28.8 C
София

Мазнините – полезни, вредни и опасни

Съществуващите в природата наситени и ненаситени мазнини съдържат и пренасят в тялото различни хранителни вещества, осигуряват физическо уплътнение на органите в тялото, помагат за поддържането на стабилна температура в организма и изпълняват множество различни роли в метаболитните процеси.

В същото време двете групи мазнини, несъществуващи в природата и създадени от човека, известни като хидрогенирани и частично-хидрогенирани мазнини, крият редица заплахи за здравето и нямат място в един здравословен режим на хранене.

Голямата заблуда, която често се тиражира в информационното пространство, е симплистичното разделяне на мазнините на животински и растителни и заклеймяването на живтотинските като вредни, а на растителните като полезни.

Защо има толкова заблуди, свързани с мазнините?

Демонизацията на мазнините започва през 1953 г., когато един лекар на име Анцел Кийс се произнесъл, че съществува връзка между консумацията на наситени мазнини и сърдечно-съдовите заболявания. Това твърдение се превърнало в догма и започнало да се повтаря като мантра от цялата медицинска общност.

През последните години станахме свидетели на редица убедителни научни изследвания, оборващи твърдението на Кийс. Научните данни са подкрепени и от исторически свидетелства за начина на хранене на някои от най-здравите народи като ескимосите, чиято традиционна диета съдържа 50% животински мазнини, на пустинните номади и масаите, които са сред най-дълголетните народи и също консумирали много мазнини.

През Втората световна война швейцарците консумирали с 20% повече мазнини, а в същото време процентът на сърдечносъдовите заболявания в страната по време и след войната значително намалял. Един от съвременните експерти в областта Удо Еразмус казва в книгата си Fats That Kill, Fats That Heal („Мазнини, които убиват, мазнини, които лекуват“), че наситените мазнини съществуват от много отдавна в човешката диета и организмът ни ги използва едновременно като резерв и като гориво. Прекалената консумация на наситени мазнини обаче прави тромбоцитите по-лепкави, влияе на функцията на инсулина и води до затлъстяване. Нашите предци се извършвали много физически труд и превръщали консумираните мазнини в енергия. При модерния заседнал начин на живот консумацията на същото количество наситени мазнини се свързва с редица здравословни рискове. Включването на умерено количество наситени мазнини в менюто обаче е напълно съвместимо със здравословния начин на живот.

Кои все пак са наситените мазнини

Наситени или известни още като сатурирани са мазнините с животински произход (масло, мас, яйца, сметана и др.) и тропическите, от които най-популярно е кокосовото масло. Тяхна обединяваща черта е, че остават твърди на стайна температура.

Всички сатурирани мазнини ни дават енергия и участват в синтеза на хормоните. Тези мазнини забавят усвояването на храната, създават усещане за ситост и поддържат стабилни нивата на кръвната захар. Те са преносител на мастно-разтворимите витамини А, Д, Е и К. Помагат на бета-каротена в растителната храна да се трансформира във витамин А в организма. Тази трансформация е трудна за някои категории хора като малки деца, възрастни и такива, които имат проблеми с щитовидната жлеза. Всички тези хора се чувстват по-добре при добавяне на умерено количество наситени мазнини в храната им.

Освен че създават усещане за ситост, наситените мазнини придават несравнимо по-добър вкус на храната и най-важното – намаляват желанието за хапване на сладко. Или както казва Анмари Конлбин, автор на книгата Food and Healing („Храна и лечение“): „Ако решите да си хапнете само две сладки бисквити, първо ги намажете с масло!“

Важно обаче е да направим уточнение, че когато говорим за консумация на наситени мазнини, е добре те да бъдат с възможно най-добрия и чист произход: масло, сметана и други млечни продукти от пасищни животни (а не от индустриално отглеждани), яйца от свободни кокошки, студено-пресовано био кокосово масло. Консумирани с мярка, такива мазнини имат своето място в балансирания и здравословен хранителен режим на модерния човек.

Кои са другите полезни мазнини?

Всички те съставляват групата на ненаситените (несатурирани) мазнини, която на свой ред се разделя на две подгрупи – мононеастурирани и полинестурирани мазнини.

Мононесатурирани са мазнините в маслините, зехтина, сусамовото олио, авокадото и някои ядки. Тези мазнини дават еластичност на кожата и артериите, подпомагат сърдечното здраве и дълголетието.

Полинесатурираните мазнини включват изключително важните за човешкото здраве есеницални или незаменими мастни киселини омега-3 и омега-6. Тези мазнини са незаменими, защото тялото ни не може да ги произвежда само, а те са жизнено необходими за нормалната функция на клетките, тъканите и органите в организма. Единственият начин да си набавим такива мазнини е храната. Затова бедните на мазнини диети неминуемо водят до отключване на хранителни дефицити и заболявания.

Удо Еразмус нарича омега-3 и омега-6 мазнини, които лекуват и пише в книгата си, че именно те ни пазят от мазнините, които убиват. Дори да отстраним от храната си всички опасни хидрогенирани и транс мазнини, ако в нея не присъстват есенциални мастни киселини, пак сме обречени на дегенеративни заболявания, защото животът и здравето са незаменими без есенциалните омега-3 и омега-6.

Есеницалните мастни киселини са жизнено необходими за функционирането на мозъчните, нервните, надбъбречните и половите клетки, синтеза на хормони и нормалното функциониране на всички останали клетки в тялото.

Най-добрите източници на омега-3 са мазните риби, особено сьомгата и сардините, лененото и конопеното семе, както и чия семената. Други източници са орехите, тиквеното семе, макадамията и морският фитоплактон или водораслите алгае. Омега-6 си набавяме от всички ядки и семена, както и олиото от тях.

Важно е да запомните, че почти всички готови пакетирани тестени и сладки изделия съдържат частично или изцяло хидрогенирани мазнини. И докато и двете групи са вредени за здравето, то частично хидрогенираните мазнини са много по-опасни, заради наличието на трансмазнини в тях. Четете внимателно етикетите на продуктите, които купувате и избягвайте всички, на чийто етикет са посочени хидрогенирани, частично хидрогенирани или дори само растителни мазнини – почти сигурно е, че тези растителни мазнини са били подложени на нагряване, което е довело до превръщането им в трансмазнини.

 

Related Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Stay Connected

22,037FansLike
0FollowersFollow
0SubscribersSubscribe
- Advertisement -

Latest Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

Гората.бг подарява 15 000 дръвчета

Гората.бг ще раздаде безплатно 15 000 дръвчета на всички, които искат „да се събудят за доброто“. По този начин организацията ще отпразнува Деня на...

Как да предпазваме океаните с всяко пускане на пералнята

При всяко изпиране дрехите ни отделят микротъкани, които попадат във водния поток и така намират път към моретата и океаните. Това не би било...