вече е достигнало лимита. Затова и все по-често хората поглеждат към продукти с етикет „био“ и търсят възможно най-натуралните продукти.
