Как на един човек може да му хрумне идеята да направи подводен параклис? Отговорът е прост – този човек е водолаз, основател е на водолазен център „Посейдон“ и повече от трийсет години е водолазен инструктор. Логично е, че ако реши да прави параклис, той може да бъде и подводен.
„Всичко е направено по канона. Спазени са каноните на православието“, обяснява Тодор Попов. „Имаме олтарен камък, бронзов кръст и свещник, икона на Свети Николай. Нямаше как свещеник да се спусне на морското дъно и да освети параклиса на място, но затова пък всичко друго е осветено на сушата от отец Гавраил.“
Образът на светеца е изработен от месинг, а върху олтарния камък са поставени кръст и свещник, изработени от скулптора Никола Диков. Има плоча на Светата Троица, а също и специалния подводничарски поздрав с пожелание за равен брой влизания и излизания в морето.
Подводният параклис е разположен на 250 метра от брега, на 6 метра дълбочина в скалите, известни сред хората, които се гмуркат, като „Крокодилите”. „Ако трябва да съм още по-точен, светилището се намира в една скална ниша до Малкия Крокодил“, обяснява Тодор Попов. Параклисът е естествено защитен, а дори силните бурите през тази зима не са му нанесли някакви поражения. Задачата на Тодор Попов обаче още не е приключила, защото тази година прави планове как да постави табела с ясни указания къде точно се намира параклиса.
„Трябва да бъде указано всичко – географски координати, на толкова и толкова градуса, на такава дълбочина. Идеята е хората сами да могат да отидат до параклиса, а не да ги водим. Целта на проекта е популяризиране на подводния спорт и на водолазното дело“, обяснява Тодор. А при работата върху параклиса са му помогнали много хора, включително и мюсюлмани.
„Няма подобно място в Черно море. Затова на хората им е интересно“, казва Тодор Попов. Той обяснява, че интересът към параклиса е голям и само за миналата година има над двеста гмуркачи, които са се спуснали да го разгледат. Сред тях са предимно руснаци, но има и поляци и англичани. Миналата година един руски водолаз е пристигнал в Приморско специално заради параклиса, гмурнал се до него и на следващия ден си тръгнал. Още миналата година е имало няколко запитвания от двойки, които искат да сключат брак по водата. В случая това е възможно и зависи от желанието на хората, но големият проблем е да се намери подходящ свещеник, който да се гмурка, обяснява гмуркачът.
Истината е, че Тодор Попов не следи кой кога отива до подводния параклис. По думите му всеки е свободен да ходи там, когато има желание – така, както се влиза в църква. Любопитното е, че ентусиасти не липсват по всяко време на годината. Водолази са слизали до параклиса дори през зимата, за да отдадат почит на Свети Николай по време на неговия празник на 6 декември. А тази пролет по време на Великденските празници е имало водолази, които са се гмуркали до параклиса, но добре подготвени като за празник – с купа шарени яйца, с които после са се чукнали под вода, обелили са ги и дори са направили опит да ги изядат.
Според водолазния инструктор дори човек да не е решил да се гмурка специално до параклиса, в Черно море има какво друго да се види. Всички ние традиционно приемаме, че днес морето е замърсено и не е богато на видове, но водолазите от региона не смятат така. Тодор Попов посочва интересна особеност – в Черно море е специфично наличието на сероводород във висока концентрация на дълбочина от 120-150 м до дъното, което прави невъзможно съществуването на живи същества, с изключение на някои анаеробни бактерии, под тази граница. Има и още една любопитна подробност, която не всеки знае – на дълбочина между 100 и 200 метра водите на Черно море почти не се смесват. Разликата в солеността на водата от повърхността и от долните слоеве е постоянна и основна отличителна черта на Черно море. Но заради тази липса на смесване на водите в 90% от обема на Черно море на 150-200 метра дълбочина няма кислород и живот. Въпреки това Тодор Попов твърди, че Черно море е изключително богато на живот.
„Мога да дам за пример чуждите водолази, които са се гмуркали у нас през последните години. Те казват, че в сравнение с Хърватска, която се счита за една от добрите дестинации за гмуркане, нашето Черноморие е по-красиво и по-богато на риба на малки дълбочини“, смята Тодор Попов. И обяснява, че Черноморското крайбрежие си има всичко – тук могат да се видят почти 180 вида риба и три вида делфини. Освен това крайбрежната ивица има красив и разнообразен релеф – скалисти брегове, пясъчни дюни, закътани плажове, както и планина, съвсем наблизо. Освен това специфичните характеристики на водата позволяват в Черно море да се запазват дървените кораби – нещо, което може да се види на много малко места по света. А тъкмо потъналите кораби са едни от най-атрактивните обекти за гмуркачите.
Разбира се, гмуркането до археологически останки не е достъпно за всеки. Но именно с цел атракция през 2008 г. беше потопен край бреговете на Созопол корабът „Пионер“. На Северното Черноморие пък преди време беше потопен самолетът на бившия държавен глава Тодор Живков.
Атракции обаче има не само под водата, затова гмуркането до подводния параклис край Приморско може да бъде съчетано не само с плаж, но и с разглеждането на още нещо интересно в района. Съвсем наблизо се намира Бегликташ. Преди повече от сто години Карел Шкорпил споменава, че до Маслен нос стърчи скален връх, наречен от него „Апостол Таш“. Обаче светилището Бекликташ става популярно едва в началото на ХХ век. Сега до тракийското светилище води хубав черен път, с дълбоки коловози, сред светла млада гора. Разстоянието до Приморско е 3 км, след плажа “Перла” се тръгва на север по асфалтово шосе. Асфалтът свършва на километър преди светилището и е хубаво този път да се вземе пеша. Има табели, карта на района и места за паркиране.
Археолозите от Бургаския музей твърдят, че това е най-ранното тракийско мегалитно светилище в Югоизточна Тракия и по Черноморското крайбрежие. Датирали са го: краят на бронзовата епоха – ХІІІ век преди Хр.
Още по горския път могат да се открият знаци, че в района ви очаква нещо необикновено. Край пътя на всяка крачка стърчат обрасли в зелени мъхове камъни, а някои от тях приличат на срутили се долмени. Ненадейно пътят свършва сред голяма поляна и ако досега човек се е заглеждал в камъните – вече знае, онези камъни не представляват нищо пред това, което вижда. Тракийското светилище се намира по хребета на Маслен нос и от най-високата му точка се открива гледка към морето.
Личи си, че големите скални късове са били частично обработени и монтирани на място. Каменните блокове са подредени в странни форми, които според археолозите образуват слънчев часовник, календар и обсерватория. Най-общо – светилището се свързва с култа към плодородието и Богинята-Майка.
Сега по големите каменни блокове може да се гадае – още личи линията, до която скалите са били заровени в пръстта до преди няколко години. Могат да се проследят издълбаните в жертвения камък улеи, в които е текло вино, могат да се посочат ваничките, в които се е събирала течността. Може да се види и изсечената скала като трон, на който се предполага, че е седял главният жрец.
Наблизо се намира и „Лабиринтът“ – мястото, където младите хора са гадаели по какъв път ще тръгне животът им. Лабиринтът има два изхода. Онези, които тръгвали направо, били прагматични и трябвало да се насочат към някакво по-практическо занимание, другите, които тръгвали наляво, ставали жреци.
Следващото място за проверка е тесният скален процеп между две почти десетметрови скали, през който могат да минат единствено праведните. Разбирай – единствено слабичките. Ние поне не видяхме някой да има проблеми да се мушне през него, тъй че останахме с впечатление, че траките са имали доста по-широки разбрания по въпроса дали лакомията е грях…
Но най-впечатляващият камък в комплекса е наречен „Апостол таш“ и представлява огромна скала, която се крепи само на две опорни точки, а под нейната арка може да се промъкне с пълзене голям човек.
Камъните могат да бъдат разглеждани с часове. Някои от обясненията за тяхното предназначение изглеждат странни и доста литературни – като това за свещеното ложе, в което върховният жрец и жрицата ритуално се съвкуплявали в името на плодородието, а останалите наблюдавали с интерес ритуала, защото по него съдели дали следващата година реколтата ще е богата.
Не е задължително човек да вярва на обясненията, важното е, че мястото е красиво, че между напечените от слънцето скали пробягват гущерчета, че мирише на море и че в същото време се усеща прохладата на гората.
Това място е пусто почти през цялата година. Единствено през юли и август, за месец-два наоколо се разпълзяват туристите. Човек не бива да им се сърди – катерещите се по скалните блокове помагат да се усети мащабът на комплекса. Като момчето и момичето, които се настаниха върху свещеното ложе и почнаха да мажат филии с лютеница. Като хлапетата, които се размечтаха колко гот щяло да бъде, ако можеха да си пуснат хвърчилото от най-най-най-високия “камънак”.
