Не знам колко от вас помнят ,,Правец“, но това беше мярка за компютъризация. Готвехме се за изпити в библиотеките. Разменяха се записки, книги, лекции. Децата си играеха на народна топка, дама, федербал. Беше време, когато хората си пишеха писма и поздравителни картички, а неe–mailили sms. Определяха се срещи в реално пространство и време, с реални хора. Съседите се познаваха, говореха си през оградите и балконите. С трепет се чакаше новия филм от световните сцени да стигне и до българските кина. Беше време на старомодните първи срещи и обикалянето около телефона, за да не се пропусне очакваното позвъняване. Време на истинските прегръдки, смях и сълзи. Става ми мило и тъжно за това време. Нещата някак си бяха по-простички, но много по-истински от живота днес.
Преди няколко дни бях гост на частно парти. Присъстваха не малко тийнеджъри. Бяха доста странна, но и тъжна гледка. Седнали един до друг, всеки с мобилен телефон в ръка, последен модел, разбира се и… чатят! Така си общуваха. Сравнят си нещо по телефоните и пак всеки се съсредоточва върху дисплея. Говорят си на неразбираем компютърен език. Помислих си, че без модерното устройство в ръка, ще онемеят.
Едва ли ви съобщавам нещо, което да не сте приели вече като норма, като ежедневие. Все по-малко се докосваме, прегръщаме, усмихваме, но пък пишем за чувства и вълнения в десетки сайтове за запознанства. Виртуалното пространство отдавна се е превърнало в посредник за самотни сърца, но и в магнит за злонамерени и опасни хора. Зад измислени самоличности се крият търговци на плът, хора с тежки характеропатии и болна психика. Не са редки случаите, в които невинно познанство в нета се превръща в кошмар. Най-честите потърпевши са деца и самотни жени.
Чувстваме се безпомощни, ако сме на място без интернет или обхват на мобилния телефон. В компютъра и телефона е целият ни свят. Познанства, тайни, мечти, любови, снимки, контакти, връзката с другите. В този безплътен свят можем да бъдем всеки и всичко. Да ругаем безнаказано, да лъжем, да играем и манипулираме.
През 2003 г. Световната Здравна Организация обяви компютърната пристрастеност за вид зависимост. Това решение е белязано от смъртта на 12-годишно момче, което умира пред компютъра от изтощение. Компютърната зависимост е с характеристиките на всяка друга. Основава се на отделянето в мозъка на т. нар. хормони на щастието – ендорфин и допамин. Оказва се, че победите на геймърите, отровните думи на хейтърите, клюките в чата носят много по-лесно достъпно удоволствие, от това да се потрудиш да спечелиш нечие внимание или доверие. Все по-малко хора искат да извървят пътя на постепенното сбъдване на мечтите си. Те просто ги реализират с натискането на няколко бутона. За съжаление, това е т. нар. метаудоволствие. Хората, чиито базисни потребности не са удовлетворени, реално не са щастливи.
Тези потребности са следните:
1. Потребност за принадлежност – определя се от кръга близки, приятели, роднини, хора, които допускаме до различна степен в личното си пространство, но които ни дават сигурност и подкрепа.
2. Потребност за утвърждаване – това е усещането, че сме приети такива, каквито сме в действителност от хората, които са важни за нас.
Следващите три потребности, за разлика от предишните две, не са социално ориентирани, а са строго индивидуални:
3. Потребност от храна – храна за тялото и духа.
4. Сензорна потребност – нуждата ни да бъдем докосвани, галени, обгрижвани, всичко, което доставя удоволствие на тялото ни, постъпвайки в него през петте ни сетива.
5. Сексуална потребност – има се предвид стойността на преживяването не само във физически, но и в духовен аспект.
Когато сумарно общата стойност на изброените потребности не е висока, човек подсъзнателно намира начин да компенсира недостига с т.нар. метаудоволствие. Пътят към него е през неодушевените заместители – алкохол, дрога, титли, храна, имоти, а за някои – интернет.
Първоначално всичко изглежда невинно. Измамно е усещането, че положението е под контрол и че владеем ситуацията. В основата е схващането, че много по-лесно се контролират неодушевените предмети, отколкото реалните хора. Постепенно реалността и илюзията разменят местата си. По-податливи към интернет-зависимостта са момчетата и мъжете. Този факт има връзка с по-изявеното им желание за лидерство, победа, надмощие и битка. Имат нужда от риск и адреналин. А властта и могъществото са толкова достъпни в нета! Удоволствието е невероятно и гарантирано. На улицата е възможно да си незабележим, срамежлив, самотен, но на пистата или на бойното поле във виртуалното пространство – да си Бог!
Спомням си сцена от любимия ми филм ,,Prime”. Главната героиня трябваше да избира подарък за рождения ден на любимия. Помоли за помощ приятелки, споменавайки, че той говорел постоянно за нещо, наречено ,,Нинтендо“. Една от жените я попита:
,Рафи,обичаш ли да правиш секс?“
Получавайки положителен отговор, тя й каза:
„Не купувай ,,Нинтендо“!“
Следващата сцена беше на млад мъж със зомбирана физиономия, запленен от гореспоменатата игра, вперил очи в екрана, сляп и глух за случващото се около него. Не регистрираше прекрасната жена зад гърба си, която го канеше в спалнята, а летеше с бясна скорост по поредната писта.
Хората, пристрастени към интернет, имат специфично поведение. Стават нервни и раздразнителни, когато по някаква причина няма мрежа или има проблем със самия компютър. Склонни са да пренебрегват служебните и домашните си задължения, за да имат повече време пред екрана. Загубват реална представа за времето. Неглижират външния си вид, хигиената, храната, личния и социалния си живот. Имат болен вид. Слаби, изпити, недоспали. Агресивни са, ако по някаква причина нямат достъп до любимото си занимание. Стават много изобретателни в лъжите си, когато се опитват да оправдаят часовете, прекарани пред комютъра.
Според данни от изследване, проведено в Англия,интернет зависимостта има връзка с повишаване нивата на депресивност, което се проявява и със симптоми, описващи абстинентни състояния при зависимост от субстанции. Информацията е публикувана в PlosOne на 7.02.2013 г.
,,Интернет зависимостта е свързана и с продължителна депресия, импулсивно несъобразяване в установените правила и прояви, свързани с аутизъм – съобщават изследователите, като добавят, че това са нови факти. Ние наистина очаквахме, че хората, които много използват интернет, ще покажат повишено настроение, след използването на нета – вследствие на стимулиращото действие на мрежата” – съобщава Phil Reed, професор и ръководител на Department of Psychology в Swansea University в Англия. Той добавя, че основното послание за лекарите е, че някои хора могат да разрушат живота си, вследствие на ексесивна употреба на интернет и че това може да засегне както психическото, така и физическото здраве. Освен това, пациентите могат да се нуждаят от помощ в търсене на причините за тази прекомерна употреба и в разбирането на функциите, които интернет изпълнява в техния живот.“, цитира на сайта си Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България.
Разбира се никой не отрича ползата от интернет. Лесният достъп до разновидна информация, забавните приложения или контакта с хора, намиращи се на хиляди километри от нас, правят живота ни много по-лесен и цветен. Проблемът е когато загубим мярка и компютърът се превърне в смисъл на ежедневието ни, в единствения приятел, изповедник, близък.
Сутрин излизаме за работа или училище, поставили слушалки в ушите си. Унесени в любимата мелодия, не виждаме светофара, връхлитащата кола, или не чуваме предупредителния клаксон. Ставаме глухи и слепи за света около нас. Не осъзнаваме, че изолирайки се от шума на реалния живот, ставаме много по-уязвими и неподготвени за истински опасни ситуации. По този начин много по-лесно се минава покрай протегната ръка за милостиня. Не чуваме молба за помощ, удобно не поздравяваме, защото отново не сме чули.
Вечер сядаме пред компютъра и започваме да играеме мечтаните роли. Тези, които не можем да получим на сцената на истинския живот. Изливаме омраза, преглътнат гняв и упреци зад сигурната маска на анонимността. Пазаруваме в on–line магазините с едно кликване на мишката. Не защото нещо наистина ни е нужно, а просто ей така, от скука. Тайно влизаме под друго име в сайтове за запознанства. Представяме се за несъществуващи хора. Садим зеленчуци във виртуална ферма. Играем, коментираме, съдим, изказваме мнение. Все неща, които можем да правим и в реалния свят, но някак си тук е по-сладко. Много по-лесно е и най-важното е безнаказано. Защото не е нужно да се заявим и да поемем отговорност. Тук можем да сме истински, но по-често сме такива, каквито не смеем да се покажем. В ежедневието сме социално приемливи, а тук, в света на неограничените възможности, сме всичко и всякакви.
Ако имате желание да се ,,приземите“ от измисления в реалния свят, ви предлагам нещо простичко и изпълнимо. Дайте почивка на очите и ръцете си. Тази вечер можете да бъдете обикновени човеци. Да изпиете по чаша вино и да поговорите с партньора си. Да поиграете с детето си. Да излезете с приятели и да потанцувате. Предлагам ви да сте автентични. Възможно е да сте самотни, сърдити, влюбени, изоставени, мразещи. Позволете си да сте такива, каквито сте. В мрежата сте всеки но и никой. Тя е създадена да служи на нас, а не ние на нея.
