14.8 C
София

Околната среда ли е причината за еволюцията на човека?

Благодарение на палеотнологични находки в различни части на света можем да проследим различните преходни видове, от Австралопитека до Хомо сапиенс. Днешните човекоподобни маймуни и човешките предци имат общи прародители. Първият представител на родословното дърво на човека е Австралопитекът, първите останки от който са датирани около 4 милиона години. Австралопитеците имали изправено тяло и се придвижвали на два крака. Обемът на мозъка им е бил около 450 кубични сантиметра. Преди около 2 милиона години се появява първият представител на вида Хомо – Хомо хабилис (сръчен човек). Между него и Австралопитека има няколко стъпала, които маркират постепенните изменения във формата на черепа, челюстта, походката и други важни белези.

През 2013 година в областта Леди Герару в района Афар в Етиопия е открита долна челюст с пет зъба (каталогизирана като LD 350-1), датирана от преди 2,8 милиона години. Тя изтласква произхода на човека с 400 000 години назад. Откритата вкаменена челюст е пример за преходен вид, липсващото междинно звено между примитивния Австролопитекус афарензис и Хомо Хабилис.

Анализирайки особеностите на долната челюст LD 350-1, антрополозите от Университета на щата Аризона отбелязват някои прилики с тази на Австролопитекус афарензис, видът, който включва Люси – като отдръпването на формата на брадичката например. Това не е изненадващо, тъй като най-новите намерени образци на Австролопитекус са „само“ 200 000 години по-стари от долната челюстна  LD 350-1. Въпреки това, той  притежава и някои „модерни“ характеристики, които се наблюдават сред  много по-късни представители на рода Хомо: пропорциите на челюстта, фини кътници и симетрични предкътници.

Районът Афар в Етиопия е известен сред палеонтолозите заради многото открити хоминидни останки. Сред тях е и известният Австролопитек „Люси“ открит през 1974 г., датиран от преди около 3,2 милиона години. Мандибулата LD 350-1 е с 20 см дължина и е намерена от международен екип от изследователи от университета в Аризона и Университета в Невада. Вкаменелости на потомствената линия от рода Хомо на повече от два милиона години са много редки и хвърлят светлина върху ранните етапи на еволюцията на човешкия вид. Останките от Леди Герару съответстват на лявата долна челюст на възрастен индивид – два предмолара и три молара все още са закрепени върху нея. За да изчислят възрастта им, геолози от Държавния университет на Пенсилвания изучавали вулканични скали, които се намират на мястото. Техният анализ чрез радиоактивни изотопи установява възрастта им – около 2,8 милиона години.

Регионът Афар е разположен в долината на Големия африкански разлом и е особено богат на следи от ранното човечество. Най-старите известни фосили на рода Хомо, наречени AL 666-1, също са намерени там и са датирани от 2,3-2,4 милиона години.

Въпросът е какво преди около 2 800 000 години предизвиква преминаването от Австралопитек към Хомо хабилис, който е овладял по-добре ходенето на два крака и способността да използва каменни инструменти?

Отговорът може би се крие в условията на околната среда, които са повлияли на еволюцията на вида. За да изяснят въпроса, палеонтолози от университетите в Аризона и Пенсилвания са изучавали вкаменелости от бозайници от Леди Герару, датирани от същото време като на долната челюст LD 350-1. Те открили, че фауната на този период – антилопи, слонове, крокодили, хипопотами и други, съответстват на такива, обитаващи отворени пространства, пресечени от реки, които се намират в момента в Серенгети, Танзания. Така се налага изводът, че  растителността е била предимно от вида на малки храсти и савана, където големите дървета са били оскъдни и ясно се забелязват признаци на засушаване. По времето, когато е живяла Люси, районът, който е съседен на Леди Гегару, е бил залесен предимно с буйни с гори. С изчезването на дърветата маймуните е трябвало да се адаптират към новата среда. Мозъците им са нараствали и развивали, което им позволява да правят инструменти и стават по-малко зависими от мощните челюсти и големи зъби. Хипотезата за изменението на климата, което е довело до изчезването на видовете, предхождащи тези на рода Хомо и появата на последния, често се оспорва от учените.

Все още няма достатъчно намерени фосили и е твърде рано да се каже дали преобразуването на средата е пряка причина за появата на рода Хомо.

Освен времето и причината за тяхната поява, точната последователност и промяната във външния вид на ранните представители на рода Хомо продължават да се обсъждат. Знае се, че преди 2 милиона години три вида Хомо са живели в Африка – Хомо хабилис, Хомо рудолфенсис и вероятно ранните представители на Хомо еректус. С откриването на LD 350-1 се хвърля светлина върху първите етапи от еволюцията на човешкия вид.

 

Related Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Stay Connected

22,037FansLike
0FollowersFollow
0SubscribersSubscribe
- Advertisement -

Latest Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

Гората.бг подарява 15 000 дръвчета

Гората.бг ще раздаде безплатно 15 000 дръвчета на всички, които искат „да се събудят за доброто“. По този начин организацията ще отпразнува Деня на...

Как да предпазваме океаните с всяко пускане на пералнята

При всяко изпиране дрехите ни отделят микротъкани, които попадат във водния поток и така намират път към моретата и океаните. Това не би било...