Със своя ярко червен цвят и сочни зрънца, нарът е намерил своето вечно място в редица велики произведения, сред които дори Библията, „Одисея“ на Омир, еврейската Тора и др. Според Библията пратениците на Мойсей до Обетованата земя се завърнали с нар, като доказателство за плодородието на тамошните земи. И не само – легендите кръстосват от тайните на красотата на Клеопатра до Хипократ, който предписвал сок от нар срещу безплодие.
Подаръци от древността
Днес до нас са достигнали различни доказателства, че в древен Египет нарът е бил символ на плодовитост и лек за редица болести, в Тибет с него третирали различни стомашни болести, в арабския свят със сока му се борели с главоболие и сърцебиене, а индийците все още го ценят като източник на вечна младост. Китайците от векове познават противовъзпалителните качества на запарената му кора, прилагат я и при нарушена обмяна на веществата.
Произход и характер
Нарът широколистно от рода Punica, което може да се срещне като храст или дръвче. Максимумът, до който може да достигне, е около 8 метра, когато е диворастящо обаче, рядко израства като дръвче, предимно се развива като храст.
Нарът цъфти с разкошни червени цветове, а плодът, който завързват, е с формата и размера на портокал. Ядливата част от плода представлява многобройни червени зрънца – сочни, сладки и леко кисели. Големината му варира според сорта, региона на отглеждането му и полаганите грижи.
Произходът му е проследен до Иран и централна Азия, откъдето се разпространява към тропическа Африка, югоизточна Азия, средиземноморските региони, Армения и югозападните части на САЩ. Категорично сухолюбиво, в Америка дървото било пренесено от испанските мореплаватели, но с отглеждането му се занимавали главно мисионерите. Така символът на Ориента – нарът достига и до нас, като днес вече знаем, че вирее доста успешно в България.
Вкусната домашна аптека
Умението на древните да впрягат природата в помощ при различни болестни състояния е широко известно. Днес обаче вече знаем кое свойство на дадено растение точно на кои вещества се дължи, науката изследва и доказва състава и действието им. Така се е достигнало и до твърдението, че нарът е плодът, съдържащ най-много антиоксиданти. И това не е всичко – сочните зрънца обогатяват организма ни с голямо количество витамин С, калций, магнезий, фосфор, желязо, натрий, калий, фолацин, пектин, танини. Това е и причината да се твърди, че нарът стимулира кръвообращението, намалява нивото на лошия холестерол, действа благотворно при редица заболявания на сърдечносъдовата и стомашно-чревната системи, повишава мъжката потентност. Тонизира, укрепва, обезболява и се бори с възпаленията, подпомага възстановяването след тежки операции и инфекции, покачва нивото на хемоглобина, съхранява от разрушаване ставите. Но това далеч не е всичко – нарът ни прави по-устойчиви към радиацията.
Е, може и да нагарча
Зрънцата от нар са изключително свежи и вкусни, то не само те се използват през вековете в помощ на доброто ни здраве. Кората му е изключително богата на дъбилни вещества и това я прави чудесно средство за борба със стомашни паразити и инфекции – факт, който дори съвременната медицина не отрича. Ако приготвите чай от парче кора от нар, тя ще потисне грам-положителните бактерии, имайте предвид, че съдържаните в нея полифеноли дори са в състояние да спрат размножаването на дизентерийните пръчици. Така че гарантирано запарката от кората помага при стомашни заболявания и разстройства, дизентерия, главоболие, висока температура, ангина, анемия, бъбречни кризи, натравяния, туберкулоза, пневмония, кашлица и астма, дерматит и изгаряния, а като гаргара и при възпаления на венците и сливиците. Запарката от кората на нара обаче въобще не е приятна на вкус, както неговите семенца. Но при този чудотворен ефект върху здравето ни, това би трябвало да не ни спира.
