Базираните в Лондон съвременни визуални артисти Стефани Позавец и Мириам Куик събраха данни за качеството на въздуха в Шефилд, Англия, и след това интерпретираха нивата в мънистени огърлици, наречени „Air“. Колкото по-голямо е мънистото (а някои са огромни и наподобяват зъбчати колела), толкова по-значително е замърсяването.
Цветовете им също са показателни. Допустимите нива на замърсяване са визуализирани с малки светлозелени мъниста. Когато количеството на замърсителите нарастне, те се превръщат от зелени в сини и накрая в червени и променят формата си – от кръгли стават все по-големи, остри и ръбати. Огърлиците са част от проекта на двете дами „AirQuality+“. Онзи, който ги носи, може съвсем физически да усети тежестта, която представлява ежедневната ни дейност за природата, а всички, които го виждат, добиват интензивна представа за качеството на въздуха, който дишат.
Позавец и Куик изработиха и 3 чифта очила, с които може да се види замърсяването на въздуха. Те се наричат „Seeing Air“ също са създадени от данни на Института за въздуха в Шефилд. Очилата се състоят от няколко слоеве лещи, които съдържат данни за големи частици, данни за малки частици и данни за азотен диоксид. Идеята е, че онзи, който ги носи, може да види слоевете на замърсяването, които са неясни и създават проблеми на зрението, точно както замърсяването прави с въздуха. Трите чифта очила представляват качеството на въздуха в града – един ден с високи съдържания на азотен диоксид, един ден с големи частици и един ден с относително чист въздух.
И огърлиците, и очилата, бяха представени на голямо събитие на „AirQuality+“ в Шефилд.
