Коренът на всички тези заболявания и други подобни може да се проследи до т.нар. „модерен“ начин на живот, в който липсата на сън се компенсира с големи дози кафе, движението е основно с автомобил и асансьор, храната е претоплен полуфабрикат в движение, досегът с природата е оскъден, козметиката, битовата химия, медикаментите и употребата на пластмаса са ежедневие, а техники за емоционално разтоварване и освобождаване от стреса практически липсват.
Как всичко това влияе на здравето и защо репродуктивната система е най-уязвима от подобен начин на живот, ще разберете от следващите няколко параграфа.
Безразборното хранене
Здравото тяло се нуждае от разнообразна и чиста храна, балансирано съотношение на протеини, въглехидрати и мазнини, изобилие на витамини, минерали и флавоноиди. Източник на такива хранителни вещества са органично отгледаните зеленчуци, плодове, пълнозърнести и бобови култури, ядки и семена, биологично-отгледани месо, риба и яйца.
Много по-често обаче храната на модерния човек включва индустриално отгледани и фабрично преработени подобия на храни, които съдържат множество химикали, пестициди, антибиотици и изкуствени хормони. Тези храни не само че не доставят нужните на клетките нутриенти, но и предизвикват хранителни дефицити и хормонален дисбаланс, които отслабват и изтощават репродуктивната система.
Най-честите хранителни липси при хора, страдащи от различни смущения на репродуктивната система, са свързани с дефицит на
есенциални мастни киселини, витамин Д, витамини В6 и В 12, желязо, калций, магнезий, цинк и селен.
Често пъти балансирането на тези липси чрез правилните комбинации от храни и хранителни добавки е достатъчно, за да облекчи или доведе до пълна ремисия на различни смущения, включително ПКЯ, силно изразен предменструален синдром (ПМС), трудности при зачеване, намалено качество и количество на семенна течност и др.
Замърсената среда
Все повече научни изследвания доказват връзката между дългосрочния контакт с химикали и синтетични материали с различните смущения на репродуктивната система. Повечето модерни продукти от заобикалящата ни среда, включително меката пластмаса, използвана за производство на домакински съдове, бутилки и консерви за храна, масовата козметика, продуктите за химическо и домакинско почистване, както и всички пестициди, съдържат синтетични вещества, които имитират функцията на хормоните в организма и са известни под наименованието ксеноестрогени. Когато попаднат в човешкото тяло
ксеноестрогените увеличават общото количество естроген
и имат способността да имитират естествените хормони, да подават сигнали към различни тъкани как да функционират, да се прилепват към хормоналните рецептори. Човешкото тяло не е в състояние да разгради ксеноестрогените и започва да ги натрупва в мастната тъкан. Резултатът от натрупването може да бъде особено вреден за хормонално-чувствителни органи като гърдите, матката, имунната и нервната система, както и развиващия се плод, ако жената е бременна. При мъжете ксеноестрогените могат да предизвикат мутации в сперматозоидите, както и до намаляване на техния брой и подвижност.
Ежедневният стрес
В действителност обаче основен причинител на хормонални смущения и заболявания на половата система остава ежедневният стрес. Дори ако човек се храни предимно с чиста и органична храна, избягвайки досега със синтетични продукти, организмът му може да развие болестна симптоматика, в резултат на натрупан стрес. Това е така, защото еволютивно нашите тела не са се променили особено от времето на пещерния човек. В онези далечни времена, най-големите източници на стрес за човека са били бягството от диви зверове и намирането на храна и подслон. Представете си какво се е случвало в тялото на древния човек, когато го подгони да кажем стадо мамути. Мозъкът разпознава опасност и решава дали ще се бие или ще бяга (популярният синдром „fight or flight“). Който и път да избере мозъкът, тялото на древния човек ще се нуждае от много енергия в крайниците, за да оцелее. Затова той отклонява енергията от вътрешните органи и системи към периферията на тялото.
Централните органи, които остават с по-малко хранителни вещества и енергия са:
– Храносмилателната система – в лицето на смъртна опасност, няма място за мисли за храна
– Имунната система – пред опасността да те смаже огромен мамут, малкото вирусче е напълно безобидно
– Репродуктивната система –когато животът ти виси на косъм, не е моментът да се размножаваш
Така в момент на стрес тези три системи спират да функционират, адреналинът се покачва, зениците се разширяват, сърцето изпомпва кръв в мускулите и те се напрягат в готовност да се бият или да бягат.
Същото се случва и с тялото на модерния човек, когато е под стрес, само че вместо да се бие или да бяга, той остава да седи на стола в офиса или в обездвижената от задръстване кола, докато емоциите с бясна скорост препускат из него.
За разлика от своя прародител стресът на модерния човек не е породен от диви животни или стихийни бедствия, а от напрежението в офиса, ипотеката, трафика, недостига на време и пари, амбициозните планове, грижата за семейството, липсата на лично време и т.н. Важно е да се знае, че отразеният стрес (от слушане на негативни новини, гледане на филми и т.н.) влияе на тялото по същия начин като действителния.
Когато човек се храни в състояние на стрес, хранителната му система не функционира оптимално и не усвоява хранителните вещества, от които се нуждаят органите на репродуктивната система. На свой ред репродуктивната система също функционира с понижен капацитет, заради стреса. И така се завърта порочен кръг.
Решението
Добрата новина е, че малки промени в храненето и начина на живот могат съществено да подобрят хормоналния баланс и състоянието на репродуктивната система при жените и мъжете. Безспорно всеки човек е уникален и при наличие на болестна симптоматика се нуждае от индивидуален хранителен протокол, но някои общовалидни принципи е добре да бъдат следвани от всички, които искат да се радват на по-добро репродуктивно здраве и хормонален баланс.
Ето и основните от тези принципи:
– Винаги, когато е възможно, избирайте чисти, органично-произведени растителни храни и продукти от биологично-отгледани животни.
– Избягвайте полуфабрикатите, рафинираните храни (бяло брашно, бяла захар, бял ориз), изкуствените храни (натриев глутамат, аспартам), трансмазнините (маргарин, пържени в дълбока мазнина храни, всички пакетирани десерти и тестени изделия).
– Консумирайте млечни продукти умерено и предпочитайте пълномаслен състав – обезмаслените млечни продукти съдържат андрогенни хормони, който могат да имат негативен ефект върху женската полова система[1]. (Препоръката е резултат от „Изследването на медицинските сестри“ (TheNursesStudy), проведено от Медицинския факултет на Харвардския университет. Дългосрочният проект стартира през 1976 г. и проследява връзката между храненето и женското здраве, на база ежегодно наблюдение и изследване на близо 200 000 медицински сестри. Окончателните резултати и препоръки са публикувани през 2007 г.)
– Избягвайте употребата на меки пластмаси за съхранение на храна и вода. Заменете ги със стъклени бутилки и кутии, контейнери от керамика или неръждаема стомана. Ако все пак се наложи да си купите вода в пластмасова бутилка, използвайте я еднократно и не я оставяйте на много топло или много студено място – ксеноестрогените изтичат в храната/водата при загряване или сериозно охлаждане.
– Заменете личната козметика и почистващите препарати в дома с био-препарати, които са по-щадящи както към вашето здраве, така и към околната среда.
– Осигурете си поне едно хранене на ден в тиха и приятна обстановка, както и пълноценен сън в добре проветрени помещения без уреди, излъчващи или приемащи електромагнитни лъчи (мобилни телефони, компютри, таблети, рутери, телевизионни приемници).
– Движете се! Правете ежедневни разходки и поне 2 пъти в седмицата отделяйте час и половина за активен спорт. Излизането сред природата през уикенда, играта с децата или домашния любимец, изкачването на стълби, вместо използването на асансьор, са алтернативни форми на движение, които не бива да пренебрегвате.
– Всеки ден отделяйте минимум 10 мин., за да поседите в тишина. Опитайте различни техники за понижаване на ежедневния стрес – дишане, медитация, йога. Открийте кое работи най-добре за вас и го прилагайте всеки ден, дори в рамките на минути. Веднъж месечно посвещавайте един ден на себе си – занимавайте се с хобито си, отидете на SPA, прекарайте го с книга в леглото или просто не правете нищо. Това е ден за освобождаване от напрежението и презареждане. Когато своевременно се отърсвате от стреса и не позволявате да се натрупва в тялото си, извършвате най-добрата профилактика на здравето си.
