Българите по традиция в петък си обещаваме, че от понеделник ще започнем да се храним здравословно. Вие от тези българи ли сте или вече сте изпълнили обещанието си?
Ако говорим за традиции, то у нас и традиционно се преяжда на празници, коли се прасе на Коледа, плюе се в деколтето, крадат се булки, но това не значи, че всички го правим, нали? Аз се храня здравословно, дори когато си позволявам junk food, защото смятам, че тялото прощава и дори се отблагодарява, когато му позволяваш да има от всичко, макар и по малко и рядко. Затова обещания правя само пред родителите и гаджето си, но не и пред кантара си. Всъщност, дори нямам кантар. И нямам никаква представа какво би показал.
В менюто ви присъстват ли био храни и кои?
Да, още преди тук да имаме толкова много и хубави специализирани магазини, си носех от чужбина. Много вярвам в легендите за „модерните“ суперхрани, макар че терминът беше употребен за първи път още през 1998 в „Nature Nutrition“. Ясно е, че всеки се придържа към различна дефиниция, но суперхраните в моето съзнание са:
от модерните – агаве, чия, киноа; от традиционните – джинджифил, бадеми, боровинки, кокос, ленено семе, леща и киви.
Обожавам плодови смутита с джинджифил. Много обичам и веган бонбони, и истински бонбони. А миналото лято мама за първи път ми направи сусамов тахан с мед и оттогава съм пристрастена – няма по-вкусно нещо.
Кое е любимото ви ястие?
Онова, което мама е сготвила.
Когато сте на официална вечеря, кое е ястието, което си поръчвате?
Риба. Никога не можеш да сбъркаш с риба. Не рискувам със супи или нещо, което се яде с ръце – като крилца, скариди, ребърца или пица. И да, пицата се яде с ръце. Нали като си в Рим се държиш като римляните.
Предпочитате да ви сготвят професионално храната или сама да я приготвяте в домашна атмосфера?
Предпочитам да има хубава храна, сред хора, които обичам, или поне не ме натоварват. Мястото и начинът на готвене нямат значение. И ако може музиката да бъде хубава и тиха. И да не се пуши.
Какви пороци имате в храненето си?
Понякога се храня много късно. Но какво да правя – ако ситуацията е такава, дори да не съм гладна, правя компания на човек, който си заслужава. И понеже не пуша, шоколадът е моето експресно успокоително. Волята ми винаги ме предава и пред тия пусти картофи.
Какви течности консумирате?
Само вода. Не пия газирано, нито алкохол. Никога не съм се напивала. Освен веднъж, ама то беше малко…
Успяхте да постигнете перфектна физическа форма, какво стои в основата й – диета, гладуване, или нещо, за което не подозираме?
Благодаря за комплимента! Когато бях на 18 и заминах за Лондон, видях, че там съучениците ми харесваат женствени тела, с извивки – казваха им La Guitara. После се върнах тук и нашите момчета пак не бяха разбрали какво се харесва навън и наложеният тип продължаваше да бъде скучно, слабо, сухо, унисекс тяло и ако може, като го гледаш в гръб, да не знаеш дали е момиче или момче – още по-добре. Разбира се, на 20 е трудно да имаш самочувствие за каквото и да е. Сега ми е по-лесно. Харесвам си всеки сантиментър, който излиза от меркантилните мерки 90-60-90. И се харесвам. А колкото до втората част на въпроса – тренирам аеробокс, това едва ли подозирате. И тичам с тати.
Споделете ни любима рецепта?
Този въпрос излиза от най-ужасяващите ми кошмари и всякаква комфортна зона. Не мога да си представя да седна да давам рецепти. ( Смее се)
В своето предаване CoolT правите интересни интервюта, срещате се с личности от различни сфери, кое е било най-образователното за вас интервю, какво извлякохте за себе си?
Няма да забравя историята, която Монсерат Кабайе ми разказа, когато правихме интервю в дома й в Барселона. През 1955-та в Рим някакъв мениджър й казал, че няма характер за сцената и по-добре да се откаже, да си стои вкъщи и да си гледа децата. След години се срещнали в Токио и той я помолил никога да не разказва тази история. Това е прекрасен съвет, иначе Том Джоунс ми показа, че няма скучен въпрос. На летището му бях задала изключително острия, редови, предсказуем въпрос: „Защо се връщате отново да пеете в София?“. А той го беше запомнил и на следващата вечер, в препълнената зала разказа как на летището репортер го питал и цитира моя въпрос. Неуписуемо е усещането да впечатлиш свой идол и той да те запомни за повече от 7 секунди. Но като говорим за нещо образователно, Мел Гибсън научи нещо от мен – една статистика, че в годината, в която „Смело сърце“ излиза, в Шотландия са дошли 100 000 повече туристи.
И за финал, какво е мнението ви за еко културата?
Харесва ми, разбира се, аз съм част от нея. Но тя не свършва с храната, това е само началото й, следват всички други аспекти от ежедневието ни – дрехите, материите, прахът за пране, въздухът, който дишаме, гримът… Затова ако нямаме снимки, много рядко нося грим. И ако не съм на работа, много рядко съм в София.
