Безспорно, някои хора обичат да ядат маруля, така както други обичат шоколад. Но остава фактът, че повечето листа маруля – не тези, които виждаме снимани за опаковки и реклами, нямат много силни вкусови качества, интересна текстура или особено забележителна питателна стойност.
И докато използваме марулята за пълнеж на сандвичи и обем на салати – дали отглеждането и издигането им в здравословен култ не носи със себе си повече вреди, отколкото ползи?
Водещата американска авторка по темата за храна и диети Тамар Хаспел спори, че питателната стойност на марулята не си заслужава, когато се сравни с времето, енергията и пространството, което изисква този зеленчук, за да се отгледа. Хаспел отбелязва, че вместо марули могат да се отглеждат много по-питателни култури, които не биха били смятани за хабене на ресурси.
Дали тя има право?
Наистина марулите имат много ниска хранителна стойност, но не е ли така с повечето зеленчуци? Картофите, например, са съставени от около 80% вода, а морковите – 87. Но марулите се състоят от 96% вода, което е същото количество, което бихте намерили в бутилка минерална вода. Тоест, ако си купите 1 килограм маруля, инвестирате в около 960 мл чиста вода. Тамар Хаспел обвинява: „Марулята е превозно средство за охладена вода от фермата до масата.”
Салатата айсберг не е по-добре в това отношение – в порция от 72 грама ще намерите едва 3 грама фибри и 1 грам протеини, както и изключително малка част от необходимия прием на витамини А и С, на калций и желязо. За тази цел е много по-полезно да се консумира спанак, зеле и други зеленчуци от семейство Кръстоцветни. По-цветните видове марули също са по-богати на минерали.
И докато диетолозите са съгласни, че е полезно за отслабване да запълваме сандвичи и салати с маруля (защото така ни отнема повече време да сдъвчем храната и се засищаме с по-малко количество калории), то повечето готови салати съдържат много други съставки, които марулята не може да компенсира. Например в италиански ресторант салатата Цезар може да изглежда здравословно, заради голямото количество маруля или айсберг. Но ако махнете листата, виждате че остава голямо количество пържен хляб, олио и пиле. Марулята в този случай основно помага да се самозаблуждаваме. Домашните салати не са изключение – за да овкусим скучната маруля, бихме използвали повече дресинг или майонеза.
От гледна точка на околната среда марулите също не са най-добрата култура. В години на суша или недостатъчно валежи, отглеждането на една маруля изисква 15 литра вода, за да порасне. А като добавим и горивото, което ще се изразходва, за да стигне до масата на потребителя, влиянието й върху околната среда става пагубно.
А имайки предвид и процеса на опаковане, за да стигне до супермаркетите – миенето във вода, богата на хлор и опаковането могат да унищожат по-голямата част от витамините в марулите, твърди Джоана Блитман, която също пише по теми за храни и диети.
Естествено, не всички марули са ужасни – когато се отгледат домашно, обикновено имат много повече вкусови и хранителни качества. Освен това се зараждат дори повече различни и интересни цветове от зеленчука, които да развеселят салатата ни.
Все пак – когато отново се загледате в салата с маруля, преценете внимателно дали си заслужава.
