По един такъв черен път, преди самото село Веселиново (в посока от Шумен към Ришкия проход), хващаме и ние. Следват седем-осем километра разходка сред поляните – това е и началото на еко пътеката „Веселинови водопади“, изградена от фондацията на Жельо Желев. Да, точно така – ако името Веселиново досега ви е „говорило нещо“, но не сте се сетили веднага какво точно, значи просто сте пропуснали името на президента. Това е родното място на Жельо Желев и местните хора са готови веднага да ви припомнят този факт, при това с добри чувства. Но докато вървите по еко пътеката, тази информация няма да се набива на очи. За сметка на това има достатъчно табелки, които указват посоката, дървени парапети на стръмните участъци, както и дървени мостчета, пейки и дори беседки, както се полага на истинска еко пътека.
Когато черният път навлезе в гората, разходката вече става по-приятна и разстоянието се изминава по-лесно. Тогава на фона на хълмовете се очертават и нагънатите силуети на няколко скални венци, като обещание за нещо повече от разходка по равното. Гората наоколо е млада и ако имате късмета да дойдете през пролетта или есента, усещането е, че сте попаднали на място, където природата е оставена сама на себе си. Всичко е избуяло – диво и потънало в цветове.
Но по въпроса кога трябва да се дойде тук, има голям спор. Повечето хора са почитатели на версията, според която по водопади се ходи единствено през ранната пролет, когато водата е най-много и водопадите са най-пълноводни. Друга школа учи, че водопадите са най-красиви, когато са замръзнали през зимата. Трета ненаучна школа развива теорията, че и есента не е за пропускане. А според четвърта – най-логично звучи водопадите да се видят в най-хубавия момент – през лятото, когато наоколо е топло, всичко е зелено и човек може да оцени прохладата на падащата вода. Ние обаче сме застъпници на тезата, че по водопади може да се ходи по всяко време. Именно защото всеки път виждаме различни водопади.
Когато тръгвате към Големия и Малкия Скок, трябва да решите дали държите по тях да има вода или не. Защото и двата водопада са разположени на малък планински приток на Брестова река, който, освен че не е особено пълноводен, но и през лятото почти пресъхва. Затова можете да чуете различни мнения за Веселиновите водопади – че са красиви и пълноводни, или че са почти сухи и не си заслужава идването тук. Сякаш всеки човек, който дойде тук, вижда различни водопади.
Но има и още един вариант – да разчитате на късмета си. Защото дори да е късно лято или есен, достатъчно е ден или два преди това да е валяло, и водопадите ще ви се разкрият в хубава светлина.
Ние решаваме, че ще разчитаме на късмета си. През май и юни това място има амбиции да се превърне в малка тропическа джунгла – тревата е стигнала до кръста, от дърветата се спускат лиани, около реката расте толкова голям подбел, че тъмнозелените му листа могат да бъдат използвани за чадър. Всичко е обрасло в зеленина, която е обгърнала дори част от табелите. Но табелката, която сочи пътеката да Големия Скок, си е на място и след пет-десет минути стръмно спускане, сме под водопада. Трябва да признаем, че името Големият скок е напълно заслужено.
Височината на Големия скок е 50 метра и е истинска изненада, защото нито младата гора, нито меките гънки на хълмовете издават, че тук може да се крие подобно нещо. В най-добрия случай очаквахме водопад, който тече върху някоя скала в гората и толкова. А Големият Скок е висок и трудно се обхваща с един поглед. Горе, върху скалния венец, той тече като тъничък сребърен конец, а долу се разпръсква като дъжд над спокойното синьо-зелено езеро. Трябва ни човешки ръст, за да се усети мащаба на това място.
Самият водопад всъщност е разделен на два пада, образувани от различните потоци, които текат по скалата. Сега единият пад е каптиран. Около водопадите има места за разглеждане – можете да тръгнете по стръмния склон към скалния венец, да надникнете в нишите, да се качите над водопада или просто да се разходите по течението на реката. Или просто да спрете за малко.
Иначе е логично, щом има водопад с име Големия скок, да има и Малкия скок. За да стигнем до другия веселинов водопад, който се намира в по-горната част на единия от потоците, се връщаме отново на пътя и скоро виждаме табелка, от която тръгва нова пътека. Малкият водопад е по-нисък и все така скрит сред гората. Няма смисъл да сравняваме кой от двата е по-хубав. Достатъчно е да се знае, че разходката до Малкия скок си заслужава. Той има няколко пада, а под самия водопад човек може да се мушне.
И Големият, и Малкият Скок изглеждат пресъхнали. Затова казвам, че един и същи водопад рядко може да се види два пъти. Хубаво е, че някои места не се променят.
