Ненужните хора са като ненужните вещи – мястото им не е близо до вас.

Ако телефонът не звъни, това не е самота, това са лоши приятели. Пълният списък с телефонни номера почти винаги означава много добри познати и почти никакви приятели. В тази необятна територия, която наричаме приятелство, количеството обикновено няма никакво значение. Достатъчни са ти само двама-трима човека, които и в най-дълбокия сняг да направят пътека до дома ти, за да те прегърнат и успокоят.
Колкото и да ми се иска, не успях да открия книга с рецепти как да опазиш сърцето си от другарско пробождане. Приятелите трудно се създават, но могат да бъдат изгубени само с една тежка дума. А когато сърцето е претрупано с обида, то започва да тежи. Може и да не съм открила формулата на безоблачната дружба, знам, че приятелството трябва да бъде почиствано редовно и поливано с любов.
Тъй като професията ми е свързана с ежесекундно общуване с най-различни хора, нюхът ми към разнородните представители на човешкия род е по-остър и от на куче-следотърсач. Само едно ръкостискане ми е нужно, за да разбера ще бъдем или няма да бъдем другари с този, който стои срещу мен. Понякога изобщо не си подавам ръката. Защо да го правя, когато виждам откровено незаинтересована физиономия пред лицето си, „Абе, що ме занимавате сега с тази жена, искам да си чатя в скайпаааааааааааа“.
При поредното профилактично посещение на кабинета на личния ми лекар разбрах, че сърцето не боли, боли мускулът до него. Убедена съм обаче, че душата може да боли. „Така, поне си сигурен, че имаш такава“ е любимата закачка на близка моя приятелка, която се стопи от мъка по бившия си съпруг. И точно, когато реши, че никой повече не може да я обича, се появи друг мъж, който бързо превърза душата й с обич и топлина.
Не съм почитателка на крайностите, в които достигаш до ръба, само и само да тестваш хората около себе си и да видиш дали им пука за теб. Това ми се вижда като скачане от мост, без да си сигурен, че са ти сложили осигурителното въже. И все пак смятам, че не е нужно да загубиш някого, за да разбереш, че у теб се е настанила една огромна празнина. Трябва ли някой да напусне този свят, за да започнеш да си говориш с него наум и да усещаш невидимото му присъствие, а докато е бил на тази земя, си отлагал едно „Обичам те, ценя те, радвам се, че си ми приятел!“?
Баба ми притежаваше най-прекрасното сърце на земята. Прекрасно и болно. Толкова болно, че я загубих, когато бях още малко момиченце. И въпреки че тя не успя да ме види като голям, реализирал се човек, като жена, като булка и като майка, споменът за нея все още ме кара да се усмихвам. И да си поплаквам. Защото, въпреки физическите си страдания, до последно тя раздаваше сърцето си с пълни шепи, без да го щади.
Много ми се ще в кварталния магазин бързо и безпроблемно да открия препарат да почистване на души. Фъс, фъс – и душата ти заблестява на слънцето, нова, неизползвана и чиста. Фъс – и ето, всичко се е отмило, а под черното се е подало бяло, златно, блестящо. Сега и само сега, на ексклузивна цена, купете на промоция. Ще е най-търсената стока, уверявам ви. Иначе защо щяхме да имаме изрази като „гнила душа“, „мръсна душа“, „душевна нечистоплътност“. Просто пръсваш еднократно и душата ти е готова за многократно използване.
Такова вълшебно пръскало все още не съм открила и затова, засега, разчитам на добрата стара метла. Редовно я прилагам, когато усетя, че някой вече няма място в сърцето или списъка ми с приятели. Така, предвеликденски, пуснах метлата в действие и, о, чудо, цели трима от приятелите ми в социалната мрежа вече не са ми такива. Единият ме намирал доста крайна по въпроса за хвърлянето на боклука през балкона, другият пусна доста ирония по темата за опазването на околната среда, а третият – с него просто не се разбрахме за един филм, в който последният неосмян българин, довчера икона, псува хамалски пред бесилото. То, ако си решил, че ще се разделяш с някого, поводи хиляди. Въпросът е поводът да си заслужава „метлата“.
Онази поговорка, че в момента, в който изхвърлиш нещо ненужно, то веднага, още на следващия ден, ще ти стане нужно, е пълно безумие. Измислена е със сигурност от някой, който до края на живота си е работил омразна работа, живял е с нелюбима жена и е правил всичко, само не това, което наистина е искал.
Ненужните хора и ненужните вещи трябва да бъдат далеч от вас. Така със сигурност ще отворите място за онези, които искат да усмихнат деня ви, а не просто да са част от последователите във Фейсбук.
И преди да отворя широко прозорците в душата си и да проветря старателно цялото си същество, да не забравя да споделя една тайна. Не вярвайте на усмивките. Понякога те не са искрени и не идват от чистото езеро, а са само отражение на една зле прикрита локва. Подайте си ръката. Ако отсреща ви посрещнат с длан, която виси вяло, като умряла риба, работата е ясна.
Казват, че най-боляло от приятелската измяна. И въпреки всичко, няма нищо по-прекрасно от едно искрено приятелство, в което колко даваш и колко получаваш няма никакво значение. Дружбата не може да се премери със сантиметър, да се претегли с кантар и да се напъха в консерви. Тя съществува там, където в едно сърце винаги ще се намери място за мила дума или за малко споделена тишина.