Много се постарах да остана жена-дете, но не ми се получи. Не ми се получи защото бях възпитавана, че да си различен е лошо. Че трябва да си като другите, ако искаш да бъдеш ,,приета“ от тях. Отлагах раждането, отлагах дипломирането си, отлагах срещи и раздели и всичко това в името на вечността. Много исках животът ми да се превърне в безвремие и аз кротко да се полюшвам на вълните му. Живеех с идеята, че не искам да съм като другите, защото всички жени около мен живееха еднакво. Оплакваха се от мъжете, децата, работата, шефа. Крачеха с вечните пазарски чанти през живота си и тихичко догаряха на балкона, поливайки мушкатото.
Времената бяха такива, че наистина една голяма част от жените на 40 и отгоре изглеждаха като лелички. На 40 вече бяха с 1 или 2 деца. Със скучна, но несменяема професия и разбира се, с оплешивяващ съпруг със заявка за хипертония. Редовната годишна отпуска, студио X в събота вечер и сочната съседска клюка бяха подправките на ежедневието. Ударнички, ,,образцови съпруги“ и другарки за пример бяха най-желаните титли, характеризиращи женствеността. Тогава жените на 40 нямаха голям избор. Бяха еднообразни и скучни като парадите за 1-ви май.
Е, разбира се, че имаше и ,,бъгове“. Жени, които слушаха ,,забранена музика“, развеждаха се, мечтаеха и стърчаха като зле подстригана коса над сивата маса. Прекрасни жени! Живи! Лишени от съмнения, оперирани от подчинение и страх. Искащи, задаващи въпроси, нахално гледащи изпод бунтарски бретони. Но времето беше такова, че те някак си се изгубваха в многото равно.
Сега възможностите са много. Въпрос на избор и желание. Искрено се надявам, че съм живяла в последното издание на нещастните, излети по калъп жени на 40+. Без хоризонт и самочувствие. Без думички като лазерна епилация, лифтинг, шопинг и мързелуване. Сега момичетата на 40 и отгоре имат други грижи. Страхуват се от старостта. Атакуват смело бръчки, горещи вълни и… самота. Сърфират в сайтове за запознанства и голяма част от тях изглеждат завидно добре. Хранят се разумно, спортуват, излизат на лов за мъже и нямат намерение да пропускат купона.
Но наближавайки 40-те, всички някак си се стягаме. Какво направих? Живях ли според собствената си мярка за хубаво и лошо?
Много жени все още живеят по модела на майките и бабите си. Пренебрегват собствените си потребностите в името на децата и съпруга. Защото така трябва! Жертват мечтите си, за да задоволят тези на дъщерята и сина. Скъпи училища, обучение в чужбина,частни уроци… И постепенно косата се боядисва все по-рядко, маникюрът и масажът се превръщат в ненужен каприз, а малките ежеседмични срещи с приятелки постепено се видоизменят в изключение. Приоритет са детето, партньора, родителите, приятелите, работата и всичко, за което се сетите. Не помислят дори, че най-голямата услуга, която могат да направят на наследниците си, е да бъдат щастливи. Да изпълнят живота си със смисъл и лични позитивни преживявания. Вкопчени във вече порасналите си деца установяват, че нямат собствени цели и мечти. Живеят през техните радости и мъки. Опитват се да контролират връзките, контактите, начина им на живот. В даден момент установяват, че освен горчивина и самота, всички тези ненужни усилия не са донесли нищо добро. Установяват, че от добри майки (според тяхната мярка), са се превърнали в досадни и нежелани събеседници за собствените си деца. И така, нямайки избор, тези жени започват да боледуват. Симптом след симптом, диагноза след диагноза – единственият начин да задържат вниманието на най-скъпото в живота си. Душевното страдание намира път да се прояви навън през тялото. Лекарствата не помагат, съветите също. А един от лековете е толкова достъпен – да прегърнат себе си. Да се заобичат и да срежат пъпната връв, която държи в хватка и тях, и децата им.
Всичко това е описано детайлно и много достъпно в книгата на Анатолий Некрасов ,,Оковите на майчината любов“. Горещо я препоръчвам като средство за спешна помощ при конфликтни връзки майка-дете.
40-годишните се оказва, че могат да бъдат и секси, и много интересни. От позицията на опита спокойно могат да избират най-доброто за себе си. Знаят какво искат и как да го постигнат. Поемат смело отговорност за собствените си грешки и провали. Да си на 40 вече не е залез, а често нов хоризонт. Възможност за спокойна равносметка, а не за истеричен страх пред 50-те. Понякога има и тотална смяна в начина на живот. Време за прозрения и истини. Все по-често жени на 40+ решават да станат майки. Някои за първи път, други за втори или трети.
Йога, пилатес, зумба и още безброй начини за борба със земното притегляне. Всичко това е достъпно и реално. Въпрос на желание. Думата „климактериум“ вече не се разглежда като неизбежното, женско проклятие, а като сигнал за настъпваща закономерна, но не драматична промяна. Начинът на хранене, спортът и спокойното отношение към тялото допринасят за плавния преход. Достъпната информация ни прави знаещи и уверени в избора ни на живот.
40-годишните крачат с високо вдигната глави и нямат никакво намерение да слизат от подиума. Все по-често млади мъже предпочитат компанията на точно такива жени. Казват, че били по-интересни…
А какво направих аз на 43?
- На 41 без два месеца родих дъщеря си.
- Напуснах работата, която ме обезличаваше и разболяваше.
- В момента практикувам мечтаното от мен дълги години.
- Промених начина си на хранене и ако щете вярвайте, изглеждам много по-добре от на 20.
- Научих се да казвам „Не!“.
- Грижа се за тялото си.
- Редуцирах кръга от близки хора.
- Повече отстоявам себе си и собствените си интереси.
- Харесвам се такава, каквато съм.
- Помирих се със сянката си.
Какво ще кажете? Аз мисля, че да си на 40+ е прекрасно!
