Ако не сте ходили отдавна до Мальовица – сега е моментът да го направите отново. Ако не сте стъпвали в тази част на планината – лятото е най-подходящият сезон да поправите тази грешка. Мальовица е част от задължителната програма за онези, които смятат, че най-релаксиращата почивка е да се измориш хубаво, докато катериш пътеките. Пък и няма какво да се лъжем – Мальовица е класика за всички, които обичат планината. Но преди да тръгнете в тази посока, нека уточним за какво става въпрос, когато казваме Мальовица. Има три възможни отговора.
Мальовица за начинаещи
Мальовица за начинаещи, за семейства с малки деца и за мързеливи компании – това е ЦПШ „Мальовица“. Зад странното съкращение ЦПШ се крият инициалите на Централна планинска школа. Тук има пост на Планинска спасителна служба, голяма поляна, която се нарича, разбира се, „Меча поляна“ и хубави гледки. Намира се на приблизително 1800 метра надморска височина и това е ясен знак, че се намираме високо в планината. До ЦПШ „Мальовица“ стига асфалтов път, а разстоянието от град Самоков е около 20 км. От ЦПШ за първи път се разкрива хубава гледка към връх Мальовица и не само. Защото оттук тръгват и много маршрути из Рила.
Пред години естественото място за преспиване е била „Меча поляна“ – на това място са се разпъвали толкова много палатки, че поляната се е оказвала тясна. Това се случва и днес – „Меча поляна“ се намира точно преди границите на национален парк „Рила“, така че къмпингуването не е забранено. Другият вариант за оставане тук е едноименният хотел „Мальовица“ – той е част от планинарския фолклор и място за срещи на няколко поколения – http://maliovitsa.com/. Това трябва да се разбира буквално. По това време на годината може да видите как по коридорите тичат деца от зелени училища, как алпинисти подреждат катерачния си инвентар и скатават въжетата в раниците, преди да тръгнат към високото, както и възрастни планинари, които се връщат по любимите си места и пеят до късно през нощта планинарски песни в ресторанта.
Така или иначе – около ЦПШ има каква да се прави – от бране на боровинки до хвърляне на камъчета в реката или разходки в района. Наблизо се намира и местността Яворова поляна – между ЦПШ „Мальовица“ и хижа Вада. Теренът не е стръмен, приятен е за изкачване, а децата вкъщи така и не научиха името на Яворова поляна, а я наричат „Ягодова поляна“. Обяснението е просто – заради надморската височина тук боровинките, горските ягоди и малините узряват по едно и също време и в началото на август всичко наоколо е покрито с горските плодове.
От Яворова поляна започва и още един интересен маршрут – това е Ботаническата пътека. Тя се движи по долината на Урдина река, която е успоредна на долината на Мальовица. Въпросната пътека е живописна, катери плавно нагоре и за два-три часа, в зависимост от темпото на ходене, стига до Урдин циркус. През това време могат да се видят няколко информационни табели, които обясняват кое точно растение е омайничето и кое – жълтият кантарион, как изглеждат смърчът, бялата мура или черният бор. За онези, които не зачитат табелите, остават дивите гледки. Долината на Урдина река е едно от рядко посещаваните места в Рила, но заради нея си струва туристите да изоставят за малко останалите популярни маршрути в района – като Мальовица, Седемте езера или Скакавица.
А сега най-важното – разстоянието от ЦПШ до хижа Мальовица е много по-кратко и се изминава обикновено за 30 – 45 минути. Практиката показва обаче, че разстоянията са нещо много субективно и ако за голяма част от хората 30 минути са достатъчни, за да се качат до хижата, за други, особено за семействата с малки деца, това може да им отнеме почти цял ден с всички спирки за хранене, правене на снимки и бране на горски ягоди, боровинки и цветя. Пътят е хубав, широк, не е стръмен и няма как да се объркате.
Малко по-високо или хижа „Мальовица“
Обикновено всеки спира там, оглежда се за познати лица, изляга се за малко на шезлонгите, преди отново да сложи раницата на гръб и да продължи. В момента хижата служи нещо като гара разпределителна, много малко са хората, които се задържат там за повече от една-две нощувки. Условията през последните години са повече от спартански.
Когато минавате покрай хижата, потърсете табелата „Кравешка метеорология“. Тя е местна легенда и обикновено предизвиква смях у всеки, който я прочете. Но в интерес на истината, трябва да признаем, че тази т.н. „кравешка метеорология“ има нещо много вярно. Тя звучи така:
„Гледай опашката на кравата.
Суха ли е – слънчево е.
Ако е мокра – вали.
Ако е твърда – студено е.
Ако е заледена – вали сняг.
Клати ли се – има вятър.
Ако не я виждаш – мъгла.
Ако я няма – ураган.“
