Тесла завещава на света над 700 патента в областта на електричеството и прави милионери не един и двама индустриалци, докато самия той изживява последните си години скромно и самотно, общувайки единствено с гълъбите.
Ковчегът на сръбския изобретател е носен от нобелови лауреати, хиляди хора се стичат, за да го изпратят в последния му път. Съболезнования изказват първата дама – Елинор Рузвелт, вицепремиерът Уолъс и кметът на Ню Йорк. Последна почит, последвана от години забвение.
Представете си интелекта, предвидил и разработвал в далечния XIX век безжични комуникации, дистанционни управления, wi-fi технологии, електромобили и редица други, нормални за днешното ежедневие, уреди. Не случайно около личността и разработките на Тесла и до днес витаят мистерии и конспиративни теории.
Тесла преди Тесла
Никола Тесла е роден през 1856 г., в нощта срещу 10 юли в град Смилян – тогава част от Австро-Унгарската империя.
В нощта на раждането му се развихря невиждана буря, небето е разсичано от мълнии и гръмотевици, а бабата, която акушира, суеверно нарежда, че детето ще бъде обладано от тъмни сили. Не, казва Джука Мандич, майката на Тесла, синът ми ще е озарен през целия си живот от светлина. Думите ѝ се оказват пророчески, а Никола ще отдаде почти цялата си енергия на електричеството.
Майката произхожда от един от най-старите сръбски родове, известен с изобретателския си дух, а Милутин Тесла, бащата на Никола, е православен свещеник.
Луд или гений
Жестока семейна трагедия бележи завинаги психиката на бъдещия учен. Когато е петгодишен, малкият Никола става свидетел на смъртта на брат си Дане, след инцидент по време на конна езда. Малкият Тесла започва да получава халюцинации, а години по-късно, хората около него често ще го смятат за луд и то не съвсем без основание.
Популярният му образ е на ексцентричен луд гений, обладан от видения и пословични фобии, вероятно гарнирани с доза театралност. Животът му е низ от безкрайни ритуали. Трудно е след изброеното да си представим как изобщо е имал социални контакти и е значително по-лесно да оправдаем на хорското мнение.
В преследване на мечтите
През 1873 г. обаче младият Тесла все още е далеч от проявите на гениалност. Волята на баща му е да стане свещеник. Мечтите на Никола се реят доста отвъд религиозните канони, но като че ли бъдещето му е предрешено. Съдбата се намесва не особено добронамерено, но достатъчно ефективно, давайки шанс на младежа да сбъдне мечтите си. Никола Тесла се разболява от холера. Девет месеца е между живота и смъртта, а баща му в отчаянието си дава обет да запише сина си в най-доброто инженерно училище, стига да оздравее.
Чудото се случва и Никола заминава да учи в Грац – Австрия. През 1880 г. постъпва в Националната телефонна компания в Будапеща. По време на една от обичайните си разходки в парка, Никола получава мълниеносно видение. Пронизва го пулсираща краткотрайна болка, последвана от трескаво рецитиране на любимия Гьоте. Думите от Фауст се леят с лекота (Тесла говори свободно осем езика). След последната строфа младежът, с прецизна точност, направо върху земята, скицира схемата на асинхронния двигател.
През 1882 г. Никола Тесла постъпва във френския клон на Continental Edison Company, но все повече го привлича идеята за Америка.
Америка
Електроиндустрията в САЩ бележи огромен напредък. Мисълта да пресече Атлантическия океан изпълва младия Тесла с ентусиазъм и през 1884 г. той заминава. На кораба, с който пътува, избухва бунт и голяма част от багажа и парите му са откраднати. Все пак сърбинът стъпва благополучно на американска земя, само с четири цента в джоба, малко дрехи, няколко поеми и препоръчително писмо до Томас Едисон. Тесла слиза от кораба и възможно най-бързо се отправя към дома на Едисон, стискайки в ръка препоръчителното писмо от директора на френския клон на Edison Machine Works, което гласи:
„Това писмо служи, за да представи г-н Никола Тесла.
Драги Г-н Едисон, познавам само двама велики мъже. Вие сте единият, а младият Никола Тесла е другият.“
Едисон е доста скептичен към идеите на сърбина, но все пак му дава шанс и го назначава на работа. Историята завършва с пълно фиаско, най-вече за Никола Тесла. Младият учен прави значителни подобрения в лабораториите на Едисон, като за това предварително му е обещана премия от 50 000 $. Тесла обаче не получава и цент – Едисон интерпретира обещанието си като най-обикновен американски хумор. Всяко зло за добро. Тесла напуска, за да продължи да преследва мечтите си.
Войната на токовете – AC vs DC (променлив срещу прав ток)
Понякога мечтите завършват в канавките, поне за определено време. Точно там, докато копае улиците на Ню Йорк, за да се препитава, го намира Алфред С. Браун, директор на Western Union. С неговата финансова подкрепа Тесла успява да реализира системата си за променлив ток, но повечето инвеститори остават скептични. Правият ток на Едисон все още е възприеман като единствената разумна електрическа технология. Само Джордж Уестингхаус, финансов магнат и председател на Електрическото дружество в Питсбърг, е впечатлен. Срещу един милион долара той откупва патентите на Тесла.
Благодарение на славата си Тесла и Уестингхаус през 1895 г.печелят конкурса за изграждане на първата хидроцентрала на Ниагарския водопад.
Войната на токовете е в разгара си. Битката се води на много фронтове и с всякакви средства. В крайна сметка променливият ток печели войната, но финансовите сили на спечелилите са изцедени до последно. Уестингхаус е пред фалит. Тесла благородно опрощава десетте милиона, които Уестингхаус му дължи и продължава да преследва мечтите си.
Колорадо Спрингс и Кулата на мечтите
През лятото на 1899 г. Никола Тесла заминава за Колорадо Спрингс. Този път проектът му е финансиран от Джейкъб Астор – собственик на хотелите „Уолдорф – Астория“. Намеренията на учения са да изследва гръмотевичните бури.
След като цялата апаратура в новопостроената станция е сглобена, експериментът започва. На разстояние от 40 км в земята са забити електрически крушки. След задействането на трансформатора, черпещ енергия от местната електроцентрала, небето бива прорязано от ярки светкавици и за секунди се разразява истинска гръмотевична буря. Колорадо Спрингс е в ужас и искри, но резултатът е налице – всички отдалечени крушки светват. Няма аплодисменти, само завеса от тъмнина – електрогенераторът на градчето не издържа на напрежението. Но с този експеримент Тесла ясно доказва, че Земята е отрицателно заредено проводящо кълбо. По-важното откритие е, че ученият установява наличието на стационарни (стоящи) земни вълни, които могат да бъдат изкуствено стимулирани.
След завръщането си в Ню Йорк, Тесла заявява:
„Принципът, който открих в Колорадо Спрингс, е удивителен. Той показва че са възможни резултати, за които не е и мечтано преди, при условие че се построи достатъчно голямо съоръжение в съответствие с плановете ми.“
По това време все повече се говори за безжичната комуникация. Сръбският учен вече има подобно патентовано изобретение и финансовият магнат Джей Пи Морган решава да инвестира в гения на Тесла.
През лятото на 1900 г. са положени основите на кулата Уордънклиф – съоръжение, предназначено да приема и предава безжичен сигнал. Но прекалено големите мащаби на проекта и концепцията на Тесла отнемат време и ученият е изпреварен. През декември 1901 г. Гилермо Маркони успява да предаде буквата „S” чрез радиосигнал (радиотелеграфът използва морзовата азбука) от Англия до Нюфаундленд. Никола Тесла приема невъзмутимо новината:
„Маркони е добър човек, нека продължава – все пак той използва седемнайсет от моите патенти“.
Джей Пи Морган обаче също толкова невъзмутимо отказва занапред да финансира проекта Уордънклиф, смятайки че постижението на Маркони е напълно достатъчно и задоволително.
За да спаси мечтата си, Никола Тесла изиграва най-важния си коз:
„Това, което планирам и което със сигурност мога да постигна, е не просто предаване на съобщения, а по-скоро предаване на електрическа енергия по целия свят. Една обикновена централа от 100 конски сили може да задвижи стотици милиони уреди.“
Но отговорът на Морган е смразяващо прагматичен:
„Ако енергията се предава безжично, аз къде ще сложа електромера?“
Теория на конспирацията
Тесла не се отказва от Кулата на мечтите. Влага по-голямата част от спестяванията си в този проект. Небето е единственото огледало за експериментите му, а то ту напомня Северно сияние, ту е разсичано от мълнии. Дали Тунгуската загадка не е следствие от експериментите на учения? Съществува ли лъч на смъртта, или е плод на фантазията на Тесла? Години по-късно дори му приписват ключово участие в супер секретния проект „Дъга“, в рамките на който се провежда мистериозния Филаделфийски експеримент.
Името на Тесла е замесено в много конспиративни теории, но за съжаление е заличено от много реални изобретения. Най-фрапиращ е случая от 1904 г., когато патентът за радиото му е отнет и присъден на Гилермо Маркони. Пет години по-късно Маркони получава Нобелова награда. С това Никола Тесла така и не успява да се примири. Справедливостта възтържествува няколко месеца след смъртта на сръбския учен – патентът отново е записан на негово име, а по-късно единицата за магнитна индукция е наречена „Тесла“ в негова чест.
Колумбовото изложение в Чикаго през 1893 г., посветено на 400 години от стъпването на Христофор Колумб в Америка, става причина за появата на един от най-колоритните български пътеписи – „До Чикаго и назад“. Уестингхаус и Тесла успяват да спечелят доверието на организаторите и изцяло електрифицират световното събитие. Това е първата победа на фронта на токовете. Системата не само работи, тя оставя всички посетители без дъх, а павилионът с електричеството е като декор от приказка на Шехерезада. „Друго нещо е отделът на електричеството. Тука и говедо да пуснеш, ще пощръклее от възхищение.“, така Алеко Константинов описва това постижение.
