Докато цените на апартаментите и наемите в Лондон продължават главоломно да растат, все повече хора се решават да вложат спестяванията си в кокетна лодка и да я превърнат в уютен апартамент. Според много от тях това е единственият начин, по който си струва да обитаваш мегаполиса. Пренаселените жилищни сгради, кошмарните цени и почти невъзможният достъп до апартамент в центъра на града, правят техния избор да изглежда доста примамлив. Лодката, паркирана на някои многобройните канали на река Темза, която интериорен дизайнер може да обзаведе така, че да не изглежда тясна или тъмна, вкусът на приключение и екстравагантността (някои от тях имат басейни на покрива!) на този начин на живот привлича хипстъри, бохеми, бездомници и дори съвсем обикновени четиричленни семейства с малки спестявания. Като изключим факта, че трябва сами да се грижат за почистването на тоалетната и снабдяването с вода, както и да се сдобиват предимно с електронни книги, кой друг може да се похвали с толкова евтина възможност за живеене в най-престижните и красиви квартали на Лондон?
Тези, които не успяват да получат право за жилищно акостиране (чиито цени определено са доста солени), обикновено купуват по-тясна лодка и се отдават на „непрекъснато плаване“. Това означава, че местят лодката, т.е. жилището си, на ново място на всеки две седмици. Със сигурност цялата разправия около местенето и практическите въпроси правят преживяването особено и не за всеки, но хората, които го правят, изглежда му се наслаждават. Една от тях се казва Сюзан Смайли и споделя, че преди да се впусне в това житейско приключение, не е имала никакъв плавателен опит. „Когато дойдох в Лондон, имах някакви спестявания. Оказа се, че ще трябва да дам всичките си пари и да взема заем, за да купя прогнил апартамент в някое подземие. Тогава забелязах, че има хора, които живеят в своите лодки и почти не ми отне време да взема решение. Взех заем за £10,000 и купих 30-футова лодка, при това през зимата – реших да тествам този начин на живот в най-сурови условия. Имам чувството, че се преродих. Отпаднаха досадните домакински задължения – превърнаха се в грижи за лодката. Наистина се наслаждавах на това преживяване.“
Когато купува първата си лодка, Сюзан доста пътува и работи на свободна практика. Това, че живее в „подвижен апартамент“ определено ѝ допада. С тогавашния ѝ приятел прекарват значително време от годината в открито море. Не след дълго те инвестират в по-голяма лодка и заживяват малко по-луксозно. Впоследствие тя подписва договор за постоянна работа в Лондон и решава да акостира за постоянно в града. Отнема ѝ доста време и нерви да се сдобие с всички лицензи и документи за законен престой, които се изискват. Нещата не протичат гладко, но завършват щастливо – макар и не за връзката ѝ. Двамата с приятеля ѝ се разделят преди окончателно да се финализират всички формалности. Сюзан обаче остава на лодката и по думите ѝ, изобщо не скучае.
„Може би това е заради атмосферата, създадена от посетители с лодки, които идват от Франция и Холандия, а може и да е заради това, че си обграден със сходно мислещи съседи, но определено е много весело. Често сме навън, седнали на стълбите и разговаряме. Има пясъчни „плажове“ край Темза, където децата копаят за съкровища, а възрастните се разхождат. През лятото опъваме барбекюта под звездното небе. Мога да го сравня с това да бъдеш във ваканция – през цялото време. Със сигурност не е толкова забавно, когато слънцето се скрие, но аз обичам звука на капките дъжд по покрива“, казва тя.
Това звучи определено много розово, но има и своите трънливости. Сюзан признава, че животът в лодка понякога ѝ се струва пречка по пътя към потенциална нова щастлива връзка. „Хората често ме възприемат като пълен бохем или си представят, че вместо да си взема нормален душ, се обтривам с мокра гъба в мрак и влага. Възможно е човекът, по когото ще си падна, да мрази водата или лесно да прихваща морска болест…“, притеснява се журналистката.
Не само в личен план, но и в обществен, животът в лодка и нарастващият интерес към него поражда притеснения, които предизвикват дебат. От общинските служби често се оплакват, че намират бездомни хора, които се опитват с подръчни материали да си сглобят нещо, което да ги приютява през нощта. „Намерихме един човек, който беше заспал в надуваема лодка, върху която беше закрепил друга надуваема лодка като покрив. Това много ни притесни – изглеждаше толкова несигурно и опасно, разказват те. Много от хората, които живеят на сушата с изглед към реката, се оплакват от новите съседи. Те не харесват шума и замърсяването на реката, настъпили след увеличаването на броя им. Според живеещите на брега много от речните им съседи нямат право за постоянно акостиране, но са записали децата си в местните училища и дори гласуват на местните избори. Според журналисти в Лондон това е израз на предразсъдъците и снобизма на хората, които имат много пари спрямо тези, които имат по-малко. Но има и някои основателни опасения. Например, че каналите са създадени за свободно преминаващ трафик, а не като място за по-евтини домове. Много хора избират този начин на живот, без да премислят особено последствията. Според Джо Коджинс, който се опитва да събира доброволци за увеличаване на информираността за живота в лодка, ентусиастите първо трябва да се запитат откъде ще се снабдяват с газ, дърва или въглища за отопление, как ще зареждат батериите и генераторите си, и дали разполагат с техническото познание, което се изисква, за да поддържат двигателите и изпомпват вода.
Каквито и да са трудностите, е ясно, че хората ще продължават да избират този начин на живот. Само през последната година живеещите в „речните апартаменти“ са се увеличили с 85%. Дали скоро няма да има повече хора, живеещи във водата, отколкото на сушата, предстои да разберем.
