Съществуващите в природата наситени и ненаситени мазнини съдържат и пренасят в тялото различни хранителни вещества, осигуряват физическо уплътнение на органите в тялото, помагат за поддържането на стабилна температура в организма и изпълняват множество различни роли в метаболитните процеси.
В същото време двете групи мазнини, несъществуващи в природата и създадени от човека, известни като хидрогенирани и частично-хидрогенирани мазнини, крият редица заплахи за здравето и нямат място в един здравословен режим на хранене.
Голямата заблуда, която често се тиражира в информационното пространство, е симплистичното разделяне на мазнините на животински и растителни и заклеймяването на живтотинските като вредни, а на растителните като полезни.
Защо има толкова заблуди, свързани с мазнините?
Демонизацията на мазнините започва през 1953 г., когато един лекар на име Анцел Кийс се произнесъл, че съществува връзка между консумацията на наситени мазнини и сърдечно-съдовите заболявания. Това твърдение се превърнало в догма и започнало да се повтаря като мантра от цялата медицинска общност.
През последните години станахме свидетели на редица убедителни научни изследвания, оборващи твърдението на Кийс. Научните данни са подкрепени и от исторически свидетелства за начина на хранене на някои от най-здравите народи като ескимосите, чиято традиционна диета съдържа 50% животински мазнини, на пустинните номади и масаите, които са сред най-дълголетните народи и също консумирали много мазнини.
През Втората световна война швейцарците консумирали с 20% повече мазнини, а в същото време процентът на сърдечносъдовите заболявания в страната по време и след войната значително намалял. Един от съвременните експерти в областта Удо Еразмус казва в книгата си Fats That Kill, Fats That Heal („Мазнини, които убиват, мазнини, които лекуват“), че наситените мазнини съществуват от много отдавна в човешката диета и организмът ни ги използва едновременно като резерв и като гориво. Прекалената консумация на наситени мазнини обаче прави тромбоцитите по-лепкави, влияе на функцията на инсулина и води до затлъстяване. Нашите предци се извършвали много физически труд и превръщали консумираните мазнини в енергия. При модерния заседнал начин на живот консумацията на същото количество наситени мазнини се свързва с редица здравословни рискове. Включването на умерено количество наситени мазнини в менюто обаче е напълно съвместимо със здравословния начин на живот.
Кои все пак са наситените мазнини
Наситени или известни още като сатурирани са мазнините с животински произход (масло, мас, яйца, сметана и др.) и тропическите, от които най-популярно е кокосовото масло. Тяхна обединяваща черта е, че остават твърди на стайна температура.
Всички сатурирани мазнини ни дават енергия и участват в синтеза на хормоните. Тези мазнини забавят усвояването на храната, създават усещане за ситост и поддържат стабилни нивата на кръвната захар. Те са преносител на мастно-разтворимите витамини А, Д, Е и К. Помагат на бета-каротена в растителната храна да се трансформира във витамин А в организма. Тази трансформация е трудна за някои категории хора като малки деца, възрастни и такива, които имат проблеми с щитовидната жлеза. Всички тези хора се чувстват по-добре при добавяне на умерено количество наситени мазнини в храната им.
Освен че създават усещане за ситост, наситените мазнини придават несравнимо по-добър вкус на храната и най-важното – намаляват желанието за хапване на сладко. Или както казва Анмари Конлбин, автор на книгата Food and Healing („Храна и лечение“): „Ако решите да си хапнете само две сладки бисквити, първо ги намажете с масло!“
Важно обаче е да направим уточнение, че когато говорим за консумация на наситени мазнини, е добре те да бъдат с възможно най-добрия и чист произход: масло, сметана и други млечни продукти от пасищни животни (а не от индустриално отглеждани), яйца от свободни кокошки, студено-пресовано био кокосово масло. Консумирани с мярка, такива мазнини имат своето място в балансирания и здравословен хранителен режим на модерния човек.
Кои са другите полезни мазнини?
Всички те съставляват групата на ненаситените (несатурирани) мазнини, която на свой ред се разделя на две подгрупи – мононеастурирани и полинестурирани мазнини.
Мононесатурирани са мазнините в маслините, зехтина, сусамовото олио, авокадото и някои ядки. Тези мазнини дават еластичност на кожата и артериите, подпомагат сърдечното здраве и дълголетието.
Полинесатурираните мазнини включват изключително важните за човешкото здраве есеницални или незаменими мастни киселини омега-3 и омега-6. Тези мазнини са незаменими, защото тялото ни не може да ги произвежда само, а те са жизнено необходими за нормалната функция на клетките, тъканите и органите в организма. Единственият начин да си набавим такива мазнини е храната. Затова бедните на мазнини диети неминуемо водят до отключване на хранителни дефицити и заболявания.
Удо Еразмус нарича омега-3 и омега-6 мазнини, които лекуват и пише в книгата си, че именно те ни пазят от мазнините, които убиват. Дори да отстраним от храната си всички опасни хидрогенирани и транс мазнини, ако в нея не присъстват есенциални мастни киселини, пак сме обречени на дегенеративни заболявания, защото животът и здравето са незаменими без есенциалните омега-3 и омега-6.
Есеницалните мастни киселини са жизнено необходими за функционирането на мозъчните, нервните, надбъбречните и половите клетки, синтеза на хормони и нормалното функциониране на всички останали клетки в тялото.
Най-добрите източници на омега-3 са мазните риби, особено сьомгата и сардините, лененото и конопеното семе, както и чия семената. Други източници са орехите, тиквеното семе, макадамията и морският фитоплактон или водораслите алгае. Омега-6 си набавяме от всички ядки и семена, както и олиото от тях.
Важно е да запомните, че почти всички готови пакетирани тестени и сладки изделия съдържат частично или изцяло хидрогенирани мазнини. И докато и двете групи са вредени за здравето, то частично хидрогенираните мазнини са много по-опасни, заради наличието на трансмазнини в тях. Четете внимателно етикетите на продуктите, които купувате и избягвайте всички, на чийто етикет са посочени хидрогенирани, частично хидрогенирани или дори само растителни мазнини – почти сигурно е, че тези растителни мазнини са били подложени на нагряване, което е довело до превръщането им в трансмазнини.
