9.2 C
София

Първите износители на розово масло от Казанлък

Розите се използват в медицината още от времето на Хипократ. Сладкото от рози се препоръчва при стомашни заболявания. Корените на розата се използват като цяр срещу бяс при ухапване от куче. Ползвали са и розовия сок срещу брадавици. Сирийският лекар от ІХ в. Серпион, живелият век след него Авензоар, лекар на халифа Ибн Атафин, както и съвременникът му Йоханес Актуариос препоръчват росата върху розовите листца при възпаление на очите.

Но какво казват легендите за откриването на розовото масло?

Персийската легенда разказва, че принцеса Нур Джихан в чест на новия си съпруг устройва в деня на сватбата им пищно тържество. За по-голям ефект разпорежда всички поточета в градината да бъдат напълнени с розова вода. По-късно тя забелязала върху водата нещо като пяна. Отгребва я и разбира, че това е маслоподобна субстанция с приятен мирис. Принцесата нарича това масло с името на съпруга си Aether Gul, което ще рече розова есенция. Появата на това първо розово масло се дължи на изгарящото слънце и на затоплянето на розовата вода в поточетата, както става при дестилацията. Персийците рязко намаляват износа си на розова вода, а от ХVІІ век нататък завземат пазара на розово масло в Западна Европа.

В Казанлъшко, според легендите, розата и дестилирането й са направени от турчин, пристигнал от Тунис. Други разправят, че тя е пренесена през ХVІІ век при основаването на Казанлък от някой си дервиш, преселник от Индия или от Персия, който донесъл и аламбик (персийска дума, означава меден казан) за дестилиране. С източен произход са и други думи – мускал (арабска дума, мярка за тегло равна на 5 г), както и наименованието на червената роза – Rosa domascena Mill (роза от Дамаск, дамаска роза).

В книгата си от 1862 г. световноизвестният немски пътешественик Хенрих Барт (1821–1865) разказва: „Розовата култура изглежда да е била по-разпространена, но високите даждия върху розовото масло я съсипали. За съжаление печалбата, която тези простодушни балкански жители биха могли да вадят от това произведение, разпространявано из цяла Европа и получавано изключително оттук, се накърнява от ненаситните арменци, които са си присвоили монопола и на тоя клон на търговията. При село Хасът (сега Крън) розовите градини заемат грамадно пространство и представляват истински цветарник”.

Опитите на производителите да стигнат директно до западноевропейските пазари  се увенчават с успех през втората поровина на ХІХ в.

Първата българска фирма, която започва да изнася розово масло в Европа, е основана от братята казанлъчани Димитро (1835-1902) и Ботьо Папазоглу в Цариград през 1858 г. Баща им, Дончо Папазоглу, бил розопроизводител, който продавал своето, а и закупеното от него розово масло на посредника Кара Ферлията. По онова време розовото масло се изкупува от търговски къщи в Цариград чрез комисионерите им. Всеки мускал преминава през доста ръце, докато стигне до европейските пазари, от което производителите нямат никаква полза.

Когато Ботьо и Димитро завършват образованието си през 1854 г., овладяват перфектно френски и гръцки език, поемат и разширяват дребната търговия на своя баща Дончо. Братята често ходят в Цариград, който по това време е център на търговията с розово масло. Там се запознават с видния български търговец и благодетел Христо Тъпчилещов и с французина Белон, от които получават кредити и насърчение, за да основат фирмата си за износ. Така братята Папазоглу слагат край на комисионерството, а с отстраняването на прекупвачите българите производители почнали да получават по-високи цени за продукцията си.

През 1870 г. по-големият брат Димитър заминава за Париж, където си създава връзки с парфюмерийни фирми, на които директно доставя розово масло. Така братята стават основатели на първата българска търговска къща за износ на розово масло. Преди тях българското розово масло се знае и рекламира на Запад като турско. Благодарение на своята предприемчивост, усърдие  и трудолюбие братя Папазоглу преуспяват не само за себе си, но и за сънародниците си в Казанлъшко. През 1883 г. двамата братя си поделят фирмата и всеки от тях създава своя – „Ботьо Папазоглу и сие” и „Димитър Д. Папазоглу”.  Димитро Папазоглу е бил депутат в Областното събрание на Източна Румелия. Пламенен русофил, той е в делегацията до руския император Александър ІІІ, за да го моли да признае Съединението. Заради тази своя акция е принуден да емигрира в Цариград, откъдето се завръща през 1889 г. в Казанлък и основава индустриалното акционерно дружество „Розова долина”, което прогресира и след смъртта му.

Втори опит за директен износ за Европа прави Христо Христов. Първоначално той търгува, но на дребно, заедно с втория си баща Маньоолу. По време на учението си в Париж, Христов се запознава с фабриканти на парфюми и с търговци. Именно на тях изпраща розово масло, след завръщането си в България през 1863-1864 г. Христов ползва за по-директно пътя през Свищов, а не през Цариград. Сдружава се с французина Е. Колас и през 1865 г. двамата основават фирма за износ – с кантори в Казанлък и в Париж. 18 години по-късно Колас се отделя от фирмата, която продължава да се управлява от Христов и синовете му.

Макар и отдавна да се занимавал със закупуване на розово масло, почти едновременно с Дончо Папазоглу, Кънчо Шипков основа своята фирма по-късно – едва през 1885 г., с двамата си отраснали вече синове Петър и Тодор. Фирмата им привлича английски капитали, развива бурна дейност и успява окончателно да изтика от пазара фирмата „Имсен и сие”, за която първоначално работи бащата като нейн комисионер. През 1885 г. износът на Запад на фирмата на Шипков е 100 кг розово масло, а 15 години по-късно достига 1500 кг. Тя открива свои складове в почти всички европейски столици, а в Ню Йорк имала и клон. След Първата световна война фирмата пренася централата си в София, а в Казанлък оставя филиал, управляван от брата на Тодор Шипков – Петър.

Успехът на изброените фирми отваря пътя на друга, нова, но много по-успешна от тях – „Петко Ив. Орозов и син”. Основателят й, Петко, първоначално е чирак на шивач, но после се преквалифицира в прекупвач на розово масло. Много скоро успява да стане доверено лице на цариградските прекупвачи, които пристигат в Казанлък, за да изкупят произведеното розово масло. До 1864 г. Петко Орозов печели и пести, събира капитал заедно със сина си Александър. Фирмата си бащата и синът регистрират през 1903 г., като отварят складове в западноевропейските столици, а най-много изнасят в Англия.

Related Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Stay Connected

22,037FansLike
0FollowersFollow
0SubscribersSubscribe
- Advertisement -

Latest Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

Гората.бг подарява 15 000 дръвчета

Гората.бг ще раздаде безплатно 15 000 дръвчета на всички, които искат „да се събудят за доброто“. По този начин организацията ще отпразнува Деня на...

Как да предпазваме океаните с всяко пускане на пералнята

При всяко изпиране дрехите ни отделят микротъкани, които попадат във водния поток и така намират път към моретата и океаните. Това не би било...