Спомняте ли си първите стъпки в био земеделието, г-н Русев?
Преди 14 г. закупихме първите 100 дка, тогава бяха пустеещи ниви. През 2005-2006 г. решихме, че е време да ги почистим, изорем, засадим и така създадохме първите лозя. До миналата година бяха към 200 дка лозя, а сега засадихме още 52 декара.
Как се прави био вино и как се развива биоземеделие?
За да се направи био вино, едно от основните изисквания е да се произвежда от био грозде. А за да се произвежда био грозде, трябва да се спазват определени правила и самото отглеждане на лозята да бъде подложено на строг контрол. И съотвените лицензирани за тази цел фирми да го лицензират, че е биологично отгледано. През 2006 г. подписахме договор с тогава единствената с лиценз фирма за биологично сертифициране и контрол. От първия ден ни дадоха инструкции как се гледат биологично лозята. Едно от многото изисквания, когато се отлежда по биологичен начин, е да не се използват изкуствени торове. При борбата с болестите да не се използват химически препарати. Това продължава около 3 години и когато контролиращата фирма удостовери, че това е спазено, издава сертификат, че това грозде, което сме отгледали, е биологично. За да стане гроздето биологично има и правила, през 2011 г. Европейската комисия прие регламент 203 за начина на производство на виното. Едно от много изисквания е примерно силно да бъде редуцирано съдържанието на сулфити в био виното. За биологичните вина съдържанието на сулфити трябва да бъде не повече от 100 милиграма.
Труден ли беше пътят дотук, у нас не е лесно да се прави био земеделие?
Нито една инвестиция не е лека, когато човек се занимава с био земеделие. Но това, че му е трудно, не означава, че човек не бива да се занимава с това. Винаги трябва да се прави нещо интересно. Естествено трудности има, преодоляват се. Все още ги има в производството на открито. Миналата година беше благоприятна за отглеждане на био лозя, но тази е тежка, защото не можем да използваме препарати за борба със заболяванията, както при конвенционалното производство. А в момента заради тежките климатични условия лозята изпитват затруднения в развитието си.
Помага ли държавата на био производството?
Още от първия момент видяхме, че държавата има нагаласа да помага на био производството. Участвахме в програма за био производство по програмата „Сапард“ и имаше известен материален ресурс за подпомагане. Процедурата е тромава, бавна и се изискват много документи. Примерно, за да кандидастваме по тази програма, ни бяха необходими 48 документа. За да набавя някои от тях, трябваше да се направят още 5-6. Несъобразена с възможностите на хората процедура, дори видях човек, който се отказа. Човекът се занимаваше с био отглеждане на пчели. Но правилата постепенно се облекчават и се опростяват. Все още са тежки и изискват много време.
Какво е нужно за производството на качествено био вино?
Настройка, философия, виждане, че в края на краищата това, което се произвежда и трябва да е за ядене или пиене, трябва да бъде полезно за организма. Необходимо е търпение, много работа и обучение на хората, които се занимават с това. Те също трябва да са възприели, че правилата трябва да се спазват и да няма отклонения. Иначе самото производство е здравословно. Например мой колега в Монпелие, занимаващ се с производство на био вино от 70 г., каза: „Да, искам да опитам от вашето вино с лечебна цел, защото имаме сърдечни проблеми“.
Семейството ви част ли е от бизнеса?
Да, децата са много запалени по идеята и много активно се включват. И макар че в момента не са в България, активно ни съдействат. Жените покрай нас също са включени много активно. Основно сме съсредоточили вниманието си върху проекта „Орбелус“, защото той има нужда ежеминутно от грижи и работа. Имаме две дъщери – голямата е в банковата сфера, а малката е архитект. Те създадоха етикетите, мислят върху визията, как да се представя продукцията по подходящ начин. Участват във всичките ни мероприятия в Европа, представят вината на изложения. Активно се включват в разработката на сайтове. По-добре е младите участват, защото виждат нещата по друг начин, а така и ние имаме повече сили за работа.
Как виждате перспективите и тенденциите в био лозарството?
Перспективи има. Когато ние започнахме, бяхме 1-2 фирми, занимаващи се с производство на био грозде и вино, а сега са повече от 6. Това е радостно, защото има определени потребители, които обичат да пият био вино. Предполагам, че биолозарството ще се развива все повече и че лозарите и производителите на вино ще минават към този начин на производство. Все още у нас продукцията ни се търси не защото е био, а защото се харесва и има определени качества. Убеден съм, че постепенно, както в целия Европейски съюз, ще се увеличи търсенето на био вино. Освен това в големите вериги има определени места за органични продукти.
Достатъчни ли са субсидиите, които фонд „Земеделие“ дава на биопроизводителите?
Бих казал, че не са достатъчни. Може би трябваше много по-бързо да се изравнят нашите субсидии с тези в другите развити държави от ЕС. Една от причините да се продават вносни храни у нас е тази. Човек до някаква степен трябва да е мазохист да се занимава с такъв вид производство, но хубавото е, че при производството на био храни се включват повече хора – млади хора, силно ентусиазирани, активни политически и икономически. Това ми дава надежда, че био производството ще се разраства, защото в България имаме уникални условия да го развиваме.
Като ценител на био виното, как се храните, имате ли време да бъдете сред природата?
Био виното е част от начина на живот. Не бих казал, че имам много свободно време. Обикновено през уикенда съм при лозята, но е приятно. С голямо удоволствие пътувам до избата „Орбелус“, близо до Мелник, тероарът също е уникален и много специфичен, подходящ за отглеждането на висококачествено грозде и за производство на хубаво вино. Всяка свободна минута съм там. Разбира се спазвам определени норми на хранене – какво и как консумирам, къде сме, дали сме на открито или пак сме седнали пред компютъра или телевизора. Със съпругата ми предпочитаме да бъдем повече на открито, това ни зарежда, бързо отпочиваме. При мен употребата на определени храни и вино зависи от състоянието, в което се чувствам психически – дали съм уморен, или имам нещо, което не съм свършил. Типично българските ястия и десерти възприемам с най-голямо удоволствие.
Какво вино предпочитате да пиете?
Предпочитам червено вино, но през лятото си позволявам и бяло. И не само наше, опитвам вината на всички колеги, защото в България в момента се правят много хубави вина, инвестираха се много средства за производство на качествено грозде и технологично обновяване на производството.
А когато не правите вино, остава ли ви време за хоби?
Да, много обичам да чета – и съвременни автори, и класици. По друг начин ги осмислям, не както когато съм бил ученик. Дори някои книги, които не мислех, че ще прочета, сега са ми интересни.
