С половин око хвърлям един поглед на краката – релефът от симетрично разположен целулит си е там, където беше преди да заспя. Всичко си е тук – моите n на брой излишни килограми са реалност.
Естествено и двете вариации на тема тегло не могат да се нарекат нормални. Отвсякъде ни дебнат изпити, бледи момичета, които едва се държат на краката си и купуват дрехи от детския щанд. И ако е вярно, че новият размер 0 е старото 2, честно казано предпочитам 5 килограма в излишък, отколкото визия като на старица.
Наистина в зелените салати може да има много витамини, заедно със същото количество нитрати. Но също така е вярно, че една маруля може да съсипе целия ви ден. При последния опит да бъда на диета в следобедните часове открих на бюрото си един шоколад, оставен от загрижен колега с бележка: „Харесваме те такава, каквато си. Без шоколад просто не се търпиш“.
Борбата с килограмите е като тежък сизифов труд – ако кантарът покаже 200 г надолу, организмът се стресира и си ги връща двойно, още преди вечерта да е изминала. Подозирам, че във всяка везна за мерене има чип, който моментално сигнализира на тялото, че о, да пази господ, може да е поело пътя към заветното освобождаване от ненужното тегло. И в мозъка светва една червена лампа.
Това, че децата не играят навън и предпочитат да се сраснат с дивана, само и само да догледат поредния филмов хит, докато поглъщат хиляди калории от пликчета, не е добър знак. Да си дебел е бреме, нещо като петно на челото, алена буква, която носиш до края на дните си. В училище си обект на подигравки, в службата – обект на коментари, е, наистина по-изискани, но също толкова болезнени. И никой не се пита дали пухкавостта ти не е просто преграда от лошите думи, щит, който пускаш, за да останеш недокоснат.
Докато едно време пред входа играехме с часове, филиите летяха от последния етаж, защото няма как да не останеш „още пет минути“. По това време никой не се интересуваше сандвичът ти дали е с наситени или ненаситени мазнини, хлябът дали е пълнозърнест и дали лютеницата не е мачкана с ботуши в завода. Защото тогава храната беше средство, а не цел.
Сега храната е повече от враг – дори и най-прецизният подбор не може да гарантира едно оптимално здравословно тегло. В днешно време се навъдиха толкова диетолози и специалисти по храненето, че да се чуди човек защо тогава ендокринологията е пълна.
И докато обясняват как не трябва да смесвате зелено с оранжево и е добре вместо на нощното ви шкафче да стои книга да имате по 1-2 моркова, никой не се сеща да каже, че спокойствието е в основата на всичко. Под спокойствие не визирам спокойно тъпчене с дюнери пред офисния компютър. Имам предвид вътрешното спокойствие, че дори и на крачка от вида на кит, околните ще видят душата, а не тялото.
И докато преглъщам последния зеленаж в чинията си, да не забравя да спомена, че в заглавието няма грешка. Мерките така се обърнаха против нас, че дори и 90/60/90 кара продавачките да ви гледат със съжаление и да коментират, че нямат нищо подходящо, което да ви предложат.
И щом самият Лагерфелд се извини, че е нарекъл певицата Адел дебела, имат ли място моделките-закачалки по рекламните бордове? Почти толкова, колкото и шоколадова торта в диетата.
С езика на статистиката в света челната десетка заемат десетина дебеланковци, които отдавна са изгубили представата си за нормален живот. Те прекарват времето си на легло, тъй като ставите им не издържат нечовешката тежест. Страдат от хипертония и проблеми със сърцето, а всяко движение може да предизвика счупване.
Пол Мейсън: 50-годишният англичанин някога бе считан за най-дебелия човек в света. Тогава той тежеше 445 кг. Наскоро обаче му направиха байпас на стомаха и вече е намалил теглото си на 254 кг. Той твърди, че причина за високото му тегло е диетата му – поглъща по 20 000 калории на ден, но също така вини и британската здравна система, защото не му е дала шанса да се срещне със специалист по хранителните разстройства, когато е бил само 181 кг.
Дона Симпсън: Американката е родена през 1967 г. и от 2008 г насам се опитва да стане най-дебелата жена в света. Искала да стане 1000 паунда (450 кг). По данни от юни 2010 г Дона тежи 273 кг, което е по-малко от теглото й през 2008 г. (290 кг). За да се издържа и да направи нещастието си доходоносно, поддържа платен уебсайт, където нейните „фенове“ могат да я гледат как яде в реално време. През 2010 г тя влезе в Книгата на рекордите на Гинес като „най-дебелата родилка“. През август 2011 г се отказа от идеята да стане 450 кг и отслабна на 370 кг, за да може да се грижи за децата си.
Мануел Урибе: В един момент неговото тегло бе достигнало 597 кг. и не бе напускал леглото си от 2001 г. След това мина на диета и свали около 181 кг с помощта на лекари и диетолози. Мануел отказа хирургическа интервенция в Италия. До октомври 2008 г. бе намалил теглото си на 360 кг. Продължава да се бори с килограмите си до днес.
Робърт Ърл Хюз: Хюз не успява да пребори проблема и умира само на 32 години през 1958 г., когато бе най-дебелият човек в света. Неговото заболяване се обясняваше с увреждане на хипофизата. Тежал е 486 кг. На 6-годишна възраст е бил вече 92 кг, на 10 г. е тежал 171 кг. По времето на смъртта си е бил над половин тон. В Книгата на рекордите на Гинес пише, че е бил погребан в ковчег, който е приличал на сандък за роял.
Кенет Брумли: За него има документален филм, а по време на снимките му той е тежал 468 кг. От филма става ясно, че Кенет е бил на легло 4 години. Когато влиза в болница, за да му направят байпас на стомаха, пожарникари събарят стена, за да влезе той. В болницата е подложен на драстична диета от 1200 калории на ден, с която сваля 76 кг за 40 дни.
Майкъл Хебранко: Роден през 1953 г. и страдащ от една от най-тежките форми на затлъстяване, Майкъл е идеалният пример как килограмите могат да се победят. След престой в болница в Ню Йорк той намалява теглото си от 411 кг до 90 кг. Обиколката на талията му се стопява от 290 см на 91 см за 19 месеца. През 1990 г. е записан в Книгата на Гинес за най-голямо отслабване. След това обикаля Щатите, за да изнася лекции за диети и упражнения, рекламирайки личния си треньор Ричард Симънс.
Майра Розалес: Майра Розалес бе обвинена в убийството на 2-годишния й племенник, но съдът я оправда. Според съда, жената, тежаща 470 кг, не би могла да си вдигне ръката и да извърши убийството. Розалес е напълно обездвижена, прекарва деня си в леглото и за най-елементарни неща, като чаша вода например, се нуждае от чужда помощ.
Джон Брауън Минох: Той умира през 1983 г., когато тежи около 630 кг. През 1979 г. са били необходими 13 души, само за да го обърнат в леглото му. Той е бивш таксиметров шофьор и твърдял, че е бил добре, докато не се е подложил на диета от 500 калории на ден. Тогава се увредили мускулите му и от там нататък, всичко излязло извън контрол. Има две деца и съпруга, която тежи едва 50 кг.
Тери Смит: Счита се, че това е най-дебелата жена в света. Нейното тегло приближава 700 кг. Живее в дома си в Охайо, като е постоянно на легло и не може да се движи. Тя не може сама да се надигне, нито да се обърне в леглото. Съпругът й и най-възрастната й дъщеря и помагат. На 20-годишна възраст тя вече тежи 114 кг, но все още работи. Работила е в болница за психично болни хора, където е помагала на болни да се обличат и да се хранят, а сега на нея й трябва помощ за това.
Дзамбик Катоков: Това момче от Русия е на 11 години и тежи 147 килограма, при положение, че е висок 158 см. На първия си рожден ден e бил 13 кг. На 3 години вдига гирички от 3 кг. На 4 г. Дзамбик вече тежи почти 37 кг. Яде предимно овесена каша и сладолед. 42-годишната му майка Неля не се притеснява за него. „Той просто расте. Какво мога да направя?“, казва тя. Момчето плува и тренира борба, иска да стане олимпийски шампион.
Иван Иванов: Мъжът от Стражица, който напусна този свят на 19 март тази година, по ирония на съдбата умира часове, преди да бъде приет в болница. 270-килограмовият българин стана телевизионна звезда за една нощ, разказвайки по телевизията как няма болнично заведение, където да бъде приет. Дори и усилията на бившата фея на любовта Наталия Симеонова да намери място, на което да помогнат на Иван, се оказаха безплодни. В България нямало легло и апаратура, пригодени за подобни тежко габаритни хора. За да бъде пренесен ковчегът на Иван, се наложило да помогнат пожарната и багер на гражданска защита.