2.4 C
София

На една ръка разстояние

 

Това чувство, че летиш и в мъглата винаги виждаш прокрадващото се слънце, не се нуждае от демонстрация, нито от думи.

Според учените с каквато и био храна да се храните, колкото и чисти продукти да използвате, каквито и кремове да мажете през час, нищо няма да ви озари така, както щастието. Вероятно сте чували израза „гладни за щастие“. Дори и в буквален смисъл, ние се храним със щастие. Колко, обаче, е един грам щастие? Колкото едно детско „Мамо, обичам те!“ сред килим, пълен с трохи от солети и кроасани. Или едно неочаквано приятелско „Да те чуя как си и затварям!“ в средата на бурен работен ден.

В листовката за употреба на щастието пише, че то няма странични ефекти и с него спокойно може да се предозирате. Скоро прочетох в една книга, че всъщност парите могат да ни осигурят удобство и сигурност, но с тях не можем да си купим щастлив живот. Парите купуват легло, но не е и почивка. Купуват ласкатели, но не и приятели. Купуват скъпи подаръци, но не и любов. Купуват билет за празничното шоу, но не и весело настроение. Плащат за образование, но не те учат на изкуството да мислиш. Успехът в училище и в работата носят слава, но не и щастие. Славата предизвиква аплодисменти, но не носи радост. Създава обкръжение от хора, но не прогонва самотата.

Което в превод ще рече, че не е важно животът ти да е безупречен. Важен е погледът и усещането, което имаш към неперфектните събития, които ти се случват.

Наскоро един близък семеен приятел получи сериозна сърдечна криза. Приеха го в болница, стабилизираха го, изписаха го с килограм лекарства. Докато другите се суетяха около леглото му, аз седнах и го попитах дали погледът му към света се е променил. И получих най-неочаквания отговор! Той гласеше, че всъщност приятелят ми е щастлив от срещата с болестта. Вечно забързан, постоянно ангажиран, провеждал нечовешко количество телефонни разговори. И дошла кризата, за да му покаже, че трябва да намали темпото, да успокои топката, да обръща повече внимание на семейството си и да не кара роднините си да се строяват в редичка и пред болничното легло да му казват, че го обичат безгранично.

Вече не тичам, за да хвана трамвая. Гледам да не заспивам с телефон в ръка и отворен лаптоп в скута. Тихо събирам разпилените играчки и не правя драми от факта, че отново съм намерила няколко солети в дамската си чанта. Проверих си холестерола и разбрах, че една плака може и да не ме уплаши, но трябва аз да я уплаша. Завързах мартеницата си на кварталната джанка и се приготвих да я браня от тежките момчета, които всяка пролет чупят клоните й, докато се катерят по нея.

Представих си какво за мен е означавало щастието преди 20 години и какво ще означава след още толкова. Само едно единствено нещо. Да знам, че когато отворя очи сутрин, отново ще се усмихна на жената в огледалото. Дори и с бръчки и с прошарена коса.

Related Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Stay Connected

22,037FansLike
0FollowersFollow
0SubscribersSubscribe
- Advertisement -

Latest Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

Гората.бг подарява 15 000 дръвчета

Гората.бг ще раздаде безплатно 15 000 дръвчета на всички, които искат „да се събудят за доброто“. По този начин организацията ще отпразнува Деня на...

Как да предпазваме океаните с всяко пускане на пералнята

При всяко изпиране дрехите ни отделят микротъкани, които попадат във водния поток и така намират път към моретата и океаните. Това не би било...