Пламен Иванов е председател на Управителния съвет на Националния браншови пчеларски съюз от 2003 г. Той е магистър по пчеларство, доктор на аграрните науки, като повече от 35 години се занимава с интензивно пчеларство. Завършил е „Апитерапия“ в Университета „Джордж Вашингтон“.
Г-н Иванов какво представлява апитерапията?
С апитерапия се лекуват много болести – ревматоидни, коксартрозни, артритни и заболявания на централната нервна система, трудно зарастващи рани. Апитарепията навлиза, както навлизат и източните медицини в България – иглотерапия, хомеопатията. Тя спада към един раздел на народната медицина, позната още от времето на маите, на древните цивилизации. Интересно е да се знае, че ужилванията и пчелната отрова намират приложение в съвременната медицина. От пчелна отрова се произвеждат много медикаменти, а от пчелното млечице много лекарства и кремове, важни за забавяне стареенето на клетката. Единствено пчелата произвежда пчелен восък, а осата целулоза.
Какво представлява медът и какви са неговите лечебни свойства?
Медът съчетава в себе си слънчева светлина, аромата и соковете на цветята. А съединените в сложна композиция 70 вещества и витамини са направили това приятно на вкус лакомство и хранителен продукт, и универсално лекарство, което може да се съхранява дълго време, без да губи целебната си сила. Преди около 1000 години знаменитият учен от Изтока Авицена пише: „Медът ободрява, възбужда апетита, подобрява храносмилането, възстановява паметта, изостря мисълта“. Но и значително по-рано медът е бил използуван за лечение на различни болести. Лекарите от древен Египет например са препоръчвали меда като най-доброто средство за лечение на всевъзможни очни заболявания, кожни възпаления и рани. Съвременната медицина потвърждава, че умерена ежедневна употреба на мед съдейства за отлично храносмилане, регулира киселинността на стомашния сок. Затова той е част от лечението на гастрити и язвата на стомаха и дванадесетопръстника, т.е. заболяванията, съпровождани с повишена киселинност.
Къде и как се използва медът?
Благодарение на противовъзпалителното и на противомикробното действие на меда по отношение както на вирусите, така и на бактериите и гъбичките, този пчелен продукт продължава и днес, както и преди хиляди години, да се използва за профилактика и лечение на редица инфекции на дихателната, стомашно-чревната, пикочно-половата и други системи. С помощта на съвременните методи за изследване тези качества на меда вече са категорично доказани. От гледна точка на калориите медът може да се конкурира с високоенергийни храни като шоколада, какаото, орехите, захарта – 100 г мед съдържат 335 кал. И затова той е подходящ за умствено и физически изтощени хора, за възстановяване след продължително боледуване, за подобряване на общото състояние на болни от анемия. Препоръчва се ежедневната консумация на 100 г мед на три части между храненията. Не всички знаят, че една топла чаша медна вода (две чаени лъжички мед в 200 мл вода), изпита един час преди сън, е чудесно сънотворно и разхлабващо средство. Медът помага на болните да се лекуват, а на здравите да станат още по-здрави. Но като всяко лекарство и той не е напълно безопасен. Например при захарен диабет е противопоказен, а при алергични хора и най-малкото количество може да предизвика тежки реакции. В такива случаи не бива да се провежда лечение с пчелен мед.
Какви са предизвикателствата пред българските пчелари днес?
Те са безкрайно много, не случайно пчеларите в страната подготвят десетки протести. Но Националният браншови пчеларски съюз не ги подкрепя, нужен е креативен диалог и разумни действия. Интегрираните проекти по Програмата за развитие на селските райони могат да бъдат решени много лесно и да донесат полза на пчеларите. Важно е да бъде създаден Национален регистър на пчеларите, защото няма такъв. Крайно време е да има и национална стратегия за развитие на пчеларството, съществена е ролята на държавата да изведе отрасъла като приоритетен. Държавата беше тотално абдикирала от проблемите на пчеларите. Трябва да има компетентни хора, които да разберат тези проблеми. Трябва да има и по-голяма информираност. Например, никой не знае къде в страната има огнища на американски гнилец. По данни, които не са официални, огнищата в България са 144. Какво се случва? Това е заразно заболяване, а хората отиват и купуват кошери от тези райони, разнасят заболявания и така пчелата страда. Този проблем би трябвало да бъде приоритет на Националната агенция по храните. Пчеларите не произвеждат земеделска продукция, а храна и лекарство. Сега се коментира да се изнесат кошерите от населените места. Кое е по-важно – пчелите или здравето на хората?
Какво очаквате от държавата?
Държавата може да създаде зоополиция, която да се грижи не само за животните, но и за пчелите, които намаляват в световен мащаб. Роенето от кошерите е естествен биологичен момент. Един рояк може да влезе в детска градина и кой ще помогне на децата? Никой! Може да има алергични деца и да се стигне до смъртни случаи. Какво се случва тогава? Полицията казва: „Това не е наша работа“, пожарната: „Тук нищо не гори“, линейката пристига и казва: „Това не е за бърза помощ“. Тогава кой може да помогне при такава ситуация? Ето това е ролята на зоополицията, трябва да има екип, който да може, както е в развитите страни, да реагира бързо – професионални пчелари, които да хванат рояка и да имат хуманно отношение към него и към хората. Друг проблем е държавата чрез Националната си програма за развитие на пчеларството отпуска средства в големи количества. И въпреки това броят на пчелните семейства на територията на България драстично намалява. От 800 000 вече са 500 000. Трябва да се гони ефективността на програмата, а имаме обратния ефект – отчитаме, че програмата е добра, а същевременно виждаме крайния резултат. Това означава, че някой не си върши работата по отношение на болестите. Пчелите умират и от глад. Това сме написали в аграрния доклад, приет от Министерски съвет. Срам и позор! Зоополицията е тази, която трябва да контролира. В Гърция кошерите са на полето, на пътя и никой не ги краде. Защо и тук да не стане така?
В България пчелите умират и от пръсканията, има наредба за това, но в нея трябва да се направи промяна. Пчелите са онова благо, което природата ни е дала. Извършват дейност, за която никой не плаща – опрашването. Чрез него те увеличават добивите на маслодайните култури до 85%. Така се получава добавена стойност на българската икономика. В Япония са написани книги как въздухът, който издишват пчелите, е вкаран в една тръба и се диша в гнездото на пчелното семейство. И лекува 360 болести. Това удоволствие за вдишване от една тръба за минута струва 150 долара. Нашата държава няма този правилен подход. Но това е индустрия, свързана с реклама, маркетинг, нагласи, обществено мнение.
Какъв е бюджетът за програмата по пчеларство?
Средствата за 2014 г. са 4 436 149 лв., за 2015 – 4 436 975 лв., а за 2016 г. – 4 431 526 лв. Половината от тях идват от Европейския съюз и Европейския фонд за гарантиране в земеделието (ЕФГЗ), а другата половина – от националния бюджет. По програмата „Де минимис“ субсидията, която получават пчеларите, е по 3,40 лв., а пчеларите, които са с регистрирани пчелни семейства, получават субсидия около 28 лв. и затова те се регистрират като биологични пчелари. България получава едни от най-ниските субсидии не само за пчеларството, а за целия аграрен сектор.
Работи ли Законът за пчеларството в България?
България е третата страна в Европейския съюз, в която има специализиран Закон за пчеларството. Но не е проблем законът, в основата на недоволството на хората е прилагането му. Ако в този закон има наказателни разпоредби, ако има поднормативни актове и ако знаете, че ще дойде човек, който ще ви напише акт за 5000 лв., вие ще спазвате закона. Това е един мъртвосъздаден закон, който няма наказателна част и това е проблемът. Той трябва да работи и за държавата и за пчеларите с два нормативни акта. Така може с промени в наредбата да се контролират и пръсканията. Слагат се две изречения за начина на оповестяване на това и всички ще знаят кога ще минава самолет, пръскачка или хеликоптер, и да се вземат необходимите мерки. Преборили сме се за промени относно наредбата за действието на Националната програма за пчеларството, но проблемите са много. Младите хора трябва да бъдат приобщавани и образовани. Важна е националната стратегия за развитие на пчеларството, за да знаем какво правим сега и след 5-10 години.
