Точната локализация на Матусал се пази в тайна, за да се предпази от вандализам. Днес можете да посетите горичката, където Матусал расте, но ще трябва сами да отгатнете кое точно дърво е то. През 1964 г., с разрешение за горските служби на САЩ, в същия парк е отсечено от изследовател още по-старо дърво от същия вид. То се казвало Прометей и било на възраст около 4900 години. Трябва да се замислим доста, за да осъзнаем в какво се изразява тази възраст – Америка не е била открита, християнството и ислямът не са съществували, Рим и Атина не са били основани, дори пирамидите не са били построени, когато дървото вече се е борило с лошото време. Въпреки че Матусал не е от видовете с най-дълга продължителност на живота, това е индивидът, заемащ първото място по старост. Най-дълголетният вид по принцип е Гигантската секвоя – може да достигне 4000 до 5000 години. Президентът е името на най-старият екземпляр, намиращ се в Сиера Невада в Калифорния. Дървото е кръстено на президента Уорън Хардинг през 1923 г. Там растели още две дървета от вида, на около 3200 години, които вече, за съжаление, не съществуват. Дървото на Генерал Шърман също е секвоя на 2500 години и в момента е най-голямата оцеляла секвоя. Дървото се намира в Калифорнийския национален парк, където са и 5 от 10-те най-големи дървета на света.
Иглолистните дървета имат няколко представителя в класацията на най-старите дървета – в Централно Колорадо живее Осилест бор (Pinus aristata) на около 2500 години. Най-старото иглолистно дърво Патриархът на горите, пример за видовете Cariniana legalis, се намира в Бразилия и е на 3000 години. Счита се за свещено, но е застрашено, поради масовите изсичания на гори в Бразилия, Колумбия и Венецуела.
Видът, който има най-много хилядолетни живи и до днес представители, е кипарисът.
Sarv-e Abar-Kuh, наричан още „зороастрийски“, е кипарис, растящ в провинция Язд, Иран. Дървото се преценява най-малко като 4000-годишно и се счита за ирански национален паметник. Мнозина смятат, че Sarv-e Abar-Kuh е вероятно най-старото живо същество в Азия.
В Южна Америка за най-старо се счита също дърво от вида на кипарисите (Patagonian cypress). Това е Gran Abuelo-Дядото, растящ в Планините Пелада,Чили. Възрастта му се определя на 3640 години. Друг подобен кипарис е Сенаторът от Флорида, който за съжаление вече не е част от класацията на най-древните дървета, тъй като през 2012 г. изгаря до основи. До този момент то е било най-голямото американско дърво, намиращо се източно от река Мисисипи. В миналото е служило на индианците за ориентир, преживявало е много урагани, дори един през 1925 г. намалява неговата височина на 30 метра.
Jōmon Sugi -Криптомерия джомон(Cryptomeria japonica) е един изключителен екземпляр, който се намира на остров якушима, Япония. Криптомерията е най-старото дърво на острова, на възраст около 2000 години. Според някои експерти е на повече от 7000 години, което, ако е вярно, би му отредило първо място в класацията.
И в Западна Европа растат също вековни дървета, но за разлика от тези на другите места, всичките са засадени от човека. Най-старите дървета несъмнено са тис (Taxus baccata) и могат да се намерят в много гробища в Нормандия и Великобритания, като често надхвърлят 2000 години.
В двора на селската църква на село в северен Уелс вече от 4000 години живее тисът Llangernyw Yew. Засаден е през Бронзовата ера, но продължава да расте и до ден днешен.
В келтската култура са възприемали тисът като символ на живота и смъртта. Дълголетно и вечнозелено, той расте в райони с умерен климат, където иглолистните дървета са рядкост, което обяснява защо това дърво е свързвано с безсмъртието. Християнството и църквата възстановяват този езически символ в страните, в които е бил почитан. Така че тисът продължава да се засажда в гробища в Шотландия, Ирландия, Англия, Нормандия и в западния френски регион Бретан. На други места във Франция този обичай е рядкост, като съвсем отсъства от средиземноморските региони.
Кестенът на стоте коня (Castanea sativa) е най-старото кестеново дърво и се намира в планина Етна в Сицилия, която е и един от най-активните вулкани в света. Но това не е всичко – то се намира на 5 км от кратера. Възрастта му е между 2000 и 4000 години, но се слави и с най-голямата обиколка на дънера – близо 58 метра.
Olive Tree of Vouves е маслиново дърво, което можете да откриете на остров Крит. Възрастта му е между 2000 и 3000 години, като все още продължава да ражда маслини, които се продават скъпо. Маслините имат и друг многовековен представител в Европа на приблизително същата възраст – S’Ozzastru, растящ в Лурас, Сардиния
България също има представители в класацията на дълголетниците – в центъра на с. Гранит, старозагорско, расте най-старото дърво в България – 1700-годишно, от вида летен дъб (Quercus robur). То е и най-старото широколистно дърво в Европа. Възрастта му е доказана безспорно. Дъбът е висок 23,40 метра, а дебелината на ствола му е 2,38 м. Дървото е обявено за защитен обект „Вековно дърво“ през 1967 г. Байкушевата мура е най-старото иглолостно дърво у нас. Смята се, че е връстница на основаването на България, защото приблизителната му възраст е около 1300 години. Тя е от вида черна мура (Pinus heldreichii) и е кръстена на Костадин Байкушев – лесовъдът, който я открива. Намира се в планината Пирин, в близост до хижа Бъндерица. Приблизителните ѝ размери са 26 метра височина и 2,48 м диаметър.
Всъщност определянето на възрастта на дърветата става най-сигурно чрез преброяването на годишните пръстени, но това означава отсичането му. Другият метод е радиовъглеродното датиране, което е по-малко точно, но си заслужава, защото не е необходимо унищожаването на дървото. Така че точната възраст на тези дървета остава неизвестна. Разбира се, напълно е възможно те дори да са много по-стари.