Д-р Петранова, какво представлява остеопорозата?
Остеопорозата е системно скелетно заболяване, характеризиращо се с нарушена здравина на костите, предразполагаща към повишен риск от счупвания. Тя е един от големите здравно-социални проблеми на съвременното общество. Вече се нарежда на второ място след сърдечносъдовите заболявания. Засяга около 75 милиона души в Европа, САЩ и Япония. Приблизително една от всеки три жени на възраст над 50 години е с остеопороза.
Какви са симптомите, от които страдат най-често пациентите с това заболяване?
Остеопорозата сама по себе си рядко дава клинична изява. Понякога може да се прояви костна болка в най-засегнатите области – в гръдния и поясния отдел на гръбначния стълб, ребрата, подбедриците. Обикновено клинична симптоматика се появява в стадия на усложненията – фрактурите, които са най-опасният аспект на остеопорозата. Характерно за тези счупвания е, че се причиняват от травма, която не би довела до фрактура на кост с нормална здравина. Около 9 милиона души годишно получават нови остеопоротични фрактури – 1,4 милиона са клинично проявените вертебрални фрактури, 1,6 милиона – бедрените и 1,7 милиона – фрактурите на костите на ръцете. В голяма част от случаите настъпва трайна инвалидизация, водеща до необходимост от чужда помощ и грижи. Най-тежки са последиците от бедрените фрактури, тъй като около 20% от пациентите загиват до края на първата година в резултат на обездвижване и развитието на емболии или пневмонии. Очаква се до 2050 г. честотата на бедрените фрактури в света да се увеличи с 310% при мъжете и с 240% при жените.
От какво са продиктувани трудностите за ранното диагностициране на остеопорозата?
В повечето случаи остеопорозата протича безсимптомно, което е причина за забавяне на диагнозата и откриването на болестта едва при настъпване на счупване. За предотвратяване на тежките й последствия е необходима навременна и адекватна оценка на костната здравина, ранно поставяне на диагнозата остеопороза и стартиране на подходяща терапия.
Има ли отношение наследствеността към здравината и плътността на костите?
Наследствеността има значение както по отношение на развитието на остеопороза, така и за настъпването на фрактури. Генетичните фактори се свързват предимно с повлияване на метаболитната активност на костните клетки, определяйки тяхната способност да резорбират и изграждат костна тъкан. Установено е, че наличието на счупвания при майките или сестрите увеличава риска от остеопоротична фрактура двукратно, като рискът расте с увеличаването на броя на засегнатите членове на семейството.
Какво представлява костното ремоделиране и от какво се влияе?
Костта е жива тъкан, която се обновява непрекъснато през целия живот, чрез процеса на костно ремоделиране, включващ костна резорбция и костно изграждане. Този процес се намира в пряка зависимост от броя, активността и преживяемостта на костните клетки (остеобласти, остеокласти, остеоцити). При нормални физиологични условия съществува равновесие между костното разграждане и костното образуване. Идентифицирани са редица фактори, имащи отношение към костното ремоделиране. Към тях принадлежат хормоните, които регулират калциевата обмяна (паратиреоиден хормон, калцитонин, витамин D), голям брой системни хормони (полови хормони, глюкокортикоиди, тироксин, растежен хормон, инсулин и др.), локални костни фактори (растежни фактори, цитокини) и йони (калций, фосфати, флуориди).
Кои части от скелета най-често се засягат от остеопорозата?
Остеопорозата е заболяване на целия скелет, но най-честите й прояви са свързани с фрактури на прешлените в гръдния и поясния отдел на гръбначния стълб, бедрената кост, костите на предмишницата, ребрата, раменната кост.
Възрастта фактор ли е в развитието и влошаването на заболяването?
Напредналата възраст е съществен фактор за развитие на остеопороза и свързаните с нея фрактури. Важна роля за ускоряване на костната загуба при повечето възрастни хора играят заседналият начин на живот, липсата на достатъчна физическа активност, както и заболявания, водещи до имобилизация. От значение е и недостатъчният прием на калций с храната, намалената калциева резорбция в червата, дефицитът на витамин Д, поради недостатъчно излагане на слънчево греене и понижена способност на бъбреците да синтезират активния му метаболит. Голям рисков фактор за настъпване на фрактурите са паданията, които са значително по-чести с напредването на възрастта. Причини за това са отслабването на протективните рефлекси, нарушението на координацията, затрудният вървеж, отслабването на мускулатурата на горните и долните крайници, намалената зрителна острота и слух, приемът на медикаменти (психотропни вещества, диуретици) и др.
Кого засяга по-често остеопорозата – жените или мъжете и на какво се дължи това?
Честотата на остеопорозата е по-висока при жените. Съотношението е жени:мъже 4:1, а при сенилната остеопороза – 2:1. Причините за това са комплексни – по-тежките хормонални нарушения на жените в менопауза, изграждането на по-висока пикова костна маса и по-ниска възрастово обусловена костна загуба при мъжете, както и някои патогенетични и патоморфологични различия. При 64% от мъжете ОП е вторична, в резултат на друго заболяване или рисков фактор (хипогонадизъм, възпалителни ставни заболявания, лечение с глюкокортикоиди, витамин Д недостатъчност и др.)
Какви основни причини за развитието на остеопороза можете да посочите?
Основните рискови фактори за развитие на остеопороза са ниската пикова костна маса и висока степен на костна загуба. Значение за изграждането на пиковата костна маса имат генетични, хормонални фактори, хранене и физическа активност в периода на растежа. Размерът на костната загуба зависи също от генетичните, но и от значителен брой външни фактори – раса, пол, възраст, хормонален дефицит, хранене, физическа активност, вредни навици (тютюнопушене, прием на алкохол), съпътстващи заболявания и прием на медикаменти и др.
Кога не трябва да се пропуска профилактичното измерване на костната плътност?
Днес съществуват високотехнологични съвременни методики за оценка на костната здравина, включваща костната минерална плътност (КМП) и качеството на костта. Измерването на КМП с централна DXA остава златен стандарт за диагноза на остеопорозата, преди настъпването на фрактурите. Препоръчва се провеждане на това изследване при всички жени ≥ 65-годишна възраст и на мъже ≥ 70-годишна възраст, независимо от рисковите фактори, както и при по-млади жени и мъже, които имат рискови фактори за остеопороза (например заболявания и/или медикаменти, причиняващи вторична ОП).
Балансът на кои вещества ни подсигурява здрави кости?
От съществено значение за поддържане на здрава костна система е достатъчният прием на качествен протеин, калций, витамин Д, а в последните години се установи и важната роля на витамин К2. За пациентите с остеопороза се препоръчва минимален дневен прием на 1000 mg калций, 800 UI витамин Д, 45- 75 µg витамин К2 и 1 g/kg телесно тегло белтък (от храната и от добавки). За някои подгрупи – с недостатъчност или дефицит на витамин D, прием на глюкокортикоиди, дневната му доза може да се увеличи до 2000-3000 UI или повече дневно.
Вашият съвет за здрава костна система към читателите на GoBIO?
За профилактика на остеопорозата трябва да се мисли още по време на детството и юношеството. Необходимо е да бъде осигурен достатъчен прием на калций, витамин Д и протеини в храната, да се стимулира участието в динамични спортове, които да спомогнат за достигане на висока пикова костна маса в годините на изграждане на костната система.
При възрастните е необходима промяна в начина на живот, насочена към основните фактори, свързани с понижение на фрактурния риск. Най-важните от тях отново са храненето, физическата активност, както и ограничаването на вредните фактори – тютюнопушене, прием на алкохол, предотвратяване на паданията.
