На 26-ти април, както всяка година, Лондон ще бъде омагьосан от движението на повече от 30 000 атлети, спортисти, известни личности, тичащи за удоволствие хора и хора с увреждания, които ще пробягат 42,195 км по река Темза в името на различни благотворителни каузи. Състезанието е сред най-масовите бягания и влиза в първата петица на най-престижните маратони в света. Лондонският маратон е познат като едно от най-големите благотворителни събития, участието в който носи професионален престиж и удовлетворение. Много по-важен от пресичането на финалната линия обаче е фактът, че приходите за някои от обявените каузи могат да надскочат 1 млн. (индивидуалният рекорд държи Стив Чалк, който събира £2,32 млн., през 2011 г.). През 2009 г. е изчислено, че общата сума, която участниците са събрали и дарили е над £47,2 млн. Това се случва, като предварително тичащият обяви каузата, на която е посветил участието си и призове приятели и фенове да даряват средства на избраната от него организация. Тичащите за една и съща кауза могат да се обединят в отбор и да покажат принадлежността си към него с различни средства като общи екипи и т.н.
Лондонският маратон е основан през 1981 г. от бившия олимпийски шампион и журналист Крис Брашър и атлета Джон Дайсли. Скоро след като финишира на Нюйоркския маратон през 1979 година, Брашър пише статия в The Observer, която започва така:
„За да повярвате в тази история, трябва да сте готови да приемете, че човешката раса може да бъде едно щастливо семейство, работещо заедно, забавляващо се заедно, постигащо невъзможното. Миналата неделя, в един от най-затрупаните с проблеми градове в целия свят, 11 532 мъже и жени от 40 страни, подкрепяни от над милион черни, бели и жълти хора се смееха, празнуваха и страдаха заедно по време на най-големия народен фестивал, който светът някога е виждал.“
Вдъхновен от нюйоркчаните, които този повод събира заедно, той се пита: „Дали Лондон не може също да стане сцена на подобен фестивал?“ Следващата година Брашър и Дайсли отиват в Америка да учат организация и финансиране на големи градски маратони (като тези в Ню Йорк и Бостън). Брашър подписва договор с голям бранд, постановявайки благотворителния статут на събитието и очертава основните му цели, надявайки се да повтори сцените, на които е станал свидетел в Ню Йорк. Така спортистът поставя на картата Великобритания като страна, способна да стане домакин на подобни събития. Ражда се Лондонският маратон.
Първият Лондонски маратон се състои на 29 март 1981, като повече от 20 000 човека кандидатстват за участие в състезанието. 6 747 са приети и 6 255 пресичат финалната линия на улица Constitution Hill. Популярността му оттогава постоянно расте. През 2010-та 36 549 пресичат финалната линия, най-големият брой от началото на маратона. Първото състезание с инвалидни колички се състои през 1983 г. и има за цел да снеме стигмата над спортистите с увреждания. 19 човека се включват и 17 от тях завършват маратона. Гордън Пери от Великобритания печели мъжкото състезание с инвалидни колички с време от 3:20:07, а сънародничката му Денис Смит завършва първа при жените с време от 4:29:03.
Към днешна дата има три различни групи участници, които стартират от различни места в града – „Жени“ (Елит), „Инвалидни колички“ (Мъже и жени), „Мъже“ (Елит), следвани от масовата група. При професионалните състезатели световният рекорд е подобряван няколко пъти, като настоящите цифри са 2:04:29 за мъжете от 2014 година (Кениън Уилсън) и 2:15:25 за жените от 2002 година (Пола Радклиф).
От учредяването на маратона досега, единадесет участници са изгубили живота си по време на състезанието. Последният нещастен случай сполита 30-годишната Клер Скуайърс през 2012 г., която колабира близо до Сейнт Джеймсис парк. Преди да започне състезанието, тя отваря страница, която да ѝ помогне да събере пари за Самаряните. След като новината за смъртта ѝ бива разпространена, даренията в страницата нарастват от £500 до повече от един милион.
След атентатите на Бостънския маратон, Великобритания увеличава многократно мерките за сигурност за спокойното провеждане на Лондонския маратон. 40% повече полицейско присъствие и обучени кучета излизат по улиците на английската столица. Събитието започва с минута мълчание в памет на жертвите на терористичния акт в Бостън и всички над 35 000 участници в надпреварата закачат черни ленти в знак на почит, уважение и подкрепа към онези, които на хиляди километри са били засегнати от трагедията.
Малък брой участници, известни като „постоянното присъствие“, завършват всяко едно от изданията на Лондонския маратон от 1981 г. След надбягването през 2014 г. техният брой спада до 14. По време на маратона през 2014-та най-възрастният участник сред тях е Кенет Джоунс на 80, а най-младият – 55-годишният Крис Файнил. Всички са мъже.
Най-атрактивната част от маратона обаче представляват аматьорите, които тичат най-често за благотворителни каузи във всевъзможни смехотворни костюми и причудливи облекла. През 2002 г. Лойд Скот пресича финалната линия, облечен във водолазен костюм за гмуркане на големи дълбочини, който тежи повече от 50 кг, а обувките му тежат 11 кг всяка. Той също така поставя рекорд за най-бавно финиширане. На 19 април 2003 г. обаче го „надминава“ бившият боксьор Майкъл Уотсън, на когото лекарите казват, че никога няма да може да ходи отново след мача с Крис Юбанк. Той отново става звезда от вестникарските заглавия, когато успява да измине разстоянието и да завърши Лондонския маратон за 6 дни.
