8.8 C
София

Намалената инсулинова чувствителност

Проф. дмн Здравко Каменов е национален консултант по вътрешни болести, началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ „Александровска“ и ръководител на Катедрата по вътрешни болести в Медицински университет–София. Има специалности по вътрешни болести, eндокринология и болести на обмяната, както и по сексуална медицина с изпит на Европейското дружество по сексуална медицина. Специализирал в Япония, Австрия, Русия, Италия, Дания, Великобритания, САЩ и др. Зам.-председател е и научен секретар на Съюза на българските медицински специалисти. През 2015 г. става първия български лекар, получил наградата на Американската асоциация на клиничните ендокринолози и Американския колеж по ендокринология за работата си в областта на ендокринологията. Има около 200 научни публикации с над 1000 цитирания (900 извън България).

 

 

Проф. Каменов, какво представлява инсулинът и каква е ролята му в организма?

Инсулинът е пептиден хормон, който се секретира от бета-клетките в панкреаса (задстомашната жлеза). Основната му роля е да участва в обмяната на веществата, а в тази огромна биохомична област той има ключово значение за поддържането на нормалните нива на глюкозата в организма. Той е единственият хормон, който намалява кръвната захар, докато много от останалите хормони я повишават и по този начин имат контраинсуларен ефект. Инсулинът способства навлизането на глюкозата в много видове клетки, изграждащи тъкани. За да се реализира ефектът му, той трябва да се свърже с определени структури на клетъчната повърхност (мембрана), наречени рецептори. По този начин действат и останалите хормони. Обикновено този процес е много специфичен за конкретния хормон и се сравнява с отключването на една ключалка с нейния ключ. По-нататък по различни механизми (пострецепторни процеси) ефектът от свързването на хормона с неговия рецептор се предава в клетката и води до специфични за всеки хормон ефекти.

 

А кога говорим за инсулинова резистентност?

Функциите на инсулина могат да бъдат опорочени от най-различни фактори и по различни механизми – от процеса на стимулиране на синтезата и отделянето му в кръвта, до свързването му с рецептора или пък реализацията на пострецепторните процеси. По този начин, дори и да е в достатъчно количество, инсулинът не може да си върши работата в организма – състояние, наречено инсулинова резистентност. То може да се характеризира и като намалена инсулинова чувствителност. Има редица методи и формули за обективизиране на инсулиновата резистентност, но общото между тях е, че е необходимо по-голямо количество инсулин (компенсаторна хиперинсулинемия), за да се поддържат нормалните нива на кръвната захар. Проблемът е, че хиперинсулинемията води до покачване на теглото, а по-голямото тегло изисква още повече инсулин, за да се поддържа нормална гликемия и по този начин порочният кръг се затваря и килограмите растат.

 

Може ли да се каже, че тази диагноза може да бъде и генетично предпоставена?

Тук говорим по-скоро за патологично състояние, което стои в основата на редица други болестни процеси, отколкото за определена диагноза на болест. Инсулиновата резистентност наистина има сериозна генетична (наследвена) предиспозиция. Всички знаят, че в семейство със затлъстели родители, децата също имат по-висока вероятност за затлъстяване. Разбира се тук не само генетиката е от значение, а и хранителните навици в семейството, които тласкат децата към преяждане. Възможностите на панкреаса да произвежда инсулин също са генетично заложени. С нарастването на теглото и инсулиновата потребност задстомашната жлеза е поставена на изпитание да работи „на по-високи обороти“, за да осигурява нужните по-големи количества инсулин. Докато тя се справя, кръвната захар е нормална, но лошото качество на работа на инсулина в тъканите се компенсира с повишеното му количество. В определен момент капацитетът е надминат и количеството произведен инсулин вече не е достатъчно. Тогава кръвната захар започва постепенно да расте – първо стойностите след хранене, а после и тези на гладно – развива се диабет.

 

Кои са външните физически белези, по които можем да заподозрем развитието на инсулиновата резистентност?

Винаги, когато има затлъстяване, съсредоточено в областта на корема (синоними – централен, абдоминален, висцерален, мъжки, ябълковиден тип), трябва да се предполага наличие на инсулинова резистентност и е уместно да се направят изследвания в тази насока. При мъжете обиколката на талията е по-голяма от тази на ханша (>1), а при жените съотношението между тях е под 0,85. Много демонстративно, но не винаги представено е пигментирането на врата, мишниците и други триещи се области в сивкав до кафяв цвят, сякаш са мръсни (акантозис нигриканс).

 

Кои симптоми се включват в първата проява на заболяването?

Вече стана дума за нарастващото тегло със специфично преразпределение на мастните депа. Като правило има повишен апетит. Тъй като количествата освобождаван инсулин са прекомерно големи, а и неправилно секретирани спрямо нуждите, често може да има значително намаление на концентрацията на глюкозата в кръвта – гликемията (хипогликемия). При това тревожно състояние може да има разтреперване, прималяване, изпотяване, главоболие, нарушение на координацията и забавяне на реакциите, отслабване на паметта и др.

 

Как инсулиновата резистентност влияе върху репродуктивната функция на човека?

Определено неблагоприятно. Изобщо висцералното затлъстяване има неблагоприятен ефект върху всички репродуктивни функции. Мога да дам следните два примера:

(1) Синдромът на поликистозните яйчници е най-разпространеното ендокринно нарушение при жените в репродуктивна възраст, като обхваща 5-10% от тях. Характеризира се с големи яйчници, които съдържат много кисти, менструални нарушения (най-често разредени до липсващи менструации) и повишение на нивата на мъжките полови хормони в кръвта и/или поява на окосмяване по тялото, опадане на костата по мъжки тип, акне и др. Установено е, че освен нарушенията в репродуктивните възможности (субфертилитет или инфертилитет), тези млади жени имат и значително повишен сърдечносъдов риск. Повечето от тях са с наднормено тегло или затлъстяване и имат инсулиновата резистентност като съществен елемент в патогенезата на синдрома, но дори и когато са с нормално тегло, те пак могат да я имат.

(2) Друг пример са мъжете с късен хипогонадизъм (намаление на нивата на мъжките полови хормони (андрогените) и по-специално на тестостерона, което настъпва след 40-45-годишна възраст. Освен намалението на половото желание и появата на еректилна дисфункция, влошаването на оплодителната способност и намаляването на менталния капацитет, това също много често състояние е най-краткият път за разгръщане на метаболитния синдром. Той се базира на инсулиновата резистентност и включва централен тип затлъстяване, нарушения във въглехидратната обмяна – преддиабет или диабет, артериална хипертония и неблагоприятни промени в мастния профил. Метаболитният синдром широко разтваря вратата към сърдечносъдовите заболявания.

 

Страдат ли жените по-често от мъжете от инсулинова резистентност?

Мисля, че няма достатъчно категорични аргументи в подкрепа на това твърдение. Макар да се водят „нежен пол”, жените са много по-силния в биологичен план пол. Раждат се повече момчета, но към 3-та-4-та декада броят на представителите на двата пола е сходен, а когато стигнат до 8-та, жените са вече повече. В развитите страни разликата в продължителността на живота между жените и мъжете е 5 години в полза на жените, а у нас – малко над 7 години. Жените поначало са протектирани по отношение на сърдечносъдовите заболявания до менопаузата, но след това бързо „догонват“ мъжете.

 

С кои други диагнози свързва днес медицината този здравословен проблем?

Инсулиновата резистентност е последвана от хиперинсулинемия и централно затлъстяване. Затлъстяването е най-голямата съвременна пандемия, на която се дължат и епидемиите от диабет, артериална хипертония, дислипидемия и сърдечносъдови заболявания, които са убиец №1 в наше време. За диабета и репродуктивните нарушения вече стана дума. От друга страна инсулинът е растежен фактор, стимулиращ растежа на клетките, в това число и на злокачествените. Това е една от причините инсулиновата резистентност да увеличава риска за повечето най-разпространени карциноми. Повишеното тегло по-рано съсипва ставите. Един от основните органи, участващи в генерирането и поддържането на инсулиновата резистентност, е черният дроб. С прогресирането на неговото омазняване (стеатоза) не само се появяват жлъчни проблеми, но по пътя на стеатохепатита може да се стигне до цироза и развитие на карцином на черния дроб. Има още много проблеми, които произхождат от инсулиновата резистентност.

 

Има ли характерен възрастов диапазон, в който хората са по-застрашени от отключването на заболяването?

С напредването на възрастта теглото нараства. По-рискови са хората в зряла възраст и по-възрастните. Но „коренът на злото“ обикновено трябва да се търси доста по-рано. Дори и да има генетичната предиспозиция, човек не бива да се остава „на течението“, защото генетично предразположение съвсем не означава задължителна болест. Особено в този случай, когато бъдещето е наистина в ръцете на самия човек.

 

Каква е ролята на отслабването при тази здравословна картина?

Огромна! Имам много пациенти, които променяйки със силата на волята си своя начин на живот (хранене, физичека активност, вредни навици и др.), са се връщали от предиабет и диабет в нормалните стойности на кръвната захар и инсулина.

 

А какво е влиянието на въглехидратите върху нивата на инсулина и кръвната захар в организма?

Това е една сложна игра между екзогенните (тези, които приемаме с храната) и ендогенните (които организмът произвежда сам от други съставки) въглехидрати и инсулина. Тя се управлява преди всичко от мозъка. Когато чустваме глад – това е преди всичко нашият гладен мозък и след това евентуално реално гладното ни тяло. Мозъкът ни се храни предимно с въглехидрати и той ни алармира, ако те не достигат до него, независимо дали това се дължи на инсулинова резистентност, нарушение на транспортните механизми за глюкозата в невроните, или реалната липса на глюкоза в организма (хипогликемия). Приемът на шепа „бързи” въглехидрати с бонбони, шоколад, подсладена напитка, кифла и нещо друго бързо оправя лошото настроение и глада, но стимулира също така бързо и силно секрецията на инсулина. При инсулинова резистентност тя е мощна и продължителна, но не след дълго приетите въглехидрати изчезват от кръвообращението, а инсулинът продължава да го има, глюкозата в кръвта пада и човекът е отново и още по-гладен. Така се влиза в следващия принудителен цикъл на хранене. Трябва да се предпочитат храни с по-малко бързи въглехидрати, с повече бавни (по-трудно разградими) такива, както и с повече белтъчини.

 

Какъв е вашият подход при пациенти с инсулинова резистентност? Какъв режим препоръчвате?

В еволюционен аспект инсулиновата резистентност е била приспособителен механизъм. Във времето, когато сме скачали по клоните, е било важно да складираме всичките излишни калории, които ни се е отдавало да отвоюваме от враждебната окръжаваща среда. Те са ни били необходими като резерв, за да можем да продължим да скачаме по клоните, да се размножаваме и да гладуваме до следващото хранене, което е било неясно във времето. Освен това, когато сме слезли на земята, е трябвало да се изправим само на задните си крака, за да се оглеждаме във високата трева за други същества, желаещи да се нахранят с нас. За тази цел е трябвало да се повиши артериалното ни налягане, за обслужва по-високо разположения ни мозък, а инсулиновата резистентност води и до повишаване на налягането.

Днес нещата са много по-различни – имаме много повече храна и много по-малък разход на енергия. Иначе казано, условията са се променили, а ние – не. Тези мастни енергийни депа, които са ни спасявали, като са се пълнили и изпразвали, днес се разрастват в телата ни и започват да създават описаните по-горе проблеми.

В терапевтичния подход преди всичко трябва да се обективизира инсулиновата резистентност. Когато сме доказали наличието й, трябва да се опитаме да я намалим. Най-добре е това да стане с промяна в стила на живот. Това е една голяма област, за която мястото сега няма да е достатъчно. Има и лекарства, но към тях се стараем рядко да прибягваме, защото повечето пациенти разчитат прекалено много на тях. Те искат да си ядат както досега, но да им дадем чудодейното хапче, с което да отслабнат. Няма такива хапчета, или поне в дългосрочен план. Не е трудно с глад да се загубят 10-15 кг, трудното е да се задържат. Като правило след такива ударни диети редуцираните килограми се възстановяват, а след това и още толкова отгоре – „йо-йо ефект”. Тук принципът на постепенност и постоянство е най-важен. Препоръчваме темп от 2-4 кг месечно, но прогресивно и за дълго.

В клиниката по ендокринология на УМБАЛ „Александровска” понастоящем работим в открития неотдавна уникален за страната ни център за превенция на захарния диабет. Той е създаден по европейски проект и с решаващата подкрепа на ръководството на болницата. Имаме най-модерна апаратура за откриване на усложненията на инсулиновата резистентност в големите и малки съдове, очите, бъбреците, нервите и др. В двугодишната програма включваме най-рисковите за развитие на диабет лица – тези над 45 години, които имат предиабетни състояния. Ако отговарят на тези критерии, поемаме пациентите – изследвания, лекции, лечение – всичко е безплатно. Опитваме се да променим начина на мислене. Българинът сякаш е свикнал да мисли, че щом не го боли, значи не е болен. А повишените инсулин, кръвна захар, артериално налягане, липиди не болят…  но те скъсяват живота.

Related Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Stay Connected

22,037FansLike
0FollowersFollow
0SubscribersSubscribe
- Advertisement -

Latest Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

Гората.бг подарява 15 000 дръвчета

Гората.бг ще раздаде безплатно 15 000 дръвчета на всички, които искат „да се събудят за доброто“. По този начин организацията ще отпразнува Деня на...

Как да предпазваме океаните с всяко пускане на пералнята

При всяко изпиране дрехите ни отделят микротъкани, които попадат във водния поток и така намират път към моретата и океаните. Това не би било...