Архитект Блейк Мидълтън от Handel Architects казва, че това е „проучвателен процес” за компанията, отчасти защото никой не е правил подобно нещо от такъв мащаб. Стандартътът за пасивна къща има строги ограничения относно потреблението на енергия. В някои случаи е по-лесен за постигане в многофамилните сгради, защото апартаментите обикновено имат по-малко външни стени. Тук външните стени са дебели 36 см, а прозорците са от троен стъклопакет. Блейк Мидълтън разказва пред New York Times: “Причината, поради която избрахме панелна система (сглобяема конструкция – б.р.) е свързана със скоростта на строителството, но също така и со граничавне на броя на снадките, които биха били необходими, за да може всичко да е много внимателно запечатано етаж по етаж“. Освен, че са дебели 36 см., стените са изолирани с 28 см. слой от минерална вата. Измерените изолационни показатели са отлични – както за стените, така и за прозорците. Сега предстоят тестовете за промени във въздуха в страдата. Предвизвикателството е във височината на сградата. Тъйккато при по-високите сгради вятърът оказва голям натиск и това води до накланяне и усукване на постройката, то дори най-малката фуга може да се окаже „теч“ за въздушните течения. Затова панелите трябва да са много внимателно и плътно скрепени. Архитектите и строителите са убедени, че ако минат успешно през това изпитание и сградата в Ню Йорк се докаже като пасивна постройка, то нейният модел ще бъде приложим навсякъде по света.
- Advertisement -